М ного заболявания, които са безвредни за младите хора, могат да причинят опасни усложнения при възрастните. Дори рискът от заразяване да е минимален, винаги трябва да имаме едно наум. Особено ако болестта се казва детски паралич.
Миналата година властите във Великобритания биха аларма – за възможно завръщане на полиомиелита (детски паралич). Това се случи, след като Агенцията за здравеопазване на Обединеното кралство установила 116 полиовируса в 19 проби в отпадни води.
Детският паралич е познат отпреди повече от 3500 години. Древноегипетски изображения показват иначе изглеждащи здрави хора с изсъхнали крайници и деца да ходят с бастуни в ранна възраст. Хипократ описва епидемия от заболявания с парализи и мускулна атрофия. Една от теориите за куцотата на император Клавдий е, че e жертва на детски паралич. Най-ранният регистриран случай на полиомиелит обаче е през 1773 г. В резултат на трудното израстване на няколко млечни зъба бъдещият писател сър Уолтър Скот развива треска, която го лишава от силата на десния му крак.
Първото научно наименование на заболяването е направено през няколко години по-късно от английския лекар Майкъл Ъндъруд, който описва полиомиелита като „слабост на долните крайници“. А първата добре описана епидемия от детски паралич е тази от 1834 г., преминала на остров Света Елена.
Статистика
Днес инфекциозното заболяване се счита за изкоренено в повечето части на света. Предимно в страни като Афганистан или Пакистан полиомиелитът все още се среща. Според Световната здравна организация (СЗО) Европа се счита за свободна от детски паралич от 2002 г.
Полиовирусът се предава главно чрез изпражненията. Следователно лошите хигиенни условия допринасят за разпространението на вируса. Често инфекцията протича безсимптомно, но може да причини и грипоподобни симптоми като възпалено гърло, висока температура, умора и гадене. Полиомиелитът може да се разпространи в централната нервна система и да причини парализа и двигателна слабост. Ето защо ваксинацията трябва да се подновява през целия живот.
Въпреки че около 90% от случаите на инфектиране протичат асимптоматично, вирусът може да предизвика различни симптоми при навлизането му в кръвта. При около 1% от случаите вирусът навлиза в централната нервна система, инфектирайки и разрушавайки главно двигателните неврони, което води до мускулна слабост и остра парализа.
Бумът е през 1947 г.
В България най-висока заболеваемост е регистрирана през 1947 г. След въвеждането на масова имунизация през 1959 г. заболеваемостта рязко спада, а последният случай на полиомиелит е регистриран през 1970 г.
Има два пробива от неимунизирани или непълно имунизирани деца през 1966-1967 г. (49 заболели) и през 1991 г. (46 заболели).
Последните два епидемични взрива в България са през 1991 г. в резултат на внос на див полиовирус 1-ви тип от Таджикистан и през 2001 г. в резултат на внос също на див полиовирус 1-ви тип от Индия. И при двата случая са засегнати основно пропуснали ваксинацията деца от малцинствен произход.
Как се предава
При полиомиелита се наблюдават два механизма на предаване – фекално-орален и въздушно-капков. При първия фактори на предаването са хранителните продукти, канални и поливни води, предмети и вещи в обкръжението на болния и замърсените ръце. Заразяването става чрез поглъщане на вирусите. При въздушно-капковия механизъм вирусите се отделят със секрета през катаралния период при говор, дишане, кашляне и кихане. Особено опасни са дребните и средните капчици и пръски. Заразяването се осъществява при вдишване на въздух, съдържащ вируси.
Как се лекува
Лечението на полиомиелита е патогенетично и симптоматично. Избягват се активни движения, а болните се поставят в правилно физиологично положение с леко свиване в областта на коленете и стъпалата. В острия период на заболяването може да се инжектира хиперимунен имуноглобулин, антипиретици, аналгетици, витамин C и витамини от група B. При булбарните форми на заболяването може да се приложат дехидрокортизонови препарати. Те водят до спадане на температурата, намаляване на болката и спиране на развитието на парезите. Върху парализираните мускули се поставят топли компреси или се провеждат други физиотерапевтични процедури със затопляне в областта.
Патогенетичното лечение се провежда с антихолинестеразни препарати – основно с нивалин по схема. При дихателни разстройства, освен аспирация и интубация, при нужда се прави и трахеотомия и болните се поставят на асистирано или командно апаратно дишане.
Симптоматичното лечение се провежда с аналгетици, антипиретици, витамини от група В. След изолация от 40 дни се започва провеждане на активна рехабилитация и балнеолечение. Трайните парализи, контрактурите и деформациите се подпомагат със специализирани ортопедични или хирургични техники.
Автор: Цвета Дилова
