Д ори кратка медитативна практика, при която двама души се гледат в очите, може значително да ги сближи. Международен екип от учени е доказал, че само две минути медитация засилват чувството за близост, повишават нивото на доверие и дори синхронизират израженията на лицето и сърдечния ритъм на участниците. Работата е публикувана в списание Mindfulness.
В два експеримента - единият онлайн, другият присъствено - доброволци, които не се познават, изпълняват медитация „точно като мен“, гледат се или седят със затворени очи, концентрирайки се върху дишането. Докато го правят, участниците си припомнят фрази като: „Точно като мен, този човек е преживял болка и самота“ или „Точно като мен, той иска да бъде обичан и чут“.
Доверие
След това доброволците оценили партньора си: колко го харесват, колко мил и компетентен изглежда и колко пари биха били готови да му дадат в хипотетична игра на доверие. По време на експеримента били записвани израженията на лицето, сърдечната честота и степента на синхрон между участниците.
Резултатите били впечатляващи: дори две минути били достатъчни, за да повишат значително нивото на възприемана близост - ефектът бил сравним с резултатите от по-дълги практики. Участниците се усмихват по-често в унисон, синхронизират сърдечните си удари, по-щедри са в играта на доверие и оценяват партньорите си като по-приятелски настроени и привлекателни, изтъкват учените.
„Това е проста практика, но може да помогне на хората да почувстват взаимност“, каза авторът на изследването Вера Лудвиг.
Статус
Друго изследване установи, че младите хора често остават във връзки с несигурен статус – така наречените ситуационни връзки – въпреки несигурността на бъдещето и относително ниското ниво на удовлетвореност. Международен екип от учени е открил причината за това явление. Работата е публикувана в списание „Сексуалност и култура“.
Терминът „ситуационност“ описва връзка, която е някъде между приятелството и класическата романтика: хората прекарват време заедно, понякога имат сексуална интимност, проявяват грижа, но избягват да говорят за бъдещето или официалния статус на „двойка“. Въпреки че подобни връзки често причиняват тревожност и разочарование, проучването показва, че някои емоционални фактори карат хората да ги продължат.
Учените интервюирали 10 участници на възраст от 18 до 30 години, които са били в ситуационни връзки. След това те съставили въпросник въз основа на тези разговори и провели онлайн проучване сред 89 студенти, събирайки данни за 109 такива истории. Оказва се, че участниците се чувстват по-удовлетворени и привързани, ако се надяват връзката да се развие и обсъждат перспективи с партньора си.
„Смятахме, че подобни връзки се поддържат поради страх от обвързване или желание за поддържане на сексуален контакт. Но се оказа, че мнозина възприемат ситуационните връзки като потенциален преход към нещо по-сериозно“, казва авторът на изследването Мики Ланглейс.
Авторите обясняват резултатите от гледна точка на теорията за социалния обмен (хората остават във връзка, ако ползите надвишават разходите) и инвестиционния модел, според който привързаността се увеличава с висока емоционална инвестиция и липса на по-добри алтернативи. Според тях много хора предпочитат да останат в ситуационни връзки, защото се страхуват от самотата или не са сигурни дали ще могат да намерят по-надежден партньор.
*Автор: Цвета Дилова
