Ф ентъзи поредицата на Наоми Новик „Смъртоносна академия“ се завръща с нов хит - „Последното дипломиране“, издание на „Сиела“. За да завършиш училище, трябва само да оцелееш, пише авторката на бестселъри.
След успеха на първата част от фентъзи трилогията „Смъртоносна академия“ от бестселъровата авторка на „Изтръгнати от корен“ Наоми Новик идва времето за зашеметяващото продължение, в което призракът на „Последното дипломиране“ е надвиснал над учениците в Магьосническата академия. И то съвсем буквално.
В „Смъртоносна академия: Последното дипломиране“ носителката на награди „Хюго“, „Небюла“ и „Локус“ за най-добър роман повлича почитателите на dark academia жанра на още едно мрачно и пристрастяващо пътешествие из дебрите на опасен и жесток свят, в който, за да завършиш, трябва просто да оцелееш. И добавя само: „На добър час!“.
Не е лесно да учиш в магическа гимназия, която активно се опитва да те убие всяка секунда в продължение на четири години. Но и с това се свиква. Свикваш, че ако не внимаваш, всеки момент можеш да бъдеш изяден от някое зловредно. Свикваш никъде да не ходиш сам или да не се доверяваш на храната в столовата и винаги да си нащрек. Все пак не можеш да очакваш някой да ти се притече на помощ.
Ел – или Галадриел, както майка й е имала неблагоразумието да я кръсти – е една от малкото късметлийки, успели да се доберат до последната година в Академията. След години на избягване на зловредни, зубрене на заклинания и изучаване на древни езици тя най-после ще излезе от това отвратително място. Звучи лесно, нали? Но хич не е. С нея ще бъдат и новите й съюзници, които Ел още не смее да нарича приятели. И Орион. Той може и да я дразни с всяка думичка, която излиза от самодоволната му уста, но освен това е добър и мил. И е един от малкото, които се отнасят с нея като с човешко същество.
Изправена пред смъртоносен ритуал, след който малко от учениците оцеляват, Ел е решена да се измъкне от ужаса на Академията веднъж завинаги. С всеки изминал ден обаче задачата й става все по-трудна, защото училището изглежда е развило особен апетит към нея. Но правилата са ясни. Мнозина ще загинат преди завършването, а онези, които разполагат с най-голямо количество талант и магически ресурси, ще оцелеят. Ако искат да подсигурят светлото си бъдеще и живота си, Ел и нейните приятели ще трябва да преминат през залата за дипломиране и да победят Магьосническата академия в собствената й игра. А за да го направят, ще трябва да нарушат всички правила.
„Последното дипломиране“ е втората част от феноменалната фентъзи поредица „Смъртоносна академия“, която проследява историята на тъмна магьосница, чиято съдба е завинаги да промени облика на магията. Наоми Новик създава мрачен, нюансиран и изпълнен с вълшебство свят, различен от всичко, което сте чели до момента. А спиращият дъха финал ще ви остави в очакване на последната част от историята, пише критиката.
Стой далеч от Орион Лейк.
Повечето религиозни или духовни личности, които познавам – а, честно казано, те са предимно от типа хора, които в края на живота си се озовават в някоя неясна езическа комуна в Уелс или пък са ужасени хлапета магьосници, натъпкани в едно училище, което се опитва да ги убие, – регулярно умоляват някое великодушно и любящо всемъдро божество да им спусне полезен съвет под формата на чудотворни знаци или поличби. Като вярна на своята майка дъщеря смело мога да заявя, че и да ги получат, няма да им се понравят. По правило не искаш мистериозни необясними съвети от някого, който знаеш, че ти мисли най-доброто и чиято преценка е безпогрешно правдива, справедлива и вярна. В крайна сметка или ти казват да направиш онова, което и бездруго сам искаш да направиш – в този случай не се нуждаеш от техния съвет – или ти казват да направиш обратното – в този случай се налага да избираш между това да се вслушаш навъсено в съвета като хлапе, което са принудили да си измие зъбите и да си легне в разумен час или да пренебрегнеш съвета и упорито да направиш онова, което си си наумил, с ясното съзнание, че с въпросното поведение неминуемо ще си навлечеш болка и страхотии.
В случай че се чудите на кой от двата варианта се спрях аз, то тогава навярно не ме познавате особено добре, защото болката и страхотиите са моят очевиден подход към живота. Не ми се наложи дори да го обмислям. Бележката от мама беше безкрайно добронамерена, но никак многословна: „Скъпото ми момиче, обичам те, имай кураж и стой далеч от Орион Лейк“. Прочетох я цялата само с един поглед и както си стоях посред малките суетящи се първокурсници, мигом я накъсах на парченца. Лично изядох парченцето с името на Орион, а останалите веднага раздадох.
– Какво е това? – попита Аадхия. Продължаваше да ме гледа, присвила възмутено очи.
– За повдигане на духа. Мама го е вселила в хартията.
– Да, твоята майка, Гуен Хигинс – отбеляза. – Която толкова често споменаваш пред нас.
– Ох, просто го изяж – отвърнах с цялото раздразнение, което съумях да надигна в себе си, след като току-що бях изгълтала собственото си парченце. Раздразнението всъщност ми дойде напълно естествено. Не мога да се сетя за нещо, което ми е липсвало тук – включително слънцето, вятъра или спокоен нощен сън в безопасност – поне приблизително колкото ми е липсвала мама и това е, което ми донесе нейното заклинание: чувството как лежа свита в нейното легло с глава в скута й, докато тя нежно гали косата ми с ръка; аромата на билките, с които си служи; тихото крякане на жабите отвъд входната врата и мократа пролетна пръст в Уелс. Въпросното чувство щеше неимоверно да повдигне духа ми, ако междувременно не се тревожех усилено какво се опитваше да ми каже за Орион.
Възможностите бяха безкрайни и до една забавни. Най-страхотната беше да е обречен на ужасяваща смърт в ранна възраст, което с оглед на влечението му към героични прояви и бездруго можеше да бъде логично предречено. За жалост пораждането на чувства от каквото и да било естество към един обречен герой не беше сред нещата, за които мама би ме предупредила. Нейното мото в общи линии гласи следното: „Берете рози в своя час, че Времето не спира“.
Мама би ме предупредила единствено за нещо лошо, а не за нещо болезнено. Следователно Орион очевидно беше най-изкусният зъл магьосник, върлувал някога, укриващ пъклените си планове, като спасява живота на всеки под път и над път само за да може някой ден, знам ли и аз, да ги убие самият той? Или може би мама се тревожеше той – заради досадната си природа – да не превърне мен в най-изкусната зла магьосница на света, което навярно беше по-правдоподобно, след като и бездруго се предполагаше, че съм обречена на подобна гибелна участ.
