П резидентът бизнесмен Доналд Тръмп не отстъпва от скандални си стил в новия мандат, втори по ред.
САГАТА "ТРЪМП" КАТО ЗА КИНО - три сватби, два развода, с Ивана са приятели до края! (СНИМКИ)
Още след победата на изборите през ноември той лансира за бъдещата си администрация имена, които са, меко казано, неприемливи.
Някои отпаднаха при първата обиколка, но повечето останаха в отбора.
Засега одобрението на комисия в Сената и положена клетва има само външният министър - държавният секретар Марко Рубио. Заедно с бъдещите шефове на ФБР и ЦРУ- това е екип, от който зависи и Америка, и светът.
Белият дом като семеен бизнес ще бъде и във втория тръмпистки мандат.
Познаваме добре най-големия му син – Доналд-младши, от предишния път. Дъщерята Иванка изненадващо реши да се оттегли от първа линия и няма повече да участва в политиката.
На фокус днес е най-малкото отроче – синът от Мелания - Барън, превърнал се от свито дете през 2017 г. в интересен младеж през 2025 г. Казват, бил копие на баща си.
Първият латино, станал първи дипломат на САЩ
„Русият“ Марко: Мирът се насърчава със сила
Държавният секретар Марко Рубио започна мандата си като дипломат № 1 на САЩ и обеща да запази Държавния департамент в центъра на външната политика. Целта е зададена от Доналд Тръмп: насърчаване на мира чрез сила.
"Ние ще насърчаваме мира. Разбира се, мир чрез сила и винаги без да изоставяме нашите ценности", подчерта Рубио.
„Искаме да сме в центъра, искаме да сме в основата на това как формулираме външната политика, защото ще имаме най-добрите идеи от всяка агенция и защото ще ги изпълняваме по-добре и по-бързо и по-ефективно от всяка друга агенция в нашето правителство“, каза Рубио пред служителите на Държавния департамент, които го аплодираха. Той е горд да ръководи "най-ефективния, най-талантливия, най-опитния" дипломатически корпус в историята на света.
Коментарите са ласкави, но тепърва ще се види дали Рубио може да изпълни обещанието си предвид нетрадиционния стил на Тръмп, който често включва заобикаляне на институциите и провеждане на лична дипломация.
53-годишният Марко Рубио е като излязъл по калъп: кубински произход, който го прави автоматически твърдолинеен републиканец, доста светъл, откъдето идва и фамилията му – Рубио на испански означава „рус“. Това прозвище носят онези кубинци, които не са твърде тъмнокожи.
Политическата кариера на Марко, разбира се, е от Флорида и е харесван там както от републиканци, така и от много демократи. Известен като „ястреб“ по отношение на Китай и твърд поддръжник на Израел.
Рубио беше дългогодишен член на комисиите по външни отношения и разузнаване на Сената и сега е първият латиноамерикански държавен секретар на САЩ. Рубио стъпва на поста като наследник на демократа Антъни Блинкен, който бе може би най-ценният човек в екипа на предишния президент Джо Байдън.
Блинкен отдаде мандата си основно на темите Украйна и Близък изток заради избухналите там войни. Късметът не бе с него, но хич не е сигурно, че сега ще огрее изведнъж Марко Рубио.
Топ разузнавач поема ЦРУ
Джон Ратклиф е единственият извън Марко Рубио, който може да получи пълно одобрение при утвърждаването в съответната сенатска комисия на поста, който Доналд Тръмп му е отредил – директор на ЦРУ.
Не така лесно стояха нещата, когато през 2020 г. бе номиниран за директор на националното разузнаване (DNI). Но пък мандатът му на този пост помогна да се намалят проблемите за сегашното му утвърждаване, особено позицията му за Китай и обещанието към демократите да поддържа ЦРУ аполитично.
„Ако погледнете моето досие в DNI, това никога не се е случвало. Това никога не е нещо, което някой е твърдял, и е нещо, което никога не бих направил“, каза Ратклиф по повод опасенията за политическа чистка в управлението. Той отдавна е привърженик на борбата с Китай и неговата управляваща Китайска комунистическа партия и се застъпи за агресивно шпиониране на азиатската сила. „Разберете, че нацията, която спечели състезанието на нововъзникващите технологии днес, ще доминира в света на утрешния ден“, заяви той при изслушването си в Сената.
Ратклиф предложи силна защита за наблюдението без основание на чужди цели, като го нарече важен инструмент за запазване на безопасността на САЩ в критичен момент. Но призна, че с програмата може да се злоупотреби.
Ратклиф каза на сенаторите, че планира да „задълбочи“ и проучването на причините за „синдрома на Хавана“ (за който „Телеграф“ специално е писал, б.р.) - аномалните здравни инциденти, които се случват на агенти и персонал в чужбина, на фона на докладите, че две американски разузнавателни агенции са отворили вратата за възможността тези инциденти да са причинени от чуждестранен противник. Разузнавателната общност като цяло не е открила такива връзки, но случаите на странно заболели агенти си остават.
Най-опасният избор е във ФБР
За разлика от директора на разузнаването, посоченият за лидер на контраразузнаването Каш Пател предизвиква вълна от възмущение. Не само сред демократите, но и сред някои републиканци.
Каш Пател
Пател, 44-годишен, роден в САЩ син на етнически индийци, бивш федерален прокурор и адвокат, работил с Тръмп в първия мандат, е противоречива фигура дори в света на новия президент. Описван е като „най-опасния избор“.
Джон Болтън, бивш шеф на Пател, сравни номинацията му с шефа на тайната полиция на Йосиф Сталин. "За щастие ФБР не е тайната полиция на Сталин“, каза Болтън. „Сенатът трябва да отхвърли тази номинация 100-0”.
10-годишният мандат на досегашния директор на ФБР Кристофър Рей трябваше да приключи през 2027 г. Той бе назначен през 2017 г. отново от Тръмп. Но Рей се оттегли, както и посоченият от него за временен заместник след новината, че именно Пател ще поеме бюрото. Според Доналд Тръмп обаче той е „брилянтен адвокат, следовател и борец за „Америка на първо място“, който е прекарал кариерата си в разобличаване на корупцията, защитавайки справедливостта и защитавайки американския народ“.
Демократите са силно критични към избора. Сенатор Крис Мърфи от Кънектикът обяви, че ще гласува против, изразявайки загриженост, че Пател „ще се грижи само за защитата на републиканците“.
И Мърфи обеща да помогне на колегите си и на американската общественост „да разберат какво се случва тук“.
