П ървата железница по нашите земи, която днес е главна железопътна линия № 9 Русе - Варна от Националната железопътна мрежа на България, е открита на 7 ноември (н.ст.) 1866 г. Дължината й тогава е 224 км (140 англ. мили) и свързва Западна Европа, през Румъния с Турция. Международното трасе тръгва от Париж - Страсбург - Мюнхен - Виена - Будапеща - Букурещ - Гюргево - Русе - Варна - Цариград. До изграждането на мост между Гюргево и Русе пътниците се прехвърлят с парен кораб, а от варненското пристанище до Цариград - с кораб на австрийската компания „Лойд“. Между двете крайни гари постепенно се изграждат спирки в селищата Образцов чифлик, Червена вода, Вятово, Разград, Ясен, Каменяк, Каспичан, Провадия и Белослав, Според в. „Дунав“: „Паровозът, като тръгне от Варна, ще стига в Русчук за осем часа“.
Предпоставки
След Кримската война от 1853-56 г. Османската империя видимо изостава в комуникациите от Европа. Управниците й замислят строителството на железопътна мрежа в европейската част на Турция, която да свърже империята с Мюнхен, Париж и Лондон.
Съветвани от английския инженер Лайяр, турските генерали предлагат на султана да се изгради жп линия от Русе до Сароския залив, на Егейско море, чиято съставна част да е участъкът Русе - Варна. Така на 1 септември 1861 г. е издаден султански ферман за построяването на железница. На 1 октомври 1863 г. е подписан договор с английската компания на братята Хенри и Тревор Бъркли, която получава концесия за 99 години.
Ангария
Според браилски вестник на 21 май 1864 г. първата копка символично прави русенският валия (областен управител) Ариф паша, а след нея поканва гостите на богата софра.
Наземните работи започват едновременно от двете крайни точки. Работата се ускорява, когато за валия на Дунавския вилает е изпратен Мидхат паша. Полагането на релсите започва от Варна в посока към Русе, защото доставката на материалите за строежа в началото се извършва само чрез пристанището във Варна.
Към края на август 1865 г. са положени 22 км релси от Русе и 32 км от Варна. Използвани са два малки белгийски парни локомотива и 80 вагона за превозване на работниците и материалите. По непостроената част техническият персонал и наблюдаващите строежа турци са прехвърляни с коне. Мостовете по линията са дървени, а и семафорите в началото също са от дърво. Най-трудно се изгражда виадуктът при Кайнали дере, дълъг 230 м и висок 25 м.
В строежа по цялото трасе се трудят на ангария около 15 000 българи. Скандалното е, че при построяването на гарите за добиване на трошен камък са разрушавани старите български столици Плиска и Велики Преслав. Макар и в руини, каменните крепости са били запазени.
Депа
Русенският в. „Дунав” информира, че в последните дни на април 1866 г. във варненското пристанище пристигат „един английски и два белгийски вапора заедно с една голяма норвежка гемия, натоварени от Белгия с кола (вагони) за железния път и с други сечива”. През периода 1865-1870 г. за линията са доставени 21 локомотива, от които 9 са на белгийската компания COUILLET. Всеки един локомотив тежи по около 19 тона.
Поради огромната тежест и невъзможността на параходите да ги превозват цели локомотивите и вагоните пристигат на пристанище Варна на части. Така във Варна, Русе и Каспичан се построяват „железопътна работилница” и „депо”, но в началото те се наричат „здание за натъкмяванието и подправянието на машините и на вагоните”.
Откриване
На 7 ноември 1866 г. Мидхат паша преминава пръв по цялата линия Русе-Варна и обратно и официално железницата е открита. Връзката между жп спирките се осъществява с телеграф "Кадран", френско производство.
Мидхат паша
През 1873 г. поради политическата нестабилност в империята и неспособността си да се справи със стопанисването на линията Високата порта прехвърля собствеността й на компанията "Източни железници" на австриеца барон Хирш. Железопътното трасе е откупено от българската държава скоро след Освобождението (1888 г.), а в края на века е направено и отклонение за Добрич.
Катастрофа
В началото пътуването е безплатно, но хората се страхуват да се возят, защото на завоите вагоните опасно се клатушкат и накланят, а няколко пъти и дерайлират. Не закъснява и първата жп катастрофа - през май 1867 г. при гара Шейтанджик (Хитрино) от товарен влак се откачва последният вагон и се блъска в пътнически, който тъкмо е потеглил. Пострадали хора няма, но са нанесени материални щети. Заради некачествената работа на места железницата временно е спряна.
През май 1879 г. от Варна до Русе пътува княз Дондуков. В участъка между Провадия и Шумен се пръскат двете тръби на парния локомотив. На косъм е било котелът да се взриви, но князът не разбира нищо за грозящата го опасност, защото по време на инцидента спи дълбоко.
Вагони
Доставени са 30 нови парни локомотива и 500 товарни вагона, от които 300 са устроени за товарене на жито. Поръчани са 25 пътнически третокласни, 10 второкласни, 5 първокласни и 10 смесени с първа, втора и трета класа вагони. Дългите по осем метра вагони разполагат с четири купета, но всички са били вече в „пенсионна“ възраст. Вагоните се осветяват с газени лампи и отоплявани от затворени съдове с гореща вода, сменяни в Разград и Каспичан. Пътниците са отделяни в мъжки и женски купета – грозяла ги е глоба, ако се смесват.
За султан Абдул Азис е изработен специален триосен вагон, луксозно обзаведен, който по-късно използват княз Александър Батенберг, а след него и цар Фердинанд. Композициите се движат със скорост до 23 км/ч.
Веселие
Стават модерни увеселителните тренове. Жп „чартъри“ между Русе и Варна се превръщат в традиция. В бр. 107 от 8.VІІ.1894 г. в. “Черно море”, пише: “Почнали са се увеселителните тренове от Русе за нашия град. В сряда за пръв път дойдоха два трена с много гости, присъствието на които се чувства по различни места и в морските бани. Весел град имаме и който не дойде, ще е пишман. Само пари да имате.”
В края на XIX век e направено разклонение Разделна - Девня - Добрич. На 8 ноември 1899 г. влиза в експлоатация линията София - Варна. По-късно са направени разклонения към Нови пазар и към Силистра. През 1958-60 г. по линията са положени струнобетонни траверси, през 1960-64 г. участъкът Синдел - Варна е удвоен, а около строежа на пристанище Варна-запад трасето между спирките Тръстиково и Страшимирово е удължено с 2 км. През 1988 г. линията Русе - Варна е електрифицирана.
Днес
Въпреки че в наши дни положението в БДЖ не е розово, пътуването с влак по линията Русе-Варна е предпочитано. От Русе до Варна има средно 27 връзки на ден. Най-ранният влак тръгва в 02,34 ч., а последният от Русе до Варна е в 23:12 ч. Пътуването с прикачвания трае средно 6 ч. 4 мин. Но най-бързият вариант ще ви отведе директно за 3 ч. 36 мин.
Цените на билетите са различни, в зависимост дали са детски, пенсионерски или за трудоустроени. Както и дали са резервирани и закупени предварително. Най-евтините билети Русе - Варна могат да бъдат намерени за 3,70 лв., или средно за 9,90 лв.. Най-скъпият струва 18,16 лв.
Румен Жерев
