- Г-н Терзиев, каква е последната информация по развитието на въпроса за ембаргото на ЕС срещу руския петрол?
- Следим всяка информация, която е достъпна и се изпраща от Европейската комисия. Със сигурност към снощи и днес сутринта (вчера - бел. ред.) решение не е постигнато. По канали от преговорите отвътре става ясно, че Унгария оказва особено силна съпротива и дори да приеме ембарго, ще иска дълъг отлагателен срок, дали ще бъде 3 или 5 г. е въпрос на преговори. България също задължително трябва да бъде включена, за какъв период, пак е въпрос на преговори. В България може да има море, но то е затворено и зависи от протока Босфор, който пък се владее от Република Турция. В същото време Турция не е част от ембаргото към Руската федерация и те ще получават ресурс – било руски нефт, било транзитирани руски горива, от Руската федерация. И при общо ембарго, макар и с изключения, този нефт ще бъде значително по-евтин от останалия, който се търгува свободно. И Турция ще получи доволно икономическо предимство за техните рафинерии. Което създава опасност за нашата рафинерия да спре работа или да бъде неефективна. Успоредно с това Унгария като държава има участие в петролната компания и рафинерия MOL, която е сериозен търговец и участник на пазара в Централна и Източна Европа. И в случай че и те имат икономическо предимство в нефта, те биха могли да подадат готови продукти по долното течение на Дунав, в това число към Централни Балкани. В тази ситуация българската рафинерия се поставя в много тежка ситуация. Трябва да имаме предвид и че ще има утежнена ситуация по логистика през Босфора. Трафикът на нефт през Босфора ще се увеличи два пъти. Това пък поставя рафинерията „Нефтохим“ пред угрозата да има неритмични доставки на танкери поради проблеми в метеорологичните условия, затруднен трафик, авария в самия канал и т.н. Което автоматично поставя изискването да има по-големи наличности от нефт. Всичко това са въпроси, които налагат ние да бъдем част от изключенията. Аз лично считам, че позицията, която изразява българското правителство, е правилна. Защото като най-бедната страна по доходи в ЕС – а това е най-големият аргумент, да излезем на открит пазар с явно по-високи цени, няма да е добре за българската икономика, още по-малко за потребителя.
- Знаете ли каква отсрочка иска българското правителство?
- Няма да скрия, че не разполагаме с информация точно какво се иска от българското правителство като времеви диапазон, но предполагам, че сме се прилепили към сроковете, които ще получат Унгария и Словакия.
- Това означава ли, че искаме гратисен период до края на 2024 г.?
- Докато не прочетем окончателния текст, нищо не означава. Означава, че каквото е за останалите в изключенията, това и за нас. В същото време това през Европейската комисия няма да мине само с добро желание, а със сериозни аргументи защо и какво ще правим в този период. Ще изграждаме ли нови резервоари за нефт, нови пристанища, ще осъществяваме ли свързаност между Гърция и България, за да избегнем Босфора, или пък ще се откажем от рафиниране на продукти, което е абсурдно, защото имаме сериозна рафинерия, която е от най-модерните в света, и ще минем на доставка на готови продукти... Всичко това трябва да бъде доказано през ЕК, мотивирано, и да бъде обсъдено между страните членки.
- Какви ще са последиците за цената на горивата, ако се наложи ембарго без отлагателен период за България? От правителството заявиха, че тогава ще наложат вето, но дали биха се осмелили, защото това може да нанесе сериозни репутационни щети?
- Ще започна оттам, че Българската петролна и газова асоциация и нейните членове не могат да си позволят и никога не са правили разсъждения по политически въпроси. Самото ембарго като такова е политически въпрос. Ние желаем и винаги сме се борили да осъществим най-добрите доставки, да предложим най-добрата цена, съответно високо качество за нашите клиенти. И в този ред ние желаем да получим изключение, за да може българският пазар да се адаптира.
- Според вас какъв трябва да е този гратисен период, в който да се адаптираме?
