Н ад 80 000 000 еднократни пластмасови чашки за вода изхвърлят всяка година децата от българските държавни детски градини. Подредени една след друга, чашите образуват най-дългата „река“ на Земята - 8000 км, изчислиха експерти.
За последните 9 години децата в детските градини са изхвърлили общо над 1 милиард и 400 милиона пластмасови чаши, достатъчни да опишат окръжността на планетата поне 3 пъти, сочат данните.
В 1/3 от държавните детски градини в България децата на възраст между 3 и 7 години ежедневно изхвърлят еднократни пластмасови чаши според анонимно проучване с анкетна карта. Тя е разпространена сред всички детски заведения в страната по академичен проект на Магистърска програма „Отговорно и устойчиво управление” към Стопански факултет на Софийски университет „Свети Климент Охридски.“
Директори, учители и родители от общо 141 държавни детски градини, участвали в проучването, проведено през юни 2025 г., посочват като основни причини за употребата на еднократни чаши липсата на заместител за случаите, когато децата играят навън (67%), препоръки от Регионалните здравни инспекции за употреба на еднократни чаши (46%) и родители, които настояват за употребата на еднократни чаши (33%). С близо 1 400 000 000 еднократни чаши за вода, които само децата от българските държавни детски градини са изхвърлили от 2017 г. до днес, те са образували пластмасов отпадък, достатъчен да обиколи повече от три пъти окръжността на планетата, показва анализът.
Към юни 2025 г. в над 550 държавни детски градини все още редовно се употребяват пластмасови чаши, като годишният отпадък от 80 000 000 чаши създава „река“ от пластмаса с дължина 8000 км – с 2500 км по-дълга от река Нил. В навечерието на подготовките за старта на новата учебна година организаторите на проучването, академичната общност, екологични сдружения и активни граждани напомнят за дългосрочните вреди от замърсяването с пластмаса и отправят призив към отговорните институции, директори, учители и родители на деца в детски градини и училища да предприемат инициативата за замяна на еднократните съдове на храни и напитки с многократни такива. Целта е в дългосрочен план да се опази здравето на децата, да се създадат навици за повторна употреба у подрастващото поколение и да се опази чистотата на околната среда.
Секунди
Употребата на еднократни чаши от страна на децата в детските градини представлява екстремен случай на потребителско поведение: ако средното време за употреба на най-често срещаните пластмасови предмети варира от няколко часа до няколко минути, то времето за употреба на водна чаша от едно дете се извършва едва в рамките на няколко секунди.
76% от участниците в проучването са директори на детски градини, 12% – учители, 6% – членове на администрацията в детските заведения, 6% – родители и 1% –представители на родителската общност като членове на Настоятелство или Обществен съвет.
Общата картина за употреба на контейнери за пиене на вода в детските градини показва, че в 30% от детските градини в страната все още се употребяват еднократни чаши. Последните включват както еднократни чаши, произведени изцяло от пластмаса, така и чаши, частично произведени от пластмаса, които на популярен език са наричани „картонени чаши“.
Писмо
Това е повод екологичната общност да подготви отворено писмо до Министерството на здравеопазването (МЗ) с искания за преустановяване на парадоксалната практика да се препоръчва употребата на еднократни чаши при наличието на достатъчно научни доказателства за щетите, които пластмасовите продукти и отпадъците от тях нанасят върху общественото здраве.
Кампания
Актрисата Илияна Лазарова, която през годините подкрепя различни каузи, свързани със замърсяването с пластмаса, се включи в кампанията. Тя призова за незабавна реакция, като каза следното: „Като майка съм свидетел на прекомерната употреба на пластмаса в градините и училищата. Проблемът назряваше и много отдавна трябваше да му се обърне внимание. Неведнъж съм сигнализирала отговорните лица в учебните заведения и мерки не бяха взети”. Звездата от „Пътят на честта“ има две деца – Емма и Оливър. „За да ги предпазя от вредната пластмаса и да не допринасят и те към глобалното замърсяване, изпращам децата на училище с шишета и кутии за храна от материали за многократна употреба като метал и стъкло”, споделя актрисата.
В световен мащабЛ: 32 млн. тона отпадък на година
В световен мащаб годишното производство на пластмаси се е удвоило, като е скочило от 234 милиона тона (Mt) през 2000 г. до 460 Mt през 2019 г. Закономерно на линейната употреба е и двукратното увеличение на пластмасовите отпадъци: от 156 Mt през 2000 г. до 353 Mt през 2019 г. От тях 238 Mt, или 67% са еднократни пластмаси. От всички пластмасови отпадъци глобално само 9% са били рециклирани, 19% са били изгорени и почти 50% – депонирани. Останалите 22% са били изхвърлени в неконтролирани сметища, изгорени в открити ями или изтекли в околната среда. Европейските потребители допринасят към замърсяването с 32 милиона тона пластмасов отпадък на година, като средно образуваният отпадък на глава от населението е 150 kg, което е два пъти повече от световната средна статистика от 60 kg/жител/година1.
