-Д-р Андреева, как се отразява екранната зависимост на най-малките деца? Наскоро беше представено социологическо проучване, проведено от Сова Харис по поръчка на СЕМ. То показва, че дори децата в бебешка възраст у нас прекарват много време пред екраните всеки ден. Какви последици може да има това за развитието на малките деца?
-Това проучване показва колко много време нашите деца прекарват пред екраните. Средното време, в което използват таблет мъничките деца от 0 до 3 години, е 3 часа. В най-малката възраст от 0 до 2 години пък гледат екрана на телефона по цели 2 часа и 36 минути. Телевизорът в повечето семейства е включен повече от 5 часа на ден и това са данни, пред които не можем да си затворим очите. Екранната зависимост се отразява в много аспекти - както физически и емоционално, така и на интелектуалното развитие и умения за общуване на подрастващите. Това се случва по няколко причини. Когато на децата много рано им се предложи да прекарват време пред екран, това влияе на развитието на техния мозък и на тяхната психика. Пред екраните движението на картинките е 24 кадъра в секунда. Това бързо сменяне на стимулите води до претоварване на нервната система от една страна, а от друга до дефицит на внимание, когато екранът им се отнеме. Реалният живот не се движи с 24 кадъра в секунда, а много по-бавно. Децата стават нервни, неспокойни, не успяват да задържат вниманието си в реалния живот.
-Според изследването дори на бебетата у нас се предлагат телефони, за да се успокоят и да спрат да плачат. Как се отразява това на проговарянето и на цялостното им развитие?
-Когато им се предлагат екрани твърде рано, те не успяват да развият достатъчни говорните си умения. Когато един родител общува и играе с детето си, това е вид интеракция, при която децата отговарят на своите родители. Пред екраните децата не говорят, а мълчат. Информацията протича еднопосочно. Освен че трудно проговарят поставени пред екран толкова малки, те трудно се научават на социална комуникация. Трудно общуват в реални живот със своите връстници. Друг проблем е, че дори и в детските филмчета ние виждаме една засилена агресия и едно неспокойно поведение на самите герои. Това се пренася и в реалния живот на децата. При най-мъничките е много интересно, че те имат нарушения във фината моторика -с държането на лъжица, на химикалката, с писането. Те много добре си плъзгат пръстчетата по табелета, но не могат да държат химикалка и молив. Тази фина моторика, завъртане на ръката, което е типично при писането, при най-малките деца започва да страда заради свръхупотребата на технологиите.
-С екрана не се злоупотребява само вкъщи. В някои от яслите има и телевизори. Как ще коментирате този факт?
-Това е един много голям проблем, който също искам да дискутираме. В повечето ясли има телевизори и това е факт. Случва се там, където няма, родителите да събират пари и да купуват. Всъщност позволеното екранно време на децата до 2 години е 15 минути на седмица с образователна цел. За съжаление, отговорните институции не следят достатъчно за това екранно време и децата прекарват доста повече време пред екраните. Ще разказа една много забавна случка. Моето детенце беше на 2 години, когато се прибра вкъщи и сложи една семка от диня на челото си. Казах й: „Какво правиш?“, а тя ми отвърна: „Аз съм малката булка“. Оказва се, че лелката в яслата им е пускала нейния любим сериал и всички деца го гледат. Това, което обединени специалисти от Алианса за ранно детско развитие смятаме да направим е да предприемем като мярка е да говорим със столичната управа за всички тези вреди от екраните, които коментираме и да настояваме за премахване на телевизорите поне от яслените групи. Ясно е, че няма как да изолираме децата от екраните, защото те са навсякъде около нас. Можем обаче да се опитаме да използваме полезното влияние на екраните и да ги образоваме през тях, а не да губим тяхното време за игра, развитие и общуване, поставяйки ги стационирано да гледат филмчета с часове. Това трябва да се регулира от институциите и да бъде сведено единствено до минимума, които образованието на децата изисква
-А къде е ролята на родителите в ограничаването на екранното време?