- Най-малко 24 месеца. Имаме аргументи, но е рано на този етап да ги коментираме. На вашия въпрос за цената. Когато един регион е работил последните години, да не кажа 20, но последните 10 със сигурност, на руски нефт и е особено обвързан с доставки на руски петрол и готови продукти и трябва за 6 месеца да пренастроим цялата система, това за нашия регион – Балкани и Южна и Източна Европа, ще е сериозен шок. Ако Холандия, Германия, Франция, Испания имат своите пристанища в Ламанша, в Северно море или Адриатика, с възможност на доставки на американски суровини и готови продукти, но и от Мексико, Венецуела или дори от Саудитска Арабия, българската индустрия разчита и няма особена готовност да промени своите вериги на доставки. Това автоматично ще увеличи цената. Няма да спекулирам дали до 4, повече или по-малко лева. Но със сигурност в първите месеци ще има увеличение, докато се нагласят достатъчно добре веригите на доставки. Докато намерят оптималната логистика и най-добрия ресурс, който да пристигне на българския пазар. Българската рафинерия в момента работи основно с руски нефт, като е нагласила своето производство да усвои нефта до 93-95%, което е много сериозна енергийна ефективност. Всяка смяна на производствената база като суровини и материали води до рискове и до извършване на допълнителни дейности за правилното и ефективно усвояване на суровините. Дали ще отнеме месец-два или година, дали ще има нужда от реконструкция, всичко зависи от това на какъв суров петрол ще се спре като алтернативна доставка и оттам нататък да се правят съответни калкулации. Това е разказ с неочакван край, ако това се случи.
- „Лукойл Нефтохим“ ще спре ли, ако спре руският нефт? И с колко руски нефт работи към момента?
- Рафинерията в Бургас заяви в последните няколко седмици, че те преработват над 80-85% руска суровина, а останалата е микс по тръбопровода от Новоросийск от различни ресурси. Българската рафинерия може да преработва и по-голямо количество неруски нефт. Но изцяло да отпадне руският нефт при настоящата технологична карта на производство в завода, не е възможно от днес за утре. Въпреки това в 21-ви век технологиите са достатъчно развити. И е технологически възможно да се преработват всякакви суровини от нефтената индустрия, но е въпрос на инвестиции, на време и на съответен период на адаптация. Но от обявеното днес (бел. ред. - вчера) от ръководството на рафинерията в Бургас разбираме, че те в 6-те месеца няма да могат да се справят. И има опасност, без тя да е пряка, но съществува, след тези 6 месеца рафинерията да спре да работи.
- Откъде могат да дойдат алтернативни доставки, които да заменят постепенно руския нефт?
- Доколкото ми е известно, руският нефт може да бъде заменен с алтернативни суровини на средносернисти нефти. Такива са познати, има достатъчно на пазара от района на Близкия изток, Саудитска Арабия, дори от по-далечни места. Въпросът е на логистика и транспорт, на времеви диапазон на доставки и на техническо усъвършенстване и пренастройване на инсталациите в Бургас. Нефт ще се намери, той ще бъде преработван, но наистина ще мине доста дълъг период, докато рафинерията в Бургас съумее да постигне тази ефективност, за която се говори в момента, от над 93%.
- Ще има ли дефицит на горива, ако рафинерията спре? Откъде ще внасяме, за да задоволим потребностите си?
- Ще започна от това, че българският пазар е толкова пренебрежително малък, че световната икономика нито ще ни усети, ако спрем да купуваме, още по-малко, ако доставяме изцяло от внос. Въпросът е на каква цена. Да остане българският пазар без горива, го има като хипотеза, единствено и само ако се случи в много кратък период и времето за адаптация не бъде оползотворено както трябва. Аз се опасявам, че по стар български обичай ние като общество ще чакаме до последния момент да се възползваме от ниските цени на руския петрол, а какво ще се случи в утрешния ден, да не е наш проблем. Това е позицията на щрауса, която аз не одобрявам. И считам, че от ден първи, разбирайте от вчера, всеки един отговорен търговец трябва да започне сондиране и проверка на възможностите за доставки, но не само количество, а и на най-добрата цена. Най-вероятно криза с количества няма да има, но ценовият шок да бъде доволно висок, че да създаде сътресения в икономиката.
- В последните дни забелязваме повишение на цената на горивата. На какво се дължи то?
- Разнопосочните сигнали, които се появяват от слухове, намерения или недотам правилно изказани мнения на лидери в ЕС, дават особено големи колебания в цените на петрола. Имаме и сериозно повишаване на курса на щатския долар, а формулата за изчисляване на нефтопродуктите е през неговия курс към лева и еврото. Днес един долар е повече от 1,85 лева. Преди няколко седмици или месец беше под 1,76 лева. Та всички тези обстоятелства водят до плавно, но ежедневно покачване на цената. Българската индустрия изчерпи абсолютно всички резерви от налично гориво от предходни периоди. Това приключи през февруари и март и от април индустрията е в динамична среда ден за ден. Следващите седмици не виждам особена възможност за понижаване на цените. Дано поне се запазят такива, каквито ги виждаме днес.
