1

Е дно от вълшебните места в България е в района на Маджарово. Намира се на трийсетина километра от Хасково в Източните Родопи. Наоколо са поляни с камъни, протрити от времето. А ако се огледаш, без да фокусираш поглед, може да успееш да видиш и чуеш шепот на хора от паралелни светове или запечатани в невидимата кинолента на времето предци. Тук по тези земи нишките на пространството са толкова тънки, че приемаш без логически доказателства библейската истина, че минало, настояще и бъдеще протичат едновременно. И това не е метафора, а реалност. Освен тракийските долмени и артефакти в този район на километри може да не срещнеш човек, но усещаш, че е пълно с живот. Невидим, но и явен. Докато крачиш по меките хълмове, които река Арда обикаля, компания може да ти прави хищната сянка на лешояд, който от висините дебне за плячка. Или да чуеш тропот от копита на диви коне, които отново заселиха по тези места. 

Щом си тръгнал за Маджарово, значи си от тези пътешественици, които обичат природата или красотата на селото, но и всичко, свързано с традициите и културното наследство. Маджарово е любима дестинация за нидерландци, скандинавци и британци, защото там правят не толкова популярния в България Bird watching  туризъм - или пътуване с цел наблюдение на редки птици. Преди няколко години таксата на човек за няколко дни, за да наблюдава лешоядите в района и други ценни птици, стигаше до 1800 евро и тя не се смяташе за висока. Обичайно тези гости преспиват в хотелчета в Маджарово или в къщи за селски туризъм в Горно поле, за да тръгнат призори да изследват птичите светове. 

Бели къщи 

Има и друг вид гости, които обичат природата, но и да изпитват удоволствие от вкусната и истинска храна. Но най-вече топлите и приятелски разговори на чаша вино и в добра компания. 

Точно за този тип пътешественици са селските къщи, повечето изградени в родопски стил с хубави чардаци, просторни стаи и градски удобства. 

Изключете телефоните

Първото условие, за да се насладите в пълна степен на това място, е да изключите телефоните. Първата огромна изненада, щом наближите селото, е тишината, която буквално ще ви зашлеви. Няма да ви приземи, а ще ви запрати в реалност, където децибелите са нежни, едва уловими, не тормозят, а галят и лекуват.  Щом дойдете на себе си, ви очаква истинска изненада, която ще ви накара първо да се усмихвате, а после да се смеете с глас. Просто първи ще ви посрещнат стадо полудиви крави, които са големи точно колкото огромно куче. 

Притичват 

Това са стада на местни фермери. Част от животните са порода на хиляди години, от времето на траките. Животните сами се грижат за себе си. Дори си организират самостоятелно отбраната срещу вълците. Те се нареждат в кръгове един в друг. Най-външният се състои от най-здравите и възрастни животни, а в центъра са най-малките. Хищникът не може да издържи на разярените крави и обикновено подвива опашка. 

Шепот

Аз лично не познавам човек, стъпил веднъж в района, който да не иска да се върне отново. Преди години именно служител на ОЛАФ е настоявал хора от селата да се захванат със селски туризъм, след като им е гостувал. Влюбил се в мястото, след като се наложило да помага във ферма и да издои за закуска няколко от кравите. След като изпил чаша от дъхавото мляко с домашни бухтички и мармалад от горски ягоди, мъжът бил толкова очарован, че не спрял да навива хората да се захванат с туризъм. След това няколко ферми стават най-успешната част от българо-холандския проект “Новото Тракийско злато”. Някои от тях произвеждат биовино. 

Цял свят

В момента няма точка от планетата Земя, откъдето да не пристигат гости в Горно поле. Имаш чувството, че си участник във филм, когато гледаш как фермер се прибира на кон, след него бавно крачат стадата с животни, а пред китната къща го посреща съпругата му. 

Гласът на нощта

Един от най-вълнуващите моменти е, когато се спусне нощта. Тогава цялото небе се обсипва със звезди, които са толкова огромни и близки до земята, че имаш чувството, че ще скочат на поляната. Тогава на трапезата, която може да бъде и на открито, се събират гости и цялото село, което се състои от около десетина души. Сервира се току-що извадена от фурната тава с огромна тиква, пълна с късчета телешко месо, лук и треви, и я слагат на трапезата. Всички вдигат наздравица с вино, което се отглежда в района. Отнякъде идва момче с гайда и музиката тръгва към небето. 

Пещерата на Аладин 

Може да не ви се вярва, но камъните и плочките, оцветени в различно зелено и охра, които виждате в дворовете на къщите в село Горно поле, са истински полускъпоценни камъни. Просто това е място, откъдето можеш сам да отидеш и да си ги набереш. Нищо чудно е, че дори може да си стъпил върху такъв и да не знаеш. 

Ако разполагате с един ден повече, от селото ще ви осигурят водач за истинско приключение в пещерата на Аладин. Тя  е на открито, в окото на угаснал преди хиляди години вулкан. Там, колкото и да не ви се вярва, можете сами да си наберете лилави аметисти и ахати. 

Ако пък не си падате по съкровищата, то можете да предприемете разходка с кон с водач. 

Близо до селото е мястото, където живеят стада с диви коне. Те бяха заселени от холандски природозащитници, за да опасват тревите и да помогнат на природата да се самовъзстановява.