М одерна техника бе включена в най-големия лов на чудовището от езерото Лох Нес в Шотландия в последните 50 години.
Участваха стотици доброволци от цял свят, много дошли с лодките си, а 300 човека следяха на живо по интернет търсенето, което продължи един уикенд. Всички те вярват, че Неси, както на галено наричаме чудовището, наистина съществува. Мистерията вдъхновява книги, телевизионни предавания и филми, както и поддържа голяма туристическа индустрия.
Езерото Лох Нес.
Митът за Неси броди от векове из Шотландия, но съвременното предание се ражда през 1933 г, когато хотелска управителка обявява, че е видяла нещо подобно на кит в езерото Лох Нес. То може да побере повече вода от всички езера в Англия и Уелс, взети заедно. Простира се на 36 км площ и е дълбоко повече от 200 м на места, като само по себе си прави изследването предизвикателство.
Не само пиар
Сегашното масово издирване бе организирано от доброволческия изследователски екип “Лох Нес Експлорейшън“ и Бюрото за изследване на Лох Нес. Ръководителите твърдят, че не става дума само за пиар. „Има стотици доброволци, наредени по бреговете на езерото, всички в стремеж да намерят някои отговори на това какво е чудовището от Лох Нес“, сподели пред Би Би Си генералният мениджър на изследователите Пол Никсън.
Доброволците тръгват да хванат чудовището.
Това е най-голямото издирване, откакто Бюрото за разследване на Лох Нес извършва първото проучване през 1972 г. Създадено е през 60-те години на миналия век, за да открие доказателства за голям звяр във водите, но по-късно, през 1977 г. е временно закрито, след като не успя да разкрие значими доказателства за или против съществуването на чудовище.
Сонари
Съвременните търсачи на Неси залагат на сонарните контакти. Затова и използваха термални дронове, оборудвани с инфрачервени камери и основно хидрофони. Всички на борда на лодките, снабдени със записваща техника твърдят, че са доловили много странни звуци от дъното, но точно в този момент устройствата за запис се оказали изключени. "Ние наистина чухме нещо. Чухме четири отличителни "глоопс", каза ръководителят на търсенето Алън Маккена пред Ройтерс. „Всички бяхме малко развълнувани, хукнахме да се уверим, че рекордерът е включен и се оказа, че не е“.
Лодките бяха снабдени с хидрофони и сонари.
„Ние търсим раздвижвания на повърхността и молим доброволци да записват всички видове естествено поведение на водата в езерото“, разказва още той и добавя, че то може да си направи шега с очите и ума на хората. „Не всяка вълна е звяр. Някои от забелязаните феномени могат да бъдат обяснени, но има няколко, които не могат“.
Свети Колумба
Първият писмен запис за чудовището е от ирландския монах Свети Колумба, за когото се казва, че е прогонил "воден звяр" в дълбините на река Нес, която извира от Лох Нес, през 6-ти век. През 565 година той спасил човек, нападнат от животно във водата. Много критици обаче поставят под въпрос достоверността на тази история, тъй като има друга с фантастични характеристики, в която се казва, че Колумба бил убил див човек само със силата на собствения си глас. По същия начин някои хора свързват древни местни легенди като първи споменавания за митични водни коне, наречени келпи, за които се твърди, че обитават дълбините на това езеро. И в двете справки се подчертава, че на тези същества не се приписват същите анатомични характеристики като на чудовището от Лох Нес.
Първото съвременно описание е от 1868 г. Статия, публикувана в Inverness Courier, е първата, която се позовава на слухове за съществуването на "огромна риба или друго създание" в дълбините на водите. През 1930 г. вестник Northern Chronicle публикува история, озаглавена „Странно преживяване в Лох Нес“, в която разказва за двама рибари, които твърдят, че са видели животно, създало голям водовъртеж. През 1932 г. К. Макдоналд твърди, че е видял подобно на крокодил същество да се изкачва нагоре по Лох Нес. Окончателната хипотеза за чудовището е от 1933 г., когато отново Inverness Courier публикува историята на местна двойка, която видяла „огромно животно да се търкаля и да потъва на повърхността“. Репортажът "Чудовището" става медийна сензация. Издателства в Лондон започват да изпращат репортери в Шотландия, а един цирк дори предлага награда от 20 000 паунда за залавянето на чудовището. През същата година А. Х. Палмър описва създание, което държи главата си, което според него се вижда челно, изравнено с водата. Устата му, която е широка между 30 и 45 сантиметра, се отваряла и затваряла на 15 сантиметра. Създава се „монстромания“ по целия свят.
