К онкурс за директор предстои да се проведе за над 600 училища у нас. В момента школата се управляват от временно изпълняващи длъжността. В някои пък на директорите предстои пенсиониране. Очаква се конкурсите да стартират веднага след местните избори, съобщи министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков.
Жалба
Наредба № 16 от 1 юли 2022 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните и общинските училища беше обжалвана от кандидат за ОУ „Д-р Петър Берон“ от Брацигово. Жалбата бе подадена от Костадинка Найденова с искане да се спре изпълнението на нормативния акт заради "настъпване на значителни и непоправими вреди при невъзможността да участва в обявените конкурси". В жалбата на Найденова се изтъква, че някои от критериите за заемане на поста са изключително субективни. Като такива са определени мотивация за заемане на длъжността, нагласа за работа в екип и усъвършенстване на комуникационните умения. Жалбата спря провеждането на 450 конкурса за училищни директори.
Първоначално Върховният административен съд стопира действието на наредбата до приключване на съдебния спор. Така системата се оказа без нормативна база, по която да проведат конкурсите. Последва пенсиониране на директори и напрежение около определянето на временно изпълняващите длъжността. През юли тази година обаче ВАС отхвърли като неоснователна жалбата.
Временни
630-640 училища у нас се управляват от временно изпълняващи длъжността директори, уточни просветният министър. Тъй като конкурсите ще се обявят след началото на учебната година, вероятно повечето от временните началници ще се кандидатират. Това обаче няма да са масовите конкурси, смята директорът на 51 СУ „Елисавета Багряна“ Асен Александров, който е и председател на сдружението на школските директори в средното образование. Според него състезанието ще се проведе на етапи, защото едновременната организация би била много сложна, а и смените ще са трудни, ако влезе изцяло нов човек в дадено школо. А ако това се случи, 25 на сто от директорите трябва да са нови. Временните директори пък не могат да започнат нито дългосрочни програми, нито големи проекти, защото нямат достатъчен кредит на доверие и стабилна база, която постът дава.
Кандидати
Въпреки всеобщото мнение, че длъжността на училищния директор е една от най-сладките, оказва се, че кандидатите не са чак толкова много. В една трета от училищата няма нито един кандидат. Това са предимно малки училища с недостатъчен ресурс, за които никой не иска да поеме отговорност. Оказва се, че и голяма част от учителите смятат, че наредбата трябва да се отмени и преработи. Такова е и мнението на синдикатите в областта на образованието, чието мнение също не било взето при изработването на Наредба 16. Технологично време за изработване на изцяло нова уредба обаче няма и най-вероятно в някои училища ще останат да управляват временно изпълняващите директори.
Мандатите отпадат, но засега
Старата тема за мандатността на училищните директори беше подета още в миналия парламент. Идеята бе да няма „вечни“ директори, които, подкрепяни от дадена партия или община, да не могат да бъдат отстранени при лоши резултати на учебното заведение. Проектът гласеше, че всеки директор може да управлява не повече от пет години. Според някои от депутатите въвеждането на мандати ще подобри отчетността на училищните началници. Освен това има директори, които категорично трябва да бъдат отстранени, но съдът ги връща на работа.
Трябва обаче да има законов инструмент, с който недобросъвестните началници да бъдат махани от длъжност, смятат някои народни представители. От гилдията на директорите обаче се обявиха против с мотива, че това е „красноречив пример за дискриминация“. Мотивите са, че не е ясно кой ще оценява, дали даден мандат е бил успешен или обратното, как идеята ще се синхронизира с Кодекса на труда и т.н. Друго съображение е, че в малките населени места изобщо няма желаещи да станат директори, а с хоризонт от пет години съвсем ще изчезнат. По време на обсъждането на предложението за мандатност се появи и идея школските директори да станат държавни служители. Такава била практиката в Испания, където директорът се избира от учителския състав за 4 години. Френският модел пък е директорите, които са държавни служители, ръководят дадено училище за четири години, а след това ги пренасочват към друго учебно заведение. Ако то е в друго населено място, им се плаща транспорт и жилище.
Без представители на МОН в комисиите
Съдът отмени жалбата по наредбата за директорските конкурси, но отмени участието на представител на Министерството на образованието и науката в комисиите. Мотивът е, че конкурсът се провежда от назначена от работодателя комисия, тоест за общинските училища - това е общината. МОН ще предложи в комисиите да се включи още един член - представител на съответното регионално управление на образованието.
Така представителите на РУО ще станат трима от петчленния състав на комисията, в която влизат още представител на общинската администрация, определен от кмета на общината, както и представител на обществения съвет в училището. Според просветния министър така ще се даде по-голяма отговорност на регионалните управления. Това обаче може да се случи с промени в наредбата, които подлежат и на обществено обсъждане. Най-вероятно тя ще бъде приета с промените през октомври, затова и конкурсите за училищни директори ще бъдат обявени след местния вот на 29 октомври.
Сияна Севова
