С къпият ток удари и аптеките в страната. За да се справят с кризата, денонощните обекти ще бъдат принудени да закрият нощните си дежурства. Това заяви пред „Телеграф“ магистър-фармацевтът Антон Вълев – председател на Националната аптечна камара.
„Почти всички системи в една аптека се захранват с електрическа енергия. Тук имаме климатизация, която за аптеките е задължителна, имаме хладилници за термолабилните медикаменти, също така цялата дейност се осъществява компютъризирано. Ние сме включени в четири електронни системи едновременно – за верификация, за реекспорт на лекарствата, за движението на лекарствата бройка по бройка. Всичко това създава необходимост аптеката да е непрекъснат консуматор на електричество, а сметките се повишиха около 3 до 4 пъти“, казва Вълев. По думите му поддържането на нощни дежурства в тази ситуация е още по-нерентабилно.
„За да имате 24-часово обслужване, това означава да работите за 2-3-ма пациенти, които ще дойдат през нощта. Да, те наистина са по спешност, но не могат да финансират нощната смяна. Затова едно от нещата, до които повишените цени на електроенергията ще доведат, е нощните смени да бъдат съкратени“, каза още експертът. В момента от 28 области на страната в половината няма денонощни аптеки, а в останалите 14 ще започне постепенното им закриване, смята Вълев. Друг процес, който по думите му вече е започнал, е съкращаването на персонал. „За една малка аптека, в която работят един или двама магистър-фармацевти, повишените цени на тока означават една заплата повече“, казва той.
„Освен това ще се стигне и вече започна да се стига до свиване на наличности, защото ние загубихме и гъвкавостта за доставки. Доставчиците на лекарствени продукти също изпитват затруднения и повишените цени се отразяват и на тях. Така стигаме до момента, в който доскоро аптеките в София имаха 4-5 доставки на ден, а в момента имаме около една на ден. Има населени места, в които доставките вече са само няколко пъти в седмицата, а всичко това означава ограничаване на достъпа на пациентите до лекарства“, обясни още магистър-фармацевтът Антон Вълев. Друг проблем, пред който аптеките са изправени, е свързан с ценообразуването на лекарствата.
„Производителите на регистрирани лекарствени продукти по лекарско предписание имат строг регламент, по който могат да регулират цените. Този регламент е обвързан с всички държави от ЕС и системата е много сложна, затова те не могат да увеличават цените, когато и с колкото искат. Това обаче води до друг проблем – тотално изтегляне на лекарствени продукти от България. Заради невъзможност производителят да калкулира цена такава, каквато отговаря на сегашния инфлационен натиск, той се изтегля от територията на страната“, обяснява Вълев. По думите му заради кризата в доставките, в производството на суровини, високия енергоразход при производството на опаковки, листовки, транспорт, е възможно определени лекарствени продукти да изчезнат от родния пазар.
В същото време при лекарствата без рецепта вече има ръст на цените. По-скъпите медикаменти обаче водят до по-малки продажби. „При лекарствените продукти, които са без лекарско предписание, процедурата за повишаване на цените е по-лесна, но пак има ограничения. В България те не могат да си повишат цената с повече от 30% на база на последната регистрирана цена. Някои вече направиха този скок с 30% и това доведе до намаляване на потреблението. Това означава, че на места може да се стигне до фалит на аптеки и съответно до тяхното закриване“, обясни председателят на Националната аптечна камара.
По думите му в момента системата кара на инерция, която се дължи на налични стокови запаси. „Нашите наблюдения показват, че аптеките могат да реагират с наличности за не повече от 3 месеца“, каза още Вълев. Според него единственият начин аптеките да се справят с инфлационния натиск е с помощ от държавата. „Правителството трябва да предвиди целево финансиране за тези бизнеси, които извършват определена структуроопределяща социална функция, каквито са и аптеките“, каза магистър-фармацевтът.
Продължава недостигът на хепарини
„Продължаваме да имаме недостиг на лекарствата от групата на нискомолекулните хепарини, които са антиагреганти“, заяви магистър-фармацевтът Антон Вълев. По думите му липсата на тези лекарства е основно обоснована от COVID кризата, защото те се използват в COVID отделенията. Проблемът обаче е, че нискомолекулните хепарини нямат заместители. Макар да беше анонсиран като разрешен, остава проблемът и с липсата на пулмикорт и вентолин. „Нямаме количества от тези лекарства, но при вентолина има определени терапевтични еквиваленти, които могат да се използват. При пулмикорта няма точен заместител, но има близки до него, докато при хепарините няма абсолютно никаква алтернатива“, казва Вълев.
Без пари за първа линия
Фармацевтите не получават пари за първа линия, въпреки че от началото на COVID кризата те посрещат всички пациенти. Това обяви председателят на Националната аптечна камара. „Не получават нито стотинка допълнително, въпреки че през последните 2 години обслужват заразени, изпращат ги на тестове, консултират ги за лечението. Дори в момента решиха, че в болниците, в които има COVID отделения, на фармацевтите от болничните аптеки ще дадат пари за първа линия, а на всички останали фармацевти – не. Което е абсолютно нелогично, защото болничните аптеки не работят с пациенти, те работят с медицинския персонал и въпреки това те получават финансиране, а фармацевтите, които работят пряко с пациентите – не получават“, каза Антон Вълев.
Поли Пантева