Фалшификация
Най-известната снимка на Неси от 1934 г. показва глава на дълга шия, излизаща от водата, но 60 години по-късно се разкрива, че това е измама, използваща модел на морско чудовище, прикрепен към играчка- подводница. През годините след това са направени безброй неуспешни опити да бъде проследено чудовището.
По време на операцията Deepscan от 1987 г. 24 лодки, оборудвани с ехолот, преминават през цялата дължина на езерото. В три случая беше открито нещо, което не можеше да бъде обяснено веднага. Големи отломки на дъното бяха едно от предложените обяснения за "контактите" с Неси.
През 2019 г. учените казаха, че съществата зад многократните наблюдения на легендарното чудовище може да са гигантски змиорки. Изследователи от Нова Зеландия се опитаха да каталогизират всички живи видове в езерото чрез извличане на ДНК от водни проби. След анализ учените изключиха наличието на големи животни.
Не са намерени и доказателства за праисторическо морско влечуго, наречено плезиозавър или голяма риба, подобна на есетра.
Каролайн обича легендата от училище
Интересът на американската доброволка Каролайн Макнамара към Неси започва, когато тя е в училище. „Избрах чудовището от Лох Нес като моя задача за есе и си помислих, „о, 20 години по-късно това е пълен кръг, така че мога да дойда и да се присъединя към лова“, тъй като чух, че се случва“, каза тя пред Ройтерс, добавяйки, че досега не са намерили никакви доказателства.
Доброволката Каролин Макнамара пред жълта подводница, използвана за търсенето на Неси през 1969 г.
„Езерото беше наистина развълнувано. Дъждът валеше и имаше много лодки по водата... всички се приближиха и махаха, а аз си казах „това е лошо време, а ние се опитваме да слушаме за Неси".
Митът роди народен хумор
Един турист бил на ескурзия в Шотландия. Завели го на прочутото езеро Лох Нес. Въртял се той край брега, разглеждал - няма никакво чудовище. Обърнал се към един местен, който кротко си пиел уискито на един стол.
- Кога излиза чудовището?
- Различно - вдигнал рамене шотландецът. - Но най-често след петата чаша уиски.
***
Шотландската ветеринарна служба спешно търси чудовището от Лох Нес за ваксинация срещу шап.
***
Чудовището от Лох Нес, Йети, Голямата стъпка и няколко трола са домашните любимци на Чък Норис.
***
- Каква е разликата между головете на Дейвид Бекъм от дузпи и чудовището от Лох Нес?
- Има хора, които твърдят, че са виждали чудовището от Лох Нес.
***
Един атеист се возел с лодка по езерото Лох Нес.
Внезапно, водата пред него закипяла. И не след дълго оттам се показала уродливата глава на чудовището. То погледнало човека кръвожадно и оголило огромните си криви зъби!
Атеистът вдигнал поглед към небето и извикал:
- Господи, спаси ме! Ще ти служа вярно с всичките си сили!
Отгоре се чул гръмовен глас:
- Какво става, синко? Нали - ужким не вярваше в Мене?
Атеистът въздъхнал:
- Какво да ти кажа, Господи? Преди две минути не вярвах и в чудовището от Лох Нес!
***
Рибар лови риба, край него минава друг и го пита кълве ли.
- В началото нищо, допуши ми се, ама нямах и взех от цигарите на сина. И като се започна - хванах две акули, три делфина и едно чудовище от Лох Нес.
Михайлина Димитрова
