Н осителката на титлата Мисис България Роксана Кирилова замени сцената с планината.
Последния успех на красавицата е изкачването на връх Монблан. „Монблан беше мечта, която носех в себе си много дълго време – след прибирането ми от Пакистан през 2023 г., тихо, но упорито тя стоеше в мен. Не търсех просто адреналин или височини. Търсех себе си. Исках да разбера на какво съм способна, когато остана сама срещу страха, студа и умората. Пътят нагоре беше лична история – за преодоляване, за смелост, за вяра. Не го направих, за да докажа нещо на другите, а за да си докажа, че мога да бъда вярна на мечтите си. И че когато сърцето ти трепти за нещо, върховете стават достижими“, споделя откровено Роксана за пътешествието си пред „Телеграф“.
Страх
Разбира се, че покоряването на върха е свързано с много страхове и предразсъдъци. Самата тя признава, че не са липсвали трудности като студ, липсата на кислород и умората. „Най-трудна бе срещата с Кулоара на смъртта, част от трасето към Монблан – изкачване през място, където много често се случва каменопад и само Господ може да те спаси, за да не се случи. Имаше мигове, в които, когато виждах процепите по ледниците, си казвах: „Спри, вече е достатъчно.“ Но тогава идваше друг, по-тих, но по-силен глас, който ми напомняше защо съм тръгнала“, разказва тя. Спомня си първата искра на тази мечта, хората, „които вярват в мен“, и най-вече – самата тя. „Преодолявах трудностите стъпка по стъпка – буквално. Не мислех за върха, а само за следващата крачка. Дишах, гледах хоризонта и си повтарях: „Ти си точно там, където трябва да бъдеш.“ И това ме изправяше отново. Най-голямата сила не идва от мускулите, а от сърцето“, добавя откровено тя.
Мечта
Пътуването се превръща точно в това! Създаване на себе си. „Когато стъпих на върха на Монблан, сякаш времето спря. Стоях на 4810 метра и гледах света отгоре – тих, необятен и красив по един суров, но вълшебен начин.
Почувствах се малка пред величието на природата, но в същото време огромна – заради всичко, през което преминах. Имаше сълзи, усмивка, благодарност. Това беше момент, който не се описва – той се преживява“, споделя Мисис България.
Път
Изкачването започва от Нид д'Егл (Nid d'Aigle), след което преминава през хижа Tete Rousse и нощуване в хижа Gouter. „Рано сутринта – още по тъмно, около 2.30 ч. – започнахме последния, най-труден участък към върха. Отне ни около два дни. Имах и аклиматизация в Италия преди това, изкачвайки връх Гран Парадисо, 4061 м. Темпото беше бавно и контролирано – заради височината и сигурността. Чувството на върха е, като да прегърнеш мечтата си и себе си“, спомня си Кирилова. Всъщност Роксана катери планински върхове запалено от повече от 4 години. Разбира се, че първо се влюбва в българските склонове. „Винаги съм усещала силна връзка с планината – още от първите ми стъпки по българските върхове. Там се научих да намирам тишина, смисъл и сила.
Риск
Любовта към планините не дойде като хоби, а като вътрешна потребност“, обяснява Роксана. Мечтата за Монблан не се ражда внезапно, а зрее от две години. „Обмислях го дълго – не само заради височината и рисковете, а защото знаех, че това не е просто физическо предизвикателство, а духовно пътуване“, казва Роксана. Подготовката за изкачването на един такъв връх не е за подценяване, включва много – тренировки за издръжливост и сила, катерене, преходи на голяма надморска височина в Рила и Пирин, работа с въже и котки, както и теоретични познания за алпинизма и условията в Алпите. Но най-важното е да имаш вътрешната нагласа – да бъдеш търпелив, дисциплиниран и смирен пред величието на планината.
„Нито един връх не се покорява – той те допуска само ако си готов. А тази готовност идва не от мускулите, а от сърцето“, казва Кирилова. През годините е изкачила много върхове. Особено скъпи са й тези в Пирин. Сред тях се открояват Синаница и Каменица – два върха с уникален характер и красота. „Пирин е като малък макет на Алпите – сурова, скалиста и величествена. Тази планина не те гали, а те изгражда, кара те да бъдеш внимателна и истински присъстваща в момента. Синаница и Каменица са върхове, които символизират любовта, свободата и предизвикателството, които планината носи. Те ме научиха да уважавам природата и собствените си граници, а същевременно да ги надскачам“, споделя Кирилова.
Мисия
Изкачването на Монблан е посветено на благотворителна кауза. Самата Роксана освен на планините е посветила себе си и на различни благотворителни каузи. Със сигурност този връх нямало да остане без такава. Малко преди да замине, нейна близка й се обажда и споделя историята на Мария, която се бори с тежка левкемия. „Каузата „За Мария“ докосна сърцето ми дълбоко. Историята й е за смелост, надежда и борба. За мен беше важно да вложа не само усилията си, но и символиката на изкачването на Монблан – като знак, че никой не е сам в трудностите си и че с вяра и подкрепа могат да се постигнат невероятни неща. Затова и изкачването на връх Монблан беше в нейна подкрепа. Борейки се за живота си в болницата, тя знаеше, че едно момиче прави крачки за нея високо горе в планината и се бори с нейната сила“, сподели искрено Роксана.
Корона
Светлините на прожекторите не й липсват. Въпреки че сцената е нещо много привлекателно. След всички житейски уроци е открила, че истинската светлина идва отвътре, от страстта и каузите, които обича. „Прожекторите са красиви, но не са цел, а средство да докосна сърцата на хората.
Когато имам какво да споделя, винаги ще се върна под тях“, казва Роксана. И е благодарна за титлата Мисис България. Именно тя й дава не само лично удовлетворение и признание, но й отваря врати към нови възможности и срещи с невероятни хора. „Тази титла ми даде отговорност – да бъда пример, да вдъхновявам и да използвам гласа си за важни каузи. За мен тя е не просто корона, а пътеводител към по-смислен живот.“
„След Монблан идва ред на още много мечти и може би още по-високи върхове. Монблан беше голяма мечта и важно постижение, но пътят никога не спира там.
Винаги има нови върхове за изкачване – както в планината, така и в живота и каузите, които нося в сърцето си“, завършва миската.
Наслаждава се на футболните успехи на сина си
В свободното си време обича да се радва на футболните успехи на сина си. „Най-ценното за мен е да съм с хората, които обичам и ценя, и да гледам как синът ми играе футбол, това в неговата страст“, казва тя и добавя, че именно той е човекът, който я подкрепя в личните й каузи и който се радва най-много на успехите й. Разбира се, планината отново е предпочитано място за свободното време, а тичането – начин за релакс.
Спортува с деца с увреждания
От години Роксана развива своя лична кауза, която е посветена на спорта и как той да бъде по-близо до деца със специални потребности.
„Моята лична инициатива е посветена на децата. Вярвам, че спортът има невероятната сила да променя животи – да вдъхва увереност, да носи радост и да учи на упоритост и взаимопомощ. За тези деца и младежи спортът не е просто занимание, а начин да се почувстват силни и ценени. Към момента продължавам да се развивам в тази посока и уча в Националната спортна академия, специалност „Адаптирана физическа активност и спорт за хора със специални образователни потребности“. Това обучение ми дава знания и умения да бъда още по-полезна и ефективна в подкрепата си.
По време на изкачването на Монблан на лявата си ръка носех гривна, подарена ми от едно момченце със синдром на Даун от Смолян –Макси. Толкова сила и любов ми носеше тази гривна по пътя към върха“, казва Роксана.
Мариана Маринова
