- Г-жо Зайкова, върху какво трябва да падне фокусът на експертите в Министерството на финансите и на политиците при изготвянето на бюджета за 2026 година?
- По принцип всеки бюджет е прогноза за бъдещето. Но когато тази прогноза се базира на задълбочени секторни анализи и те са подплатени с програма за реформи, тогава тя е много близко до истината.
Това, което се случи с бюджет 2025, беше екстремно, защото нямаше време нито за анализи, нито за прогнози, нито за проекти за реформи. Той бе приет в края на първото тримесечие, но сега ситуацията е различна и нещата могат да се направят по правилния начин. За съжаление всички сектори в нашата икономика са за реформи, защото в последните 5 години нищо не е пипано, а само е разрушавано и влошавано.
Работата е там, че непрекъснато слушам, а това е и истината, че разходите превишават сериозно приходите. Затова бюджетът за 2026 година в никакъв случай не бива да стъпва на горната граница на дефицита. Трябва да има по-малък дефицит, за да има възможност да се лавира, когато възникват екстремни ситуации с пожари, наводнения и т.н., каквито все по-често ни се случват. Мисля, че трудностите, които срещаме през 2025-а, са нищо в сравнение с тези, които ще срещнем през 2026-а.
- Защо?
- По простата причина, че всички говорят за замразяване и орязване на разходи и главно на доходи, а никой не говори как да увеличим приходите. А те могат да бъдат увеличени първо чрез капиталови инвестиции, които да поставят реалния сектор на една нова основа с развитие на високи технологии и производство на стоки с висока добавена стойност, както и на такива услуги.
Това означава да подобрим имиджа си и така да може да се подобри цялата икономическа картина на страната. За съжаление обаче нашият брутен вътрешен продукт наистина расте, но расте на база крайно потребление, а не заради капиталови инвестиции, които да доведат нови технологии и конкурентоспособни продукти. На всичкото отгоре регулациите в ЕС допълнително усложняват картината, защото повишават разходите и намаляват конкурентоспособността.
Второто нещо, което ни вреди, са санкциите срещу Русия, защото тя е суровинен източник за много от производствата у нас. Това нарушава и дори ликвидира някои видове доставки. Третото нещо, което ни вреди, са американските мита.
Но тъй като не можем да избегнем тези неща, трябва да се помъчим да създадем сериозна бизнес среда, която да привлече сериозни инвеститори.
С дефицита в пенсионната система крадем от бъдещето на децата си, категорична е Зайкова
- Вероятно трябва да се насърчават и българските компании, които действително произвеждат търсени по целия свят продукти като тези в сектора с високи технологии или иновативните методи за борба с климатичните промени.
- Точно така. Тези анализи, които се правят в момента, трябва да откроят тези сектори и да предвидят помощ за такива бизнеси. Необходими са иновации и инвестиции в научно-развойната дейност.
Това трябва да се насърчава и към това да се стремим, само че да, да, ама не. Защо? Защото липсва доверие. Не виждаш ли, че непрекъснато вървят едни вотове на недоверие? Всеки иска да сваля правителството, всеки иска да се докопа до властта. Големите инвеститори търсят спокойна среда, среда, в която всичко е ясно и в която съдебната система работи като хората.
А така, но липсата на недоверие се изразява в няколко неща. Дай да сравним! Ние, за да покрием дефицита, увеличаваме дълга. Той лесно се увеличава, но като процент към БВП е далеч от пределните норми. Но работата е там, че взимаме заеми. През април направихме едно взимане за 300 милиона и доходността на акциите, които продадохме, беше 3%.
Тоест колкото е по-висока доходността, толкова е по-голямо недоверието. Защото този, който ги купува, иска да се застрахова. Сега последния път, когато направихме такава емисия за 300 милиона, за съжаление, въпреки че отиваме към еврозоната, доходността се повиши до 3,75-4%. Това означава, че расте недоверието. Ние трябва да успокоим обстановката.
И най-важното са реформите. А ние какво правим? Всички седят и сакън да не се пипа нещо. Няма да вдигаме данъци, няма да пипаме нищо...
- Какво трябва да се промени?
