Б олниците са натрупали дългове за над половин млрд. лева. Това съобщи служебният заместник-здравен министър Любомир Гайдов, позовавайки се на данни от декември 2016 година. Над 417 млн. лева са задълженията на държавните лечебни заведения, 91 млн. лева са на общинските. Само за последното тримесечие на миналата година те са скочили с 8,57%, което представлява близо 33 млн. лева.
Просрочените задължения възлизат на 81,84 млн. лева. С най-много е Многопрофилната болница „Проф. д-р Стоян Киркович” в Стара Загора, тя дължи 21 млн. лева. С 18,39 лв. е Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ) в София, следват я Александровска с 16,43 млн. л, „Пирогов” с 14,02 млн. лв. и Многопрофилната болница за активно лечение в Бургас, която е с просрочени задължения в размер на 12 млн. лева.
Сред държавните болници с най-големи дългове са Университетската „Св. Георги" в Пловдив, Многопрофилната в Стара Загора, „Пирогов”, СБАЛХЗ, Многопрофилната в Пловдив, Специализираната по онкология в София и Университетската „Св. Иван Рилски”. От общинските болници с най-големи задължения са тези в София, те дължат общо над 11,5 млн. лева, тези в Тутракан и Дулово имат задължения са общо 8,1 млн. лева, общинските в Пловдив - 7,84 млн. лева, тези в област Велико Търново - с над 6,7 млн. лева, а общинските в Благоевградска област - над 5,9 млн. лева.
Поискахме от държавните и общински болници детайлна информация за натрупаните дългове и просрочията по тях. Инициирани са срещи с ръководствата и акционерите в лечебните заведения, на тях ще бъдат обсъдени мерки за преодоляване на проблема, каза служебният зам. -министър Любомир Гайдов.
Той съобщи още, че МЗ подготвя и издаването на 9 наредби, които по думите му били твърде закъсняли.
Основната ни задача е да намерим варианти за оптимизиране на медицинските дейности, анализ на разходите, засилване на контрола и реализиране на целеви инвестиции. В същото време целта е да се гарантира достъпът и качествено здравеопазване за хората. Анализът дотук показва, че някои от болничните заведения имат пропуски в управлението и това налага вземането на решения за някои промени с цел оптимизиране разходването на публичен финансов ресурс за здравеопазване, коментира той.
Направихме пълен анализ и беше констатирано сериозно изоставане в приемането на някои много важни нормативни актове, които касаят различни аспекти на българското здравеопазване и опазването на общественото здраве, коментира зам.-министър Гайдов.
Сред тях са наредба за утвърждаване на стандарти за ранно детско развитие и наредба за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за извънболнична помощ, хосписите, медицинските факултети и факултетите по дентална медицина на висшите училища.
Монитор
