0

Х ранителните непоносимости са ново заболяване, присъщо преди всичко на индустриалните общества. Все повече хора са засегнати от проблеми с разграждането и усвояването на някои храни. Приблизително всеки пети човек страда в една или друга степен от непоносимост към някаква група храни и напитки.

„Проблемът се задълбочава и от това, че въпреки широкото разпространение на страданието, все още има много лекари, които не са достатъчно запознати, за да го диагностицират правилно. Често се поставят погрешните диагнози - алергия или синдром на раздразненото черво, обясни проф. д-р Людмила Матева, ръководител клиника по гастроентерология в многопрофилната болница „Св. Иван Рилски” в София.

Това е едно от малкото лечебни заведения не само в столицата, но и в страната, където се правят най-пълни изследвания за хранителните непоносимости.

Парадоксално е, но огромната част от хората с диагноза „алергия” всъщност страдат от хранителна непоносимост и могат да получат помощ и облекчение.

 

Каква е разликата

 

Алергията е реакция на имунната система при „фалшива тревога”.

Непоносимостта е неспособност или затруднение при усвояването на определени храни поради отсъствие или влошено качество на необходимите за разграждането ензими. За разлика от алергиите, при непоносимостите може да се помогне чрез допълнително приемане на отсъстващите в организма вещества. Това става с помощта на препарати, които вече се продават и у нас. Най-разпространени са хранителните непоносимости към хистамин и плодова захар.

Симптомите, по които ги познаваме са разнообразни, но и твърде сходни с тези на алергиите, понякога и на тривиалните стомашно-чревни неразположения.

За усвояването на хистамина в организма отговаря ензимът диаминооксидаза (ДАО). Когато той отсъства или е в недостатъчно количество, човек страда от хистаминова непоносимост. Тя може да се прояви в най-разнообразни и приличащи на алергия симптоми, от неприятни по-неприятни: зачервяване на лицето, диария, коремни болки, спазми или газове, главоболие, стигащо до пристъпи на мигрена, кожни обриви, сърбеж, астма, затруднено дишане, гадене, сърцебиене, виене на свят, течащ или запушен нос. Ако забележите, че след хранене ви се случва нещо от това, обърнете внимание дали не прекалявате с богатите на хистамин храни.

Когато има проблеми с усвояването на плодовата захар, говорим за фруктозна непоносимост или по-точно казано, за фруктозна малабсорбция. Причината е отсъствието или недостатъчното количество и качество на транспортния белтък ГЛУТ-5. Симптомите също са разнообразни: колики и куркане на червата, газове в червата, диария, болки в корема, гадене, запек, хронични коремни болки, хронична промяна на нормалната чревна флора с отражение върху имунната система, мигрена, болки в крайниците и необичайна раздразнимост. За да ги избегнете, трябва или да се въздържате от храни и напитки, които съдържат плодова захар, или пък да приемате допълнително ензими, които превръщат неусвояемата фруктоза в глюкоза. Ензимът ксилоза изомераза, превръщащ фруктозата в лесната за усвояване глюкоза.

 

Опасните храни

 

Богати на хистамин са продуктите с дълъг процес на зреене или отлежаване: алкохолните напитки и особено червеното вино и шампанското, зрелите сирена, пушените колбаси, шунка и бекон, рибите и рибните сосове, киселото зеле и туршиите, някои зеленчуци като спанак, патладжани и домати, както и всичко, в което се съдържат – кьопоолу и кетчуп. Проблем могат да създадат и продукти, които не съдържат много хистамин, обаче освобождават този, който се съдържа в организма. Те се наричат хистамино-либератори и към тях спадат шоколадът, какаото, ягодите, цитрусовите плодове, ананасът, кивито, доматите и гъбите. Фруктозата се съдържа във всички плодове и в много от зеленчуците като например червените чушки, зелето и цвеклото. Ако страдате от фруктозна малабсорбция, трябва да се пазите също и от сушените плодове, стафидите, меда, мармаладите, конфитюрите и компотите. Не бива да употребявате още оцет, кетчуп, горчица, майонеза, готови сосове, кексове, бисквити, сладолед, шоколад и всички диетични продукти за диабетици. Опасни са и т.нар. „леки” безалкохолни напитки заради подсладителя в тях.