М егапополисът Истанбул ежегодно посреща милиони туристи и гости от цял свят. За да се поеме огромният трафик, в началото на 2001 г. се открива второ международно летище в азиатската част на Босфора. Аеропортът е супер модерно съоръжение, посрещащо 25 млн. пътници годишно, получава награди за най-успешна инвестиция в туризма, най-бърз растеж, а през 2010 г. на международен авиоконгрес в Лондон е обявено за най-доброто летище в света. Това съвременно чудо носи името на Сабиха Гьокчен.
Семейство
Коя всъщност е тя? Сабиха има странна съдба. Родена е през размирната за Турция 1913 г. (на 22 март), в разгара на Младотурската революция и дестабилизацията на загиващата Османска империя. Баща й Мустафа Изет бей е активен участник и поддръжник на младотурците. Бил е ковчежник в Одрин, но депортиран в Бурса. Но в този период на вътрешнопартийни борби и политически убийства и в началото на Първата световна война той става жертва. Майка й Хайрие ханъм пък е силно религиозна, симпатизира на Мохамеданския съюз и султан Абдул Хамид II. В началото на Първата световна война тя умира и малката Сабиха е отгледана от по-големия си брат Немет и вуйчо си.
Според турски източници семейството й е по произход от Босна. През октомври 1923 г. Турция е провъзгласена за република, а президент става Мустафа Кемал Ататюрк, наречен Баща на турския народ. За да европеизира бившата империя, той въвежда редица реформи, една от които е премахването на дискриминацията на женския пол. Вероятно влияние имала и неговата съпруга Латифе Ушаки – ревностна защитничка на правата на жените. Бракът им изтраял само две години и Ататюрк останал без наследници. И тогава бащата на съвременната турска държава решил да осинови сирачета.
Осиновяване
През 1925 г. при свое посещение в Бурса му представили 12-годишната Сабиха. Тя става първата му осиновена дъщеря. След нея осиновява още 7 момичета и 1 момче. Сабиха заминава да живее в новата столица Анкара, а учи в момичешкия истанбулски колеж Юзкюдар. Тя е дребна на ръст, но спортна натура. Язди перфектно, обича силовите „мъжки“ спортове, мечтае да скача с парашут. Когато Ататюрк основава авиационното училище „Тюркюзу“ (в превод „Турска птица“), младата Сабиха е първата жена, която се записва с голям ентусиазъм. През 1934 г. Ататюрк въвежда в турското законодателство приемането на задължителни фамилни имена, които дотогава не са съществували. На Сабиха дава фамилията Гьокчен – от думата гьок – небе. Така съдбата й се свързва с небето.
В авиоучилището тя се справя отлично, овладява уменията на пилот. Става член на Турската аеронавигационна асоциация и получава награди за отличник. Заедно със 7 пилоти мъже тя е изпратена в Русия – Крим, за да усъвършенства летателните си умения. През 1936 г. постъпва в елитното военновъздушно училище в Ескишехер и получава диплома за военен пилот. Тя е първата в света жена, която става пилот на изтребител и работи във военната авиация. Назначена е в Първи полк, лети с изтребител бомбардировач. През 1938 г. участва в 32 различни военни операции – в Тракия и Егейско море. Гьокчен със своя самолет прави обиколка на балканските държави като гост и е приветствана от редица държавни глави. По време на Втората световна война Турция запазва неутралитет и Сабиха изпълнява само наблюдателни полети. През 1940 г. тя среща своя съпруг лейтенант Кемал Исинер и ражда сина си Ерис – известен историк и етнограф. Между 1938 и 1955 г. Сабиха Гьокчен е главен обучаващ на много мъже за военни летци в елитното училище „Тюркюзу“.
Постижения
Тя има над 8000 летателни часа, пилотира различни модификации самолети и най-модерните изтребители. През 1953 и 1959 г. по покана на Авиационната асоциация на САЩ гостува във Вашингтон, където представя постиженията на съвременната турска жена. Сред многото й награди е и тази на единствената жена, записала името си сред 20-те пилоти в световната авиоистория, връчена й в базата на „орлите“ Максуел в САЩ през 1996 г. Тя говори отлично немски, френски и английски. Била е особено близка със сестра си Зехра, която умира рано, и с друга осиновена сестра – Афет Инан, доктор по социология, професор по история в Анкарския университет.
За последен път Гьокчен пилотира през 1996 г. самолет „Фалкон 2000“. Тогава е на 82 години и я придружава френският пилот Даниел Актън. Тя умира на 88-годишна възраст в Анкара, но остава в историята на авиацията като „небесната птица“.
Музей пази нейните награди
В Музея на авиацията в Анкара се пазят нейните награди – медал на Турската аероасоциация, Орден на белия орел и армейска значка на Югославската армия, Емблема на румънската армия, медали за участие в Тракийските и Беломорските маневри, Плакет на Великото национално събрание на Турция, Златен медал на Международната авиационна федерация, награди на различни международни асоциации и организации. Сабиха има и восъчна фигура в Музея на Мадам Тюсо сред скулптурите на 7-те жени в историята, изправили се срещу социалните и политическите норми. Според покойния президент на Турция Сюлейман Демирел Сабиха Гьокчен е гордост не само за турската република, но и за целия регион на Балканите.
Жени Викторова
