Т я е неизменна част от руския фолклор - гърбава бабичка с крив нос, която кръжи в гората, седнала в чутура, и замита следите зад себе си с метла. Но зад отвратителната й външност се крият и черти, които са неприсъщи за един отрицателен персонаж. Злото не е чак толкова зло, дето се вика. А това означава, че Баба Яга е събирателен образ. Откъде идва тя и може ли да се смята, че летящата чутура е праобраз на космическите кораби?
Много хора смятат, че Баба Яга закусва с малки деца, за да е вечно млада, но това е малко преувеличено, ако се съди по спаружената й визия
Какво казва науката
Изследователят на руския фолклор А. Подяполски намира корените на Баба Яга чак в Индия. За обяснението на тези толкова неочаквани координати допринася преди всичко къщичката на кокоши крака, в която живее Баба Яга. Според него в такова жилище тя не би могла да преживее мразовитите руски зими.
Къщурката на Баба Яга не е подходяща за руските зими, по-скоро идва от Индия. Тя самата пък е като индийските наставници - при нея често се отбиват за мъдри съвети
Колкото и дърва да се набутат в печката, вятърът ще изстудява къщурката на Баба Яга. Следователно това жилище е дошло от друг климат - топъл и сух. Например от горите на Индия. Такъв дом няма да бъде наводнен, когато реките прииждат, защото е качен нависоко, а стопанката му няма да трака със зъби в лютите зимни дни и нощи.
Изследователят обръща внимание и на това, че в приказките за Баба Яга често разни хора идват за съвети, а тя никому не отказва, даже ако са съвършено непознати. „При кого ходят хората за съвет? - пита Подяполски. - Разбира се, при учител, наставник, мъдрец.” Ако действието се развива в Индия, то такива наставници уважително се наричат „баба”. Като чудотвореца Сай Баба.
Какво казва литературата
Ето какво мисли за произхода на Баба Яга писателят Григорий Климов. В книгата си „Името им е легион”, издадена във всички европейски страни и превърнала се в бестселър, той засяга и произхода на тази руска старица. Според неговата версия се оказва, че Баба Яга от руските приказки е живяла не в Русия, а в Централна Африка.
Тя била кралица на племената от човекоядци яга, затова започнали да я наричат кралица Яга. По-късно се трансформирала в човекоядката Баба Яга.
Това се случило по следния начин: През XVII век в Централна Африка заедно с португалските войски дошли мисионери капуцини. В района на басейна на река Конго се появила португалска колония от Ангола. В нея се намирало и малко туземно кралство, управлявано от смелия воин Нгола Мбанка. Заедно с него живяла любимата му сестра Нцинга. Но тя се полакомила за властта и отровила брат си, а себе си обявила за кралица.
Вместо амулет винаги си носела кокалче от него в чантата, откъдето дошла символиката за „кокаления крак”.
Двама от капуцините - брат Антонио де Гаета и брат Джовани де Монтекуго, написали цяла книга за кралица Яга, в която описват не само начина, по който тя е дошла на власт, но и християнството, което приела на стари години. Тази книга се озовала в Русия, а от разказа за африканската човекоядка се родила руската Баба Яга.
Извънземни
Съществува друга теория, според която в образа на Баба Яга има извънземен зародиш. Тя била същество от друга планета, изпратено на Земята с проучвателна цел. Затова се държи толкова странно и изглежда толкова различно от земляните.
Според руския изследовател Юрий Росциус дори необичайното превозно средство на Баба Яга - чутурата (тесен съд от издълбано дърво-б.ред), напомня на извънземните. Тя има същата цилиндрична форма като ракетата. А замитането на въздуха цели да се премахнат следите от реактивния двигател. Росциус отбелязва, че появата на бабата почти винаги се съпровожда от буря.
Това според него би могло да е прякото въздействие на реактивната струя. Древните хора не можели да се досетят за това и така се родила легендата. Същата извънземна теория залага и на това, че няма как вътрешността на къщичката на Баба Яга да не е тясна и малка - тя чисто и просто напомня конструкцията на космически кораб.
От същата гледна точка се подхожда и към въпроса за уродливостта на Яга. Логично е тя да има значителни отклонения от земните канони на красотата. Добре известно е, че извънземните - така, както обикновено ги описват - са далеч от съвършенството със зеленикавата си кожа и опулените си очи.
Според Росциус дори човекоядството на Баба Яга е доказателство за извънземния й произход. Той допуска, че това всъщност е лабораторна дейност, която нашите предци просто не са можели да проумеят. Всъщност Баба Яга може да не е яла хора, а да е експериментирала с “човешкия материал”.
Торбалан
Тя е женският еквивалент на Торбалан. Също като него прибира в чувал непослушните деца и ги отнася нанякъде. На детското въображение е оставено да решава какво се случва впоследствие с тях. Според някои изследователи на загадъчния и демоничен образ Баба Яга е човекоядка, като предпочита да ръфа детската плът. И има много общо с вещиците, защото разчита детската кръв да я подмладява и поддържа активна.
Толкова ли е страшен дяволът, колкото го описват? Има ли реален праобраз, от който се ражда легендата? Или всичко си остава само в дебелите корици на приказките?
Привържениците на версията за демоничния произход на Баба Яга предполагат, че тя е нещо като портиер, който стои в преддверието на ада или на портата на някакво друго измерение. В този аспект ключов момент се явява къщичката на кокоши крака (един или два броя).
Градинката около дома на Баба Яга като правило е „засята” с разпилени човешки кости, а на оградата има набучени черепи. Самите крака, върху които са закрепени основите, също са признак на разложение и са показател, че тя, както и къщичката й живеят едновременно в два свята - на живите и на мъртвите. Въжетата, с които тя овързва главния приказен герой пък, не са нищо друго освен връзките на съдбата.
Гроб
При появата на героя, традиционен момент, особено в руските приказки, е полегналата поза на зловещата старица. Тя е или на печката, или на лавица, която заема цялото помещение. Защо, след като Баба Яга никога не се описва като някаква великанска особа?
Излиза, че не тя е голяма, а помещението е малко. Баба Яга напомня на труп, който е в тесен гроб или в специална клетка, където полагат мъртъвците. Тоест тя е мъртвец. И не може да не разпознае натрапника - той мирише като човек. Темата за зловещата бабичка, полегнала на една кълка и запълнила стаята, е особено силно застъпена в руската митология. Както е известно, първите славяни са се заселили в централната част на Русия през Х-ХI век.
Дотогава там са живели племена от фино-угорската група, известни в научните среди под наименованието дяковци (от провинцията Дяково). Голямо количество останки от тези племена са намерени на територията на Московска, Тверска, Ярославска и други области.
Гробниците на дяковците били неголеми наземни дървени съоръжения, в които се полагали овъглените човешки кости (труповете се изгаряли). „Домовете на мъртвите” били разположени на ниски дървени стъпала. Не ви ли напомня това на прословутата къщурка на Баба Яга?
Кристи Петрова
