П ролетта е най-очакваният годишен сезон. Хората, уморени от понякога не толкова от студената, но дълга зима, каквато бе и тази година, посрещат с весели празници нейното идване. Това се случва на различни дати в зависимост от религиозните вярвания и географско климатичните особености на всяка отделна страна.
Цапаница
Едно от най-ярките подобни чествания е индийският Холи. Всяка година датата на празника се променя, защото се определя от лунния календар. Тази година той съвпадна с астрономическата пролет - 20 март. На този ден жителите на страната се замерват с цветни прахове и се поливат с боядисана вода. Също така всички вдигат наздравици с бханг - млечна напитка със сок или листа от коноп. И никой не се сърди, че на Холи са го изцапали с боя - все пак всичко се прави с пожелания за късмет в чест на настъпилата пролет.
Уиски и „Гинес“
За ирландците краят на зимата е и национален празник. Това е Денят на Свети Патрик (17 март), прочутия древен мисионер, покръстил местните келтски езичници. Логото на тържествата е трилистната детелина – символ на Светата Троица. Празникът се отбелязва с паради, носене на зелени дрехи и пиене на ирландско уиски и бира „Гинес“. И не само в Ирландия, но в САЩ, Канада, Нова Зеландия, Австралия и въобще навсякъде, където е разпиляна огромната ирландска диаспора. А в последните десетилетия в него се включват и хора от всякакви националности и вероизповедания.
Две в едно
В Иран и въобще в Централна Азия посрещат едновременно Новата година и пролетта. Празникът Новруз се отбелязва в деня на астрономическото равноденствие. Седмица преди празника се поставят в купичка на масата покълналите зърна от пшеница или леща, което символизира поникването и развитието на зелените растения. Масата е отрупана с плодове, ядки, сладки и закуски, свещи и Светото писание – Хордех Авеста, за зороастрийците. Поставят се също аквариум със златни рибки и кошница с шарени яйца, показващи нов живот. Обичаят повелява, че посетителите, които идват да споделят празника с домакините, трябва да се поръсят с ароматна розова вода и да се помолят да погледнат в огледалото, за да си пожелаят нещо. Някои казват, че този ритуал символизира хората да са ароматни и свежи като рози и да са ярки и блестящи като огледалото през новата година.
Откуп
В по-голямата част от Европа пролетта идва по-късно. Затова там я посрещат през Валпургиевата нощ. В Средновековието се ражда поверието, че срещу 1 май от цял свят в германската планина Харц се събират всички вещици и демони, което позволява на пролетта най-после да пукне. И понеже честванията по този повод са изключително весели и буйни, това е дало повод да се родят легендите за дяволските ритуали. Всички на този ден танцуват, слушат музика и обикалят многобройните панаири. Символът на празника е Майското дърво, което представлява висок ствол с голям венец на върха и дълги клони по края. Сред жителите на различни населени места в Германия съществува развлечение, при което всеки се опитва да открадне дървото на съседите. И всичко е заради евентуален откуп - буренце с бира.
На Балканите трапезата е сред природата
На Балканите всички празници са едни и същи, независимо от религията. На 6 май - Гергьовден, според Българския народен календар започва лятото. Турските ни съседи обаче са по-предпазливи относно капризите на времето. Затова на същата дата посрещат пролетта под името Хъдрелез. Освен задължителния за всички балканци курбан се прескачат огньове и се гледа на кафе, на ръка и на карти. Със стихията на пламъците обикновено се опитват да се преборят ергените, а момите пишат бележки със своите съкровени желания за брак с любимия. А празничната софра, както си му е редът, се прави на теферич - под сенките на дърветата, близо до аязмото.