- До какво ниво може да стигне цената?
- А доколко ще бъдат сериозни санкциите на ЕС? Европа си причинява голяма част от страданията сама, искайки да изглежда твърда, а в същото време някак мека в своите решения. Знам едно – Европа, а това още по-силно важи за българския пазар, не може дългосрочно да си позволи да работи с цени на горивата от 4 и нагоре лева или над 2 евро в посока повишение. Това ще е пагубно. Или трябва да пренастроим нашата икономика и живот драстично, или да търсим варианти цените да се върнат към нива от началото на годината или края на предходната. А това още по-силно важи за българския краен потребител, който пък е с фиксирани доходи, които далеч не са вързани с цената на нефтопродуктите. Като отговорни търговци ние искаме да предлагаме евтини продукти и населението да е удовлетворено. За съжаление вече повече от 6 месеца сме в обратната хипотеза.
- Виждаме, че някои по-малки бензиностанции вече затварят, защото не могат да си позволят да продават на толкова високи цени. Ще има ли още затворени бензиностанции?
Пазарът е толкова малък в България. Предлагането и конкуренцията обаче е толкова силна, че бруто маржът в бензиностанциите не е достатъчен да се издържа търговският обект. Това води до затваряне на някои обекти, защото те не намират своята икономическа логика. При тези минимални маржове или трябва да увеличим двойно потреблението, или трябва да свием двойно предлагането, за да може при по-малък обем да се прави икономия от мащаба – по-големият обем да доведе до възможност за издръжка на обектите. В кратки срокове, за два-три-четири месеца, търговските вериги са готови да помогнат на пазара, като не реализират печалби. Напротив, те издържат обектите от собствените си натрупани резерви. В по-дълъг план ще предстои преструктуриране на бизнеса, ако тези цени се запазят.
- Как?
Бензиностанции на самообслужване, затворени обекти през нощта, във ваканционните селища и по-малките градове ще работят на четни и нечетни дати, в зимните курорти и по морето ще има бензиностанции, които няма да работят извън сезона... Всичко това не води до развитие на бизнеса и по-добри условия за клиента.
- Превозвачите поискаха намаление на акциза върху горивата. Възможно ли е обаче това, при положение че ние сме на минималното ниво, позволено в ЕС?
- Българските превозвачи като потребители на крайни продукти са наш партньор и клиент и важна част от нашия бизнес. В същото време аз разбирам и правителството, което казва, че акцизът е важен като приход в бюджета за разпределение към различни таргет групи. Акцизът у нас е на минимални ставки. Без единодушие в рамките на ЕС на всички лидери дерогации и изключение ние не можем да получим. И смятам, че още по-голям проблем е несъгласието със съседните нам държави Румъния и Гърция, които считат, че пипането на акцизните ставки под минималните нива би било пряка заплаха за техните икономики.
- Тоест ние ще им правим конкуренция с по-евтини горива?
- Ужасна конкуренция. И то през данъци, а не пазарна. В момента, в който ние зависим от доброжелателността на гръцката страна за доставки на природен газ, било от LNG терминала до Атина, а след няколко месеца през интерконектора, да си създаваме излишни неприятности с южната ни съседка сигурно не е най-правилният подход. В същото време българската индустрия с горива е предложила най-ниски цени на едро и дребно в Европа преди данъци и такси. И това ни дава икономическо предимство пред останалите. И още един аргумент защо да не ни позволят дерогация – ние и сега сме с най-ниски цени на горивата. Това, че е тежко на превозвачите и пътищата не са в състоянието, в което трябва да бъдат. Това, че те не могат да си защитят навлата, защото икономиката ни е слаба и не може да понесе по-високи навла, това е така. Но пак стигаме до въпроса – това, че българският потребител е слаб и беден финансово, означава ли, че международните цени на горивата не са такива. Всъщност едното не е обвързано с другото. Там преговорите ще са тежки и всеки е прав за себе си.
Това е той:
Председател на Българската петролна и газова асоциация
Роден е на 16 май 1974 г.
Завършва счетоводство и контрол в УНСС
Управител и съдружник в дружество за търговия с петролни продукти, създадено с изцяло български капитали
Доказан експерт в бранша, с дълбоки познания върху спецификите на българския пазар и експертиза в сферата на икономиката
София Симеонова
