Ж ивотът на съавтора на „Дванадесетте стола” и „Златният телец” е пълен с приключения и мистерии. В него има световна слава, силни приятелства, истинска любов и няколко необясними случки.
В следреволюционна Одеса Женя Катаев (по-късно той взема псевдонима Петров, за да не го бъркат с по-големия му брат Валентин Катаев) работи като инспектор по криминално разследване. Току-що е завършил гимназия и е сигурен, че скоро ще умре. „Мислех, че ми остават три, четири дни или най-много седмица живот. Свикнах с тази идея и никога не съм правил планове. Не се съмнявах, че на всяка цена трябва да умра за щастието на бъдещите поколения”, споделя той. Ако някой в този момент бе казал на Евгений, че съвсем скоро ще стане световноизвестен писател, той щеше да бъде много изненадан. Слава, любов, семейство, пътуване, романите „Дванадесетте стола” и „Златният телец” - всичко това предстоеше, както и псевдонимът Евгений Петров.
Досега животът му беше опасен и забързан. По дирите на банда Евгений нахлува в таванско помещение и замръзва – лидерът на бандата се целеше право в него. А в бандита Женя разпозна своя съученик, изгряващата футболна звезда на Одеса Саша Козачински. Козачински не стреля по приятеля си - той се предаде. И по-късно Евгений издейства смъртната присъда на Козачински да бъде заменена със затвор.
Когато Козачински излиза от затвора, Петров, тогава вече служител на московския вестник „Гудок“, го завлича в Москва. Козачински става известен и уважаван икономически журналист и написва единствения си разказ „Зеленият ван“. В него знаещите читатели лесно разпознават Евгений Петров в младия полицейски началник Володя Патрикеев и самия Козачински в Красавчик. Историята е преиздавана многократно, а през 1983 г. в Одеското филмово студио е заснет великолепен филм по него с Дмитрий Харатян в главната роля.
Тревоги
Валентин Катаев се тревожи за по-малкия си брат и го завлича в Москва. Евгений пристига, но изобщо не се интересува от писателска или журналистическа кариера. Неочаквано за всички той получава работа като надзорник в известния затвор „Бутирка”.
Това вбесява Валентин Петрович: „Брат ми, момче от интелигентно семейство, син на учител, сребърен медалист от Новоросийския университет, внук на генерал-майор и протойерей на Вятската катедрала, правнук на героя от Отечествената война на дванадесета година, служил във войските на Кутузов, Багратион, Ланжерон, при атаман Платов, който получи четиринадесет рани по време на превземането на Дрезден и Хамбург! Този млад мъж, почти още момче, ще трябва да служи в „Бутирка“ за двадесет рубли на месец! Работата му ще се състои в отваряне на клетки с ключове и носене на метална плочка с номер на гърдите!".
Катаев не оставя брат си на мира, докато не написва първия си фейлетон. За това Евгений получава хонорар от 30 рубли, преразглежда отношението си към литературната работа и става журналист. И тогава среща Илф, а в СССР се появяват брилянтните писатели Илф и Петров.
Евгений Петров
Тандем
На пръв поглед съавторите са напълно различни: мълчаливият, подигравателен Илф и веселият, добродушен Петров. Но основното нещо, което ги свързва: невероятно благоприличие, духовна чистота и някаква старомодна връзка с жените.
Валя Грюнзайд е дъщеря на известен московски търговец на чай. Семейството живее в къща на чисти езера, а тринадесетгодишното момиче често седи на перваза на прозореца с красива кукла. Един ден Юрий Олеша вижда Валя и обещава, че ще напише приказка за нея и куклата.
Първото издание на „Тримата дебелаци” излиза с посвещение на Валентина Леонидовна Грюнзайд. Но по това време Валя, момиче с „овално лице от платно на френски майстор“, вече е булката на Евгений Петров.
Петров ухажва Валя, демонстрирайки с всички сили сериозността на намеренията си. В Москва през 1929 г. това вече не се практикува, но той се представя на родителите й, кани момичето на театър, води я в кафенета и я придружава до дома й с такси. Валя още няма 18 години, когато се женят.
Настаняват се в общински апартамент с разни съседи, описани в „Дванадесетте стола“. Там Петрови имат син Петя.
Въпреки крехката си възраст за семеен живот Валентина е идеална съпруга и прекрасна майка. Тя живее в интерес на съпруга си, децата, а след това и внуците. Между другото и двамата синове на Петров не демонстрират изключителни способности в детството си, но и двамата стават лауреати на Държавна награда. Петя Катаев става известен оператор, снима „Седемнадесет мига от пролетта“, „Три тополи на Плющиха” и др. Иля Катаев пише музиката за филмите „Край езерото“, „Да обичаш човек“, „Милион в брачната кутия“ и др.
Загуба
Илф умира от туберкулоза през 1939 г. и Петров го приема тежко. Той самият има свои сметки за разчистване със смъртта: през последните години все нещо му се случва, уж трябваше да умре, но по чудо остава жив. По време на Великата отечествена война военният кореспондент Петров винаги се оказва на най-опасните места. На упреците на жена си, че други писатели не са били на фронта, а в евакуация със семействата си, той отговаря: „Знам, че ти е трудно в момента. Но свикни с мисълта, че вече си станала независима и трябва да се научиш да се бориш за живота на децата си и за своя собствен. Разбери, че винаги съм най-отпред...”
На 2 юли 1942 г. фронтовият кореспондент Евгений Петров се връща от обсадения Севастопол в Москва и претърпява самолетна катастрофа. Той е на 38 години. Всички останали пътници са оцелели. В същия ден на московския му адрес пристига мистериозно писмо.
Плик
Тази история се смята за апокрифна - няма потвърждение, че се е случила в действителност. Но историята се разпространява толкова широко в интернет, че е станала част от полулегендарната биография на писателя. Петров има хоби: събираше пликове с чуждестранни марки. Той измисля гениален начин да ги получава: изпраща писма до различни страни, до въображаеми хора, до измислени градове. Писмата винаги се връщат на подателя, но с пощенски клейма и красиви чужди марки. Само едно писмо никога не се връща - до Нова Зеландия, на измисления адрес: Хайдбърдвил, улица „Райтбийч” 7, до Мерил Оджин Уейзли.
На 2 юли 1942 г. Евгений Петров умира, връщайки се със самолет от Севастопол в Москва. В деня на смъртта му идва истински отговор от Мерил, който иначе е измислен от писателя. В него Мерил размишлява върху Втората световна война, възхищава се на подвизите на съветските войници и моли Петров да бъде внимателен. Писмото съдържа и следните редове: „Помни, Евгений, бях уплашен, когато започна да плуваш в езерото. Водата беше много студена. Но ти каза, че ти е писано да се разбиеш със самолет, а не да се удавиш. Моля те да бъдеш внимателен и да летиш възможно най-малко".
Върху тази митична история се основава филмът „Пликът“ с Кевин Спейси в главната роля.
Валентина Леонтиевна Петрова надживява съпруга си с 50 години и никога повече не се омъжва. Тя така и не сваля пръстена с малък диамант, който мъжът й е подарил.
Кристи Красимирова