- Почваме от това, че не трябва да се дават субсидии на калпак за бизнеса за енергийните ресурси. При положение че се превърнахме във вносител на ток и цената на електроенергията се качва, ние защо даваме и на който трябва, и на който не трябва, ако цената е по-висока от 180 лева на мегаватчас, даваме субсидии. Не. Не трябва да е така. Трябва да има анализ.
В България действително преобладават малките и средни предприятия. Те са 92% и голяма част от тях имат нужда от помощ, но защо да даваме и на тези, които печелят милиарди. Освен това е известно, че ЕС определи едни минимални акцизи на алкохола, тютюневите изделия и енергийните ресурси. Защо трябва да стоим на минималните ставки?
Другите страни сами си повишиха таксите на акцизите и от тях печелят. А ние стоим на минималните. Трябва да се направи преглед и който иска да пуши, ще плаща повече. И аз пуша, ама ще плащам, какво да правя.
- Какво мислите за препоръките от Международния валутен фонд (МВФ)?
- Не бива с лека ръка да се отхвърлят. Аз съм върл противник на това. Ние няма как да орежем разходите, но трябва да намерим начин да увеличим приходите. Затова считам, че плоският данък и по отношение на данъка върху доходите, и по отношение на корпоративния данък, трябва да изчезне. Той беше една временна мярка за стабилизиране на икономиката.
Защото по този начин ние натоварваме нискодоходните групи с облагане повече, отколкото високодоходните. Трябва да направим обратното и мисля, че препоръките на МВФ са уместни и ние трябва да се замислим за сериозна данъчна реформа. Не това, което предлагат колегите от КНСБ, които просто вдигат плоския данък от 10 на 15 процента. Това не решава въпроса.
Пак нискодоходните ще се натоварват повече. И затова ние произвеждаме бедност по този начин. В сметките на българите има милиарди и се очаква те да станат общо някъде около 170 млрд. лева. Говорим за фирми и частни лица. Аз искам да ти кажа, че в Европа има страни, които взимат данък богатство и на физически лица, ако те надхвърлят определена сума, която са спечелили през годината.
Това са Испания, Нидерландия, това е социална Швейцария... Време е да се случи и тук. Сега вече извадиха парите изпод дюшеците и това, което е спечелено по втория начин, трябва да се обложи. България има най-големия сив сектор от икономиката в ЕС – 30-35%. Една трета, която плаче да бъде обложена и трябва да бъде извадена на светло, за да се случи това.
Така ще можем не да режем и замразяваме, а да увеличаваме приходите. Не му е лесно на Министерството на финансите, но всичко трябва да бъде придружено с реформи. Останем ли по същия начин, ще тръгнем към румънския сценарий. Не бива да планираме дефицит 3%. Ако планираме въобще дефицит, той трябва да е до 1,5-1,8%. За да има пари за непредвидени обстоятелства, пак казвам. Ние във вода газим, жадни ходим.
Виждаш какво се случва, докато нямаше вода, сега има потоп и се правят непрекъснато някакви чудесии, защото най-големият бич на България е корупцията и то на високите нива.
В бюджета трябва да има резерв за реагиране при екстремни ситуации като пожари и наводнения
- Защо е толкова лош румънският сценарий, при положение че хората в северната ни съседка в момента са по-богати?
- Там дефицитът гони 9% и взимат заеми. Това с богатството е относително.
За нас казват, че имаме най-високия ръст на доходите – 13,2%. Само че нашите минимални и средни заплати и пенсии са най-ниски. Минималната заплата на румънците, превърната от леи, е от порядъка над 800 евро, българската е 551 евро с тенденция евентуално да стане 620 евро. Когато говорим за доходи, винаги трябва да го сравняваме с издръжката за живот.
Тя е за тричленно семейство 2978 лева, а на човек 1567 лева. Погледни! 930 лева в момента е средната пенсия, а минималната заплата е 1077 лева и очакваме да стане 1217 лв. Къде е минималната заплата, къде е издръжката? Минималната заплата трябва да се приближи до издръжката, защото хората са принудени дори да взимат бързи кредити, за да си покрият издръжката. Това е масата от населението, около 80%. Ти не гледай тия с големите пари.
- Но румънците с тези доходи вероятно са доволни.
