В сички българи знаят имената на борците Никола Петров и Дан Колов. Малцина обаче вероятно са онези, които са чували за един борец, който по качества не отстъпва на двете легенди. Но повече от половин век в годините на соца името му е обявено за табу.
Петър Ферещанов е роден на 2 май 1902 г. в Свищов. Става борец през 20-те години на ХХ век. Един ден в Свищов идва на гастрол циркът на Лазар Добрич, в който като част от трупата е и легендарният Никола Петров. Младият Петър се явява пред двамата и ги моли да го вземат със себе си. Под шапитото младежът усвоява не само тънкостите на борбата, но и на други жанрове от цирковото изкуство. След няколко години той напуска цирка на Добрич и се премества в румънски цирк, където започва да се бори срещу заплащане. В средата на 20-те години на ХХ век Ферещанов решава, че от цирковата борба повече не може да научи и че трябва да започне да се бори професионално. Отива в Германия, където обаче никой не го взема на сериозно. Огорчен заминава за Париж, който по това време е центърът на професионалната европейска борба. По това време там се провежда поредният от многото турнири по борба.
Демонстрация
Нашенецът иска да се бори, но не знае към кого да се обърне, за да се запише. И докато трескаво се чуди как да се представи, след като не знае и думичка френски, късметът му се усмихва. До него се спира мъж, който го пита какво иска. Със знаци българинът обяснява, че иска да се бори. Мъжът оглежда здравата фигура на младежа, усмихва се и го кани да го последва. Скоро е намерен преводач, който обяснява на нашенеца, че мъжът иска от него да покаже пред публика какво може. Петър е отведен на един площад, където в продължение на няколко часа огъва железа, чупи тухли с юмрук, поема върху гърдите си движещ се автомобил. Оказва се, че човекът, който пръв го открива, е френски спортен журналист. Той взема младия българин под крилото си и го урежда да участва в борбите. На първото състезание в средна категория неизвестният никому българин се класира трети. Следвайки съвета на своя ментор, той решава, преди да започне да се бори срещу истинските професионалисти, да овладее техниката на борбата. Ферещанов тренира известно време в австрийския клуб по борба „Херкулес“ във Виена, където попива тайните и хватките на шампионите. След като добива техника и увереност във възможностите си, решава, че е готов да започне кариера. Състезава се предимно в Европа, но има гастроли в Северна и Южна Америка. През 1933 г. в Будапеща той печели турнира за Европейската купа, а следващата година побеждава и в шампионата за Средна Европа, който се провежда във Виена.
Дан Колов
През септември 1935 г. на стадион „Юнак“ в София 33-годишният Ферещанов се бори с ветерана Дан Колов, който по това време е вече на 45 години. Срещата завършва, без да е излъчен победител пред очите на над 30 хиляди публика. Съдиите се опитват да обявят за победител Дан, но съперникът му оспорва и твърди, че срещата е завършила наравно. Към неговото мнение се присъединява и самият Колов, който заявява: „Аз съм се борил с много борци, но никога досега не бях срещал такава сила насреща си. Уважавам го не защото е известен, а защото е много добър човек.“
През юни 1941 г. е последната известна среща на Петър Ферещанов. Отново на стадион „Юнак“ той тръшва на тепиха румънеца Йон Драгичеану.
През Втората световна война свищовската легенда в борбата е назначен като преподавател по спортна борба и самоотбрана без оръжие в Полицейското училище в София. През 1936 г. Ферещанов е награден лично от цар Борис III с орден „За гражданска заслуга V-а степен“ за разкриване на готвен от Хитлер държавен преврат в България. След като уведомява своите началници, а те от своя страна царя, превратът е осуетен.
Бившият съветник на Тодор Живков Костадин Чакъров в мемоарите си твърди, че през Втората световна война, когато турнирите по борба в Европа са прекратени, останалият без работа и средства Ферещанов пише писмо да цар Борис с молба да му бъде намерена подходяща работа. Царят на свой ред препраща молбата на спортиста до вътрешния министър Петър Габровски, който го назначава в отдел „А“ на Дирекцията „Обществена безопасност“. Това е отделът, борещ се срещу комунистическата партия и нейните въоръжени и терористични прояви. Според Чакъров, след като попада в „Обществената безопасност“, Ферещанов започва да се доказва пред началниците си, като използвал върху водените при него арестувани комунисти целия възможен арсенал от жестокости. Той трошал ребрата и крайниците, вадел ноктите, отлепвал скалповете и смазвал тестисите на жертвите си. Сред жертвите на бореца бил и самият Тодор Живков, който се разминал обаче само с един „профилактичен бой по тестисите“. Доколко твърденията на бившия съветник на Живков са истина, днес е трудно да се каже. Безспорно е, че като служител в „Обществена безопасност“ едва ли на Ферещанов е било наредено да гали с перо по главите и да черпи с кафе арестуваните врагове на държавата. Като се има предвид и физическата сила на бившия борец, много е вероятно той действително да е упражнявал насилие над отказващите да правят самопризнания комунисти. Самият Ферещанов още преди 1944 г. е споделял, че ненавижда изтезанията и че той е спортист.
Мъст
След преврата от 9 септември върху бившия шампион по борба се излива отмъщението на комунистите. Той е един от първите арестувани и е убит по най-зверски начин. В устата му е пъхната запалена динамитна шашка, която го разкъсва жив на стотици парчета. Това се случва на 11 септември 1944 г., само два дни след преврата. След зловещото убийство комунистите налагат пълно табу върху името на Петър Ферещанов и забраняват дори на роднините да говорят за него под заплахата да бъдат пратени в концлагер с еднопосочен билет. Години след падането на комунистическата диктатура името на легендарния борец е познато на малцина.
През 1929 г. Петър Ферещанов се жени за художничката Александра Хенрих, която е от стар и уважаван полски дворянски род. Семейството има две деца: дъщеря Лиляна и син Тодор. Синът е на 8 години, когато баща му е убит и няма как това да не е оставило ярък болезнен отпечатък в съзнанието му за цял живот. За разлика от баща си той избира не борбата, а цирковото изкуство. За да се спаси от проклятието на фамилията, се подписва и представя като Тодор Петров. През 1963 г. сключва брак с колежката си Лиляна Пенева и двамата обикалят цял свят като част от трупата на цирк „Добрич“. По време на едно от представленията младежът претърпява злополука. Според Костадин Чакъров той завежда съдебно дело и го печели заедно с половин милион долара обезщетение. Това обаче звучи доста несериозно и заслужава да бъде поставено под съмнение. След 1989 г. Тодор и семейството му се преместват да живеят за постоянно в САЩ. Там в щата Флорида, на 11 декември 2000 г. Тодор Ферещанов умира и е погребан. Уви, тялото на неговия баща не е погребано и духът му никога няма да намери покой.
Иван Георгиев