-Темата с екраните е огромна. Трябва да започне да се говори, за да може родителите да започнат да осъзнават, че извън петте минути, които печелят за себе си, да сготвят нещо или да си почнат, това влияе на тяхното развитие дългосрочно. Децата освен че проговарят трудно, стават нервни, нетърпеливи и трудно се концентрират. Трудно правят логически връзки, които водят до трудности в училище. Ако наблюдаваме децата в едно училище, дори в най-малките класове, ще видим, че ако учителите не съберат телефоните им, те през цялото междучасие си играят на игри, вместо да тичат, играят, да хапват и дори да си погледнат домашното за следващия час. Това е масово. Въпросът тук е институциите да ограничат до минимум дори и личните телефони на децата - да се събират сутрин и да им се дават преди да напуснат училище. Това би имало ефект. Поне в училище да не са залепени за еканите.
-Висенето пред екраните отразява ли им се и по-нататък, когато стигнат до предучилищните групи и първите класове в училище?
-Да, отразява се и това се отбелязва от много учители. Вниманието е насочено към поколението, родено след 2010 година, защото тогава масово в употреба навлязоха смартфони и таблети. Ние тепърва ще виждаме техните ефекти във времето. За да се съберат и обобщят данни специално в медицинските науки са нужни около 10 години. Проблемите, които предизвиква употребата им не е достатъчно представена на масовата публика, за да осъзнае един родител колко негативно влияе екранът на децата ни. Ние сме заобиколени от тях. Истината е, когато се появиха смартфоните по-старото поколение вече имаха изградени умения на комуникация и социализация, на концентрация и на внимание. Докато нашите деца са от първото поколение, за което това социално общуване някак е доста намалено. Някак по-лесно е за един родител да даде екран и да има 3 минути спокойствие. С малки деца всички знаем, че е много трудно. Това не е никакъв упрек към родителите. Те обаче трябва да знаят какви ще са последствията, ако дадат смартфон или оставят детето пред телевизора за дълго време и това се прави системно.
-Как се отразяват екраните на по-големите деца и тийнеджърите?
-Статистиката на социологическото изследване показва, че децата прекарват най-много време в YouTube и ТikTok. Те посочват, че YouTube гледат YouTube Shorts, това са ултракратките видеа наситени с много съдържателна информация, които след спирането им водят до наистина много сериозен дефицит на внимание. Причината е, че информацията, която децата са свикнали да я получат за минута-две, в час трябва да се концентират и да слушат 40 минути. Трябва да задържат вниманието си пред един учител, който не се движи с 24 кадъра в секунда. Тези ултракратки видеа са много пагубни за вниманието. При някои деца дефицитът на внимание се дължи на тяхна предиспозиция, но при други деца той е придобит под влиянието на екраните. Психолозите все повече говорят за така наречения екранен аутизъм. Някои деца имат аутизъм заради много фактори, но други, които нямат предразположение да развият разстройство от аутистичния спектър, изложени дълго време пред екран отказват да общуват с външния свят.
-Вие сте педиатър и наблюдавате чисто физическите последствия за децата от тази свръхупотреба на екрани. Какви са те?
-Свидетели сме на едно поколение, което е много по-затлъстяло, отколкото децата на 90-те години например. Те са с много по-наднормено тегло, много по-затлъстели, много по-обездвижени и с много по-малко мускулна маса. Това отчасти се дължи и на прекараното време пред екрана. Когато едно дете започне да скучае то си намира занимания- дали ще рита топка, дали ще скача на ластик или ще излезе да играе с връстниците си. Децата си намират варианти, за да не им е скучно. Поставени пред екрана те седят на едно място и това ги лишава от физическата активност , от която те имат нужда, за да израснат здрави. От там идват и порочната стойка, нарушенията в зрението и затлъстяването.
Това е тя:
Завършва Медицински университет София през 2010 г.
Своите специалности Детска Ревматология и Детски болести придобива през 2017 г. и 2020 г.
От 2006 г. до 2010 г. работи като медицинска сестра в интензивно отделение на клиниката по Детска кардиология в Национална кардиологична болница.
От 2012 г. практикува и специализира в СБАЛДБ "Проф. д-р Иван Митев" София.
В момента работи като консултант педиатър в СБАЛ по ортопедия Проф. Бойчо Бойчев
Милена Димитрова
