Д нес е Кръстовден, един от 12-те главни християнски празници. За неговото място в нашата култура и вяра и за предизвикателствата, пред които е изправено днес православието в България, разговаряме с доцент д-р Костадин Нушев, преподавател по богословие и културология. Той е автор на монографията “Християнското учение за справедливостта” (2009 г.) и на редица други студии и статии по християнска етика и богословие.
- Доцент Нушев, какво символизира днешният празник?
- Кръстът е един от основните символи и знаци на християнството, защото върху Кръста на Голгота нашият Господ Иисус Христос е извършил своя изкупителен подвиг, като е освободил всеки нас от греха, принасяйки себе си в една общочовешка изкупителна жертва. До този момент кръстът в древния свят е бил едно оръдие за мъчение и екзекуция на престъпници, символ на позорна смърт. От самото Свето писание всички знаем, че Христос е били разпънат между двама обикновени разбойници. След смъртта на Христос в плът Кръстът се освещава от Неговата саможертва и така става главният знак и символ на новата вяра. Не случайно той е наричан още „знамение“ в църковнославянския език. Т. е. той не е просто някакъв знак, а реално оръдие на спасението, което Църквата използва и почита. Затова кръстът се поставя на всеки храм, на неговият най-висок купол и камбанария като знак на вярата. Така че празникът на Въздвижението на Животворящия Кръст Господен, или Кръстовден. както го нарича народът, е ден, в който се отдава почит към него. Като същевременно се възпоменават и няколко събития, свързани с неговата история.
- Кои са те?
- На първо място, това е явяването на Светия Кръст на император Константин Велики, чрез който той успява да спечели борбата за власт в Римската империя в началото на IV век, водена между него и съперника му Максенций. Последният олицетворява онези сили, които са привърженици на езичеството, докато Константин Велики изразява новите сили на християнството. Според житието му той получава преди решителната битка между тях през 312 г. свръхестествено явление на кръста Христов. На второ място, след тази победа на християнството майка му Света Елена през 326 г. отива на поклонение в Йерусалим, за да потърси истинския кръст, на който е бил разпънат Спасителят на Голгота, и по чудесен начин успява да го намери. Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в йерусалимския храм „Възкресение Христово“. След време над пещерата на Гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. От този момент той става една от основните реликви на християнството и започва още повече да се почита в цялата империя. Третото събитие е през VII век. Тогава се водят ожесточени войни между Византия и Персия. В 614 г. персийският цар Хозрой превзема Йерусалим и отнася и Кръста. През 628 г византийският император Ираклий успява да го върне като част от условията на сключения мирен договор. Църквата е съчетала тези три исторически събития, но от богословска гледна точка празникът се осмисля именно като преклонение пред силата на Св. Кръст.
Четете цялата статия в сп. „Чудеса и Вяра“ в броя на в. Телеграф в сряда (14 септември). Всяка седмица в този ден излиза безплатното списание на България за чудеса и духовност.
Константин Събчев