По данни на Евростат: 78 кг опаковки хвърля всеки българин
По данни на Евростат в България средната стойност на образувания отпадък на човек общо от опаковки е 78,8 kg, от които 1/4 по показател тегло са опаковки от пластмаса.
Мащабът на производството и изхвърлянето след кратък цикъл на употреба води до глобалния проблем със значително натрупване на пластмасови отпадъци във водните басейни: 109 млн. тона пластмаси са се натрупали в реките, а 30 млн. тона - в океана.
7000 опасни химични вещества ни атакуват
Само през 2019 г. 6,1 млн. тона пластмасови отпадъци са се излели в реките, езерата и океана. Натрупването на пластмаси в реките означава, че изтичането им в океана ще продължи в следващите десетилетия, дори и при трайно ограничение на употребата им, а почистването се превръща във все по-голямо предизвикателство заради постоянното разпадане на пластмасите на микрочастици, наречени микропластмаси.
Замърсяването с пластмасови отпадъци води до интоксикация на околната среда: от над 13 000 химични вещества, свързани с пластмасите, за повече от 7 000 има обществено достъпна информация, че са класифицирани като опасни. За останалите над 6000 химични вещества липсват достатъчно данни, както относно химичната им идентичност, така и относно потенциалните им неблагоприятни въздействия върху хората и екосистемите. Изследваните химикали се срещат в широк спектър от потребителски продукти, техните опаковки и респективно в отпадъците от тях. Класифицирани като бисфеноли, формалдехиди, парабени, фталати и други, тези групи вещества нарушават функциите на ендокринната система, водят до развитие на ракови заболявания, нарушения на репродуктивната функция при мъже и жени, затлъстяване и др. Както механичните, така и химичните елементи на пластмасовите отпадъци мигрират чрез водните и въздушни течения, попадат в хранителната верига, с което бележат присъствие на практика във всички екосистеми.
67% от градините: Няма друго решение
Детските градини, в които се употребяват еднократни чаши, изброяват различни пречки за приложението на екологични и образователни начини за консумация на вода. На първо място, за 67% от детските градини, причината е в липсата на практическо решение за пиене на вода на открито по време на игра в двора, особено през топлите месеци на годината, когато децата прекарват значителна част от времето си навън.
На второ място сред причините за употреба са посочени регионалните звена на Министерство за здравеопазването. Близо половината (45%) от детските градини, в които се употребяват еднократни контейнери за пиене на вода, посочват че причината за това са препоръки на Регионални здравни инспекции за тяхната употреба. Парадоксално, в голямата си част колебанието относно замяната на еднократни контейнери, се подклажда именно от институцията с най-пряка отговорност към грижата за общественото здраве.
На трето място в класацията от пречки за възприемане на екологични практики са предпочитанията на някои от родителите да се употребяват еднократни, което е посочено като причина в цели 33% от случаите.
Наблюдава се положителна тенденция: през последните години в 64% от детските градини употребата на еднократни чаши е била или все още е налице, но във всички детски заведения са били положени усилия чрез дискусии в общността тази практика да бъде преустановена и да се предложат екологични заместители. В 33 % от случаите опитите са били изцяло успешни и са довели до пълно преустановяване употребата на еднократни чаши, в 22% от детските градини опитите са с частичен успех и са довели до смесена употреба на еднократни чаши с екологични заместители, а в 9% опитите са неуспешни и се използват единствено еднократни чаши. (Фиг. 2).
В някои детски градини се използват едновременно до 4-5 различни варианти за пиене на вода в различните групи деца, което е свидетелство за желанието да се намери решение на т.нар. потребителска култура на изхвърлянето. Популярността на различните видове решения за консумация на вода са посочени във Фиг.3
Употребата на еднократни чаши не е сериозно повлияна от географско положение, от големината на населеното място, или от големината на детското заведение. Най-застъпена е употребата на еднократни чаши в Южен централен регион с 36%, докато най-рядко еднократни чаши се употребяват в Северозападния регион – в 24% от случаите. Употребата на еднократни чаши в селата е с 4% под средните нива на употреба в страната. В малките детски градини с по между 15-30 деца еднократни чаши се употребяват в 25% от случаите, спрямо 30% за средните детски заведения с по 60-150 посещаващи деца и 33-34% в детски заведения с над 150 деца.
Кристи Красимирова