- Техният модел е лош, защото дефицит 9% за икономиката е много сериозно нещо. Това води до покачване на дълга. И въпреки всичко румънците са по-хитри от нас, имат повече структурни проекти, които се финансират по ПВУ и линията на европейските програми. Тази дискриминация трябва да престане. Защото ние получаваме най-малко пари за земеделие, най-малко пари от европейските програми и както виждаш още не е дошъл вторият транш от ПВУ-то.
- Дали причината не е и в това, че тук корупцията е най-голяма?
- Може и да си прав. Че ни дават малко, малко е, ама и корупцията ни е голяма. Да си чул някой от министрите и бившите премиери да е влязъл в затвора? Корупцията е по високите етажи, защото няма как да корумпираш един бизнесмен, ако не си на позиция. С какво ще го заплашиш? Няма с какво.
Корупцията е по високите етажи на властта. А като прибавим към нея и въпиющата тъпотия на нашите народни представители, които правят днеска един закон за един човек, утре друг за друг човек... Такова чудо не се е виждало никъде. Аз ти казвам, че тази безмерна тъпотия ще ни доведе големи беди.
- В този контекст трябва да замесим и предложения законопроект от бившия ви съпартиец Тошко Йорданов...
- ...Да. Но виждаш, че гласуват 30 процента от хората. Голяма част са отвратени. Това обаче ще свърши, няма начин. На хората ще им дойде до гуша и ще стане по-лошо. Ние произвеждаме бедни пенсионери, защото слагаме таван на осигурителния доход. Той взима 10-12 хиляди лева заплата, ама ще му плащат осигуровка до тавана от 4130 лева и ще получава пенсия 3400 лева.
Депутатите ги осъждаме на това и те не могат да стигнат дори до тавана на пенсиите. Действително реформа е нужна навсякъде, но най-лежащи са в данъчната, съдебната и в пенсионната система. Този дефицит, който формира пенсионния фонд, се попълва от бюджета и по този начин ние крадем от бъдещето на нашите деца. Второ, Сребърният фонд, който би трябвало да подпира пенсионната система и да е гаранция, че тя няма да се срути, фактически може да издържи само 2 месеца. Защото парите в него се събират първо от продажба на държавно имущество, приватизация, но да не говорим за нея, защото се нервирам...
Приходите са малко, а на всичко отгоре се държат в сметка в БНБ, която не формира никаква доходност. Когато имаш втори задължителен стълб, когато искаш ти да се осигуряваш допълнително, моля осигурявай се, но си плащай една по-висока вноска. А когато искаш по-висока доходност, разреши на фондовете от втория стълб да рискуват и с по-рискови инвестиции.
Нека им се разреши половината от парите да се инвестират консервативно, другата половина по-рисково, но да носят по-големи печалби. Има хиляди варианти, които да се измислят, за да се вдигне доходността. Не трябва само да се реже и да се замразява, защото имаме конвергенция на цени, но нямаме конвергенция на доходи в сравнение със страните от ЕС.
Къде са доходите в умираща Франция, в потъваща Гърция, в Италия, където дълговете им са над 150%, къде са при нас. Техните минимални заплати са от порядъка на 1800 евро. Някои шикалкавят, че видите ли заплатите в бюджетния сектор са по-високи от тези в реалния. Защо е така? Защото в реалния сектор е ниска производителността.
А защо е ниска? Защото производителността на труда зависи на 10% от уменията на работника, другото е от техника и технологии. В бюджетния сектор не са само чиновниците от администрацията. Там са учителите, лекарите, армията, полицията, социалните дейности... И навсякъде има дефицит на кадри.
Това е тя
Родена е на 2 февруари 1942 г. в София
Завършва Минно-геоложкия институт, специалност „Минен инженер“.
По-късно и икономика в Икономическия институт „Карл Маркс“ (днес УНСС) със специалност „Планиране“
Зайкова работи от 1964 до 1967 г. в ТЕЦ „Марица-изток 1“ като инженер. Между 1967 и 1981 г. е проектант в ИПП „Заводпроект“
От 1994 до 2017 г. е икономически съветник на президента на Конфедерацията на труда „Подкрепа“
През 2021 г. Зайкова влиза в парламента като депутат от „Има такъв народ“ и като най-възрастен присъстващ народен представител. 79-годишната Зайкова открива на 15 април 2021 г. първото заседание на XLV народно събрание. Тя е и първата жена, която открива първото заседание
Депутат е и в 46-ото НС
Людмил Христов
