О бразованието в България се „чупи“ някъде след завършването на началния етап, който приключва в четвърти клас.
Това показва сравнението на последните резултати от тестовете на PISA и ТIMSS. С уточнението, че при двете изследвания се прилагат различни подходи и методология и обхващат различни възрастови групи, изводът, който се налага, е, че в рамките на пет години училищно образование българските ученици падат от равнище, съпоставимо с това на европейските лидери в тази област до ниво, сравнимо с това на развиващите се страни. Това, което ни показаха по-рано през годината последните резултати от PISA, по категоричен начин наложи впечатлението, че половината от учениците на възраст около 15 години са функционално неграмотни, образователните неравенства са много големи, а в етикетираните като „елитни“ училища всъщност също се допускат доста генерални грешки.
Оптимизъм
Повече оптимизъм вдъхват резултати от TIMSS, които бяха публикувани преди няколко седмици. Но като цяло сравнението между двете проучвания ясно посочва момента, в който качеството на българското училищно образование рязко спада и той е след началния етап.
TIMSS (Trends in International Mathematics and Science Study) е стандартизирано международно изследване, което цели сравнимост на резултатите по математика и природни науки между различни образователни системи и модели. То разглежда два етапа в хода на училищното образование - четвърти клас (9-10-годишни) и осми клас (13-14-годишни) сред 59 страни, а данни за България има само за четвъртокласниците. Подобно на PISA, изследването цели не само да установи сравними нива на знание и умения на учениците, но и да потърси причините за разликите в тях, както в семейството, така и в условията в училище и преподавателите. Средната оценка на българските четвъртокласници и по математика, и по природни науки е 530 точки, което ги поставя съответно на 18-о и 17-о място сред включените в проучването страни. Постиженията им по математика са сравними в Европа с тези на учениците от Финландия, Швеция, Чехия и Норвегия, а по природни науки - с тези на Норвегия, Ирландия и Швеция.
Като цяло в началната си фаза българското училищно образование се нарежда сред държави, за които сме свикнали да мислим като образователни лидери и които налагат тенденциите в подходите и методите, които постигат най-високите резултати в училище. Прави впечатление обаче, че и на този етап разликите между резултатите на най-добрите и по-изостаналите ученици в България са по-голями от това на повечето сравними страни - неравенството в образованието е голямо.
Катастрофа
На този фон като за истинска катастрофа тълкувахме представянето на 15-годишните. Резултатите на теста PISA на българските ученици бяха със 78 точки по-ниски от средните за ОИСР по четене, с 63 точки по-ниски по математика и със 70 точки по-ниски по природни науки. Средният 15-годишен ученик в България е под линията на функционалната неграмотност по математика, а делът на неграмотните в тази дисциплина е 54%. При четенето делът е 53%, при природните науки - 48%. Накратко - системата на училищното образование се проваля системно в покриването на минимумите с повече от половината ученици. Реално нещо се случва в прогимназиалния етап - между пети и седми клас. В резултат на което резултатите на българските ученици спадат далеч зад тези на европейските си връстници. Потенциалните обяснения са много - от прекалено научния материал до неподходящо изграждане на учебните програми и недостатъчен хорариум. Отчитат се и големи разлики във въздействието на семейната среда и ресурси.
Преход
Децата в предучилищен етап имат конкретно мислене, а в начален училищен етап то преминава към абстрактно. Това отбелязват специалисти педагози, логопеди и психолози. „Именно абстракцията е основна в този възрастов етап и съответно дейностите, с които родителите трябва да ангажират децата си, трябва да имат за цел да развият това абстрактно мислене. Ако при малките едно нещо трябва да бъде видяно, докоснато, помирисано, вкусено, то при по-големите това трябва постепенно да отпада и да бъде заменено с въображение, представи и логично-следствени връзки“, разяснява пред „Телеграф“ логопедът Мария Димитрова и уточнява, че ако в предучилищен етап се е извършвало правилно взаимодействие между дете и родител и дете и учител, преминаването от конкретно образното към абстрактно мислене ще стане плавно и естествено.
„Децата в предучилищна възраст задават много базови въпроси, основно "защо", "къде", "кой" и т.н., на които трябва винаги да се отговаря. В начална училищна възраст тези въпроси са свързани с причинно-следствените връзки, тоест децата се вълнуват как се получава нещо и по каква причина. Отговорите следва да бъдат не само вербални, но и нагледни. Така се поддържа интересът към съответната тема. В този контекст са подходящи редица експерименти в домашни условия. Малките експериментатори се увличат в дейността и заедно с родителите си разбират например какво се случва, като се смеси олио и вода, и защо. Рисуването заедно също е важно за развитието на абстрактното мислене. Идеята е да се поддържа интересът и да се работи върху абстракция. Всички дейности, които изискват работа с ръце, е добре да стават в спокойна обстановка, като препоръчвам тих фон от класическа музика, който не само успокоява, но и въвлича в работата“, споделя и личен опит Мария Димитрова.
Юношество
„За юношеството съвместната дейност е по-различна и не може да се конкретизира, тъй като много зависи дали е имало такава в предишните възрастови периоди и дали е била качествена. Често тийнейджърите се променят изведнъж и родителите често казват, че не могат да познаят собственото си дете. Това са нормални промени, които са необходими за прехода от дете във възрастен, но ако едно дете не е имало качествено време с родителите си, ще е доста трудно в юношеска възраст тепърва да има. Всеки родител трябва да подхожда много деликатно към своя тийнейджър, предвид честата смяна на настроения. Не бива да настоява за съвместна дейност, когато вижда например, че порасналото дете иска да бъде само. В този период съвместната домакинска работа би трябвало да се е изградила като нещо ежедневно и естествено, без натиск и наказания. Но както вече казах, това е възможно, ако на предходните възрастови периоди тя се е осъществявала регулярно.
Други подходящи дейности за пораснали вече деца остават общите разходки сред природата, ако у едно дете се е изградила връзка с нея, в този период няма да бъде трудно веднъж седмично да се организират вече осъзнати разходки, пикници и т.н. Ежедневните разговори са задължителни, но това също зависи от връзката между майка и дете, която би следвало да е изградена и поддържана през изминалите възрастови периоди“, допълва още Димитрова, която е и Монтесори педагог и работи в столична детска градина.
Людмил Христов
