И сторически трилър с елементи на приключенски роман върху археологическа основа – звучи обещаващо.
„Мистерии в Хераклея Синтика“ на Ирина Вагалинска е първа книга от новата поредица „Провокирано от археологията“, с която издателство „Ноус“ излиза от границите на досегашната си дейност, съсредоточена в сферата на науката. Авторката Ирина Вагалинска е добре познато име в журналистиката, редактор на книги, автор на статии, разкази, есета и сценарии за кратки видеофилми. Ирина също така е и съосновател на медийната платформа Archaeologia Bulgarica. Над 16 200 фенове следят чрез платформата /ФБ страница, сайт с YouTube канал + списание/ какво се случва в Хераклея Синтика и други знакови обекти на територията на страната още от 2018 г. насам. Същото издателство и същата платформа стоят и зад настолната игра „Археолози срещу иманяри“ – направена, за да забавлява и да обучава. Не на последно място Ирина е омъжена за археолога проф. д-р Людмил Вагалински. Двамата са замислили новата поредица като нетрадиционно популяризиране на археологическите постижения на най-значимите обекти в България. „Повествованието винаги ще е динамично, а диалозите – готови за драматизация. Тоест тези книги ще може лесно да станат основа на игрални филми/мини тв сериали. Но дори да си останат само на хартия, те пак ще привличат вниманието на читатели извън тесните научни среди. А е важно колкото може повече хора да си кажат: „Ей, това е интересно!“. И да поискат да отидат там, където археолозите попълват белите петна в познанието за нашето минало“, коментира Вагалинска пред „Телеграф“.
Първата книга от поредицата – очакваме с интерес и следващата и по-следващата – стъпва върху резултатите от археологическото проучване на Хераклея Синтика – античен град край с. Рупите, Петричко, основан през IV в. пр. Хр. от македоните на цар Филип II – бащата на Александър Велики.
Два факта от проучването на Хераклея Синтика са залегнали в основата на сюжета. Първата е за разкритото там светилище на Немезида, богинята на справедливото възмездие /единственото проучено на територията на България/. Разрушително земетресение след 388 г. сл. Хр. е запечатало нечие безчинство: съзнателно натрошени и изхвърлени оброчни плочки. От същия период – края на IV век сл. Хр., са и откритите кости на седмина мъже, пометени от речното цунами след трусовете и натикани в цистерна на форума. Костно изследване доказа, че един от загиналите е имал тежки вродени малформации и е бил в роднинска връзка с двама от другите. Кои ли са били те? Възможно ли е да са имали нещо общо с атаката срещу светилището на Немезида? Християни ли са организирали унищожаването на езическия храм и по каква конкретна причина?
Този период от историята на Римската империя (в чиито граници се намира тогава и Хераклея) е изключително турбулентен: император Теодосий I налага християнството на територия, населена предимно с езичници, а има и много външни врагове – заради тази нестабилност най-преследвани през 381-390 г. се оказват еретиците. Един от тях е сред основните герои на трилъра – аномеят Зоил, преследван от агент на тайните служби към магистъра на официите в Константинопол. Зоил търси помощ при първата си любов в Хераклея – Ендемия. В плановете за укриването му участва и нейният брат Федон, най-младият от поклонниците на бог Митра – тайно общество на езичници, които се събират в пещери и се маскират според ролята си в култа: Гарван, Персиец, Лъв и т.н. Кои са те без маските си се разкрива постепенно. Двама от тях са замесени в планиране на заговор и на няколко убийства.
Напрежението расте до финала – от надлъгването между представителите на имперската канцелария и местните хора, през разкриване на злоупотреби и рекет, опит за изнасилване, давене във вино и нападение срещу светилището до масови безредици и разгърната картина на разрушителното земетресение, предизвикало речното цунами откъм Стримон (Струма). След него и в действителност Хераклея Синтика не се съвзема никога повече.
Макар че сблъсъците в книгата изглеждат на религиозна основа, всъщност пак става дума основно за власт и пари, за човешки недостатъци и добродетели. И сред християните, и сред езичниците между героите има различни хора – искрено вярващи и престорено предани заради изгодата, чисти души и алчни престъпници.
