С оциалните мрежи засилват риска от депресия за потребителите си. Това доказват изследователи в областта на обществената политика и образованието, които са установили, че възрастните, които използват повече социални медии, са значително по-склонни да развият депресия в рамките на шест месеца, независимо от типа темперамент.
Изследване
Изследването, публикувано в американското издание „Журнал за афективните разстройства“ и озаглавено „Връзка между използването на социалните медии, структурата на личността и развитието на депресия“ е с автор Рене Мерил, докторант в Програмата за публични политики в Университета на Арканзас. Мерил пише доклада заедно с декана на Колежа по обществено здраве и хуманитарни науки в Орегонския държавен университет, Брайън Примак и Чунхуа Као, асистент в Колежа по образование в Университета на Алабама. „Предишни изследвания свързват развитието на депресия с множество фактори“, отбелязват авторите.
Характер
Въпреки това в литературата липсват проучвания, които да се фокусират върху това как различни характеристики на личността могат да взаимодействат с използването на социални медии и депресията. Новото проучване се занимава с тези важни изследователски въпроси, откривайки силни връзки с депресията във всички личностни черти. Сред констатациите на проучването е, че хората с по-мил и мек характер са 49% по-малко склонни да изпаднат в депресия, отколкото хората с по-груби и твърди характери. Освен това тези с високи нива на тревожност и емоционална нестабилност са два пъти по-склонни да развият депресия, отколкото тези с ниски нива, ако ползват социални медии повече от 5 часа на ден. По-важното е, че като цяло, независимо от характера, използването на социални медии е силно свързано с развитието на депресия.
Извадка
Извадката включва повече от 1000 възрастни в САЩ на възраст между 18 и 30 години и е събрана от Примак и колегите му от университета в Питсбърг. Депресията се измерва с помощта на въпросник за здравето на пациента. Данните за социалните медии пък са измерени чрез питане на участниците колко време на ден прекарват в популярни социални медийни платформи. Личностните характеристични типове пък са мерени с помощта на т.нар. Големите пет индикатора - откритост, добросъвестност, екстровертност, приветливост и тревожност. Авторите предполагат, че проблемът основно идва от засиленото сравнение с останалите потребители. То може да засили негативните чувства към себе си и към другите, което обяснява и защо рискът от депресия се увеличава с увеличеното използване на социални медии. Ангажирането предимно с негативно съдържание също може да засили тези чувства. И накрая изкарването на много време в социалните мрежи намалява възможностите за реални социални контакти и взаимодействия и дейности на открито и извън дома. Което пък води до по-малко излагане на слънчева светлина, което води до намалени нива на витамин D и може да е допълнителна причина за депресивни състояния.
Рискове
„Според Световната здравна организация депресията е сред водещите причини за временна или постоянна нетрудоспособност и смъртност в световен мащаб. Това прави констатациите на доклада още по-ключови на фона на увеличаващото се присъствие и роля на социалните мрежи в живота на хората по целия свят“, казва Мерил пред уебсайта на Университета в Арканзас. „Виртуалният контакт увеличава риска от погрешно възприятие за отсрещната страна, което води до трудности във взаимоотношенията и потенциален риск от развитие на проблеми с психичното здраве“, допълва авторката. Според нея хората имат вродени емоционални нужди от социална връзка и разбиране. „И не че социалните медии пречат на тази връзка. Напротив, много хора намират емоционална топлина именно чрез тях. Въпросът е, че в много случаи заради липсата на директен реален контакт взаимоотношенията приемат неестествен характер и поток и в крайна сметка могат да доведат до разочарование, тъга и потиснатост”, допълва Мерил.
Деян Дянков
