В сезона на грипа и острите респираторни заболявания лечението без антибиотик е почти немислимо. Оказва се обаче, че тези силни и твърде ефикасни лекарства не действат на мнозина. Всеки 20-и у нас е резистентен към някои видове на това лекарство. Те не действат, защото у нас се предписват от лекаря по негово виждане, без да се съобразят особеностите на организма. За да се изпише най-успешният вид, трябва да се направи предварително т. нар. антибиотикограма. Това е елементарно изследване, за което взима минимално количество секрет от пациента. Според резултатите от посявките се определя най-точно кой антибиотик ще подейства и в какви количества трябва да се приема. Джипитата обаче масово си спестяват това главоболие.
Малцина са и педиатрите, които изискват антибиотикограма преди да дадат силното лекарство на детето.
Антибиотиците, по същество, са средство срещу гъбичните инфекции, а не срещу вирусите. Те се изписват при грип, например, именно, за да осуетят възникването на бактерии. Повечето от тези съвременни препарати са разработени така, че да действат само на причинителите на конкретни заболявания. Тяхната специфика е добре позната на лекарите. Затова произволното избиране на антибиотик и самолечение е не само безполезно, но може да се окаже и опасно за здравето. Резултатът, освен резистентност, е астма, копривна треска или проблеми с бъбреците и черния дроб, както и до нарушаване в баланса на чревната микрофлора.
При лечение с антибиотици заедно с болестотворните бактерии се унищожават и полезните в червата на човека. Това нарушава баланса на естествената микрофлора и в 40% от случаите може да провокира диария. За възстановяване и нормализиране на богатството на микроогранизми е препоръчително приемане на пробиотици по време и след антибиотично лечение.
Рискови за усложнения от антибиотична терапия пациенти са тези, които пият широкоспектърни групи антибиотици (хинолони, цефалоспорини); възрастните хора, онкоболните и приемащи медикаменти, които намаляват секрецията на стомашна киселина. Наскоро изписаните от болница са рискови тъй като пациентите се третират с антибиотици, за да се потушат вътрешноболнични инфекции.
Най-честите видове микроорганизми, използвани като пробиотици, са млечнокиселите бактерии (лактобацили, сред тях и нашия Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus, лактококи, стрептококус термофилус), бифидобактериите, както и някои дрожди (захаромицети). Всяка хранителна добавка, която ги съдържа подпомага балансирането на чревната микрофлора. Те могат да намалят с 50% вероятността за поява на диария. Приемането им обаче трябва да започнете не по-късно от 72-ия час от началото на антибиотичната терапия, паузата от пиенето на антибиотика и пробиотика трябва да е най-малко 2 – 4 часа. За възстановяване на нормалната флора се препоръчва приемът на пробиотика да продължи 1-3 седмици след спирането на антибиотика. Желателно е това да става с храна, защото тя създава подходяща среда в стомаха.
Скъпият или евтиният е по-ефикасен
Мнозина смятат, че скъпият антибиотик е по-ефикасен от по-евтиния. Невинаги е така. Добрият лекар се ориентира от прегледа за възможния причинител и изписва най-безопасното, но ефикасно лекарство, което не е задължително да е скъпо. Скъпи са оригиналните медикаменти, защото за откриването и производството им са изразходвани огромни суми. След като изтече патентът, други фирми произвеждат същото лекарство, но на по-ниска цена без това да влияе на качеството му.
В аптеката нямат право да ви дадат антибиотик без рецепта, но всички знаем, че това се случва. Груба грешка е да се самолекувате с антибиотик. Особено ако се отнася за дете, първо го заведете на лекар, след това го лекувайте по предписанията. Лекарят най-добре знае кой антибиотик действа на предполагаемия причинител. Другата опасност от самолечението е, че при първото подобрение антибиотикът обикновено се спира. Това прави микроорганизмите резистентни на даденото лекарство и когато се наложи лечение на сериозно заболяване, антибиотикът няма да действа.
Митовете, от които настръхват косите
Десетки митове се разпространяват от ухо на ухо и в социалните мрежи за антибиотиците. Повечето от тях обаче не са верни. Колкото повече ги пием, толкова повече боледуваме. Това не отговаря на истината. Напротив, те са ефикасни, но не при самолечение, а когато са предписани от лекаря. Без антибиотик настинката няма да мине. Такова разбиране е напълно погрешно, защото тези лекарства не убиват вирусите, а влияят на бактериите и така предотвратяват вторични инфекции, като гнойна ангина, синузит, отит, пиелонефрит и пневмония. Подпомагат имунната система. Напротив, те пo-скоро я увреждат. Затова, когато неизбежно се налага приемането на антибиотик, трябва да се дават и пробиотици. Добре е да се приемат и витамини, особено ако лечението продължи повече от 5 дни. Ако прочетете листовките към антибиотиците, ще ви настръхнат косите. Има поне 2-3 страници с нежелателни действия. Истината обаче е по-различна. Фармацевтичните компании описват в листовките дори, ако има съвсем незначителни на брой странични реакции, те се описват като предпазна мярка. Тези силни медикаменти се приемат задължително след хранене, за да не дразнят стомаха. Това не е задължително. Има някои, които трябва да се дават на гладно, в противен случай се свързват с храната и се изхвърлят непроменени и без да действат на бактериите. Други, обратно, се дават по време на хранене и така най-добре проявяват действието си, трети не се дават с мляко. Затова не бива да прибягваме към самолечение. Лекарят ще ни обясни най-точно как, кога и в какви количества да пием антибиотика.
Монитор
