420 българи влизат в люта битка за по 15 000 лв. на месец заплата. Толкова взимат всички избрани евродепутати. Регистрираните кандидати за място в Европейския парламент (ЕП) са със 101 повече от тези през 2019 година, показа проверка на „Телеграф“ в Централната избирателна комисия (ЦИК). Сред тях има и един независим. Преди пет години формациите са издигнали общо 319 човека.
Една от възможните причини за по-големия интерес сега може би е фактът, че този път изборите са 2 в 1 – европейски и парламентарни, а повечето политически сили са регистрирани и за двата вида. България изпраща в Брюксел 17 представители. Затова и по-голяма част от формациите са регистрирали в ЦИК пълни листи с кандидати – по 17. Това важи за 15 от политическите сили. Сред тях са както големите играчи ГЕРБ-СДС, ДПС, „Възраждане“, БСП и ИТН, така и по-малки сили като „Солидарна България“, „Коалиция на розата“, „Синя България“, Зелено движение. ПП-ДБ също бяха внесли листа с 17 имена, но поставената по номер 9 Ива Руйчева бе заличена. От коалицията имат право да предложат нов човек на нейно място до днес. Най-късата листа е от 5 души и принадлежи на „Народна партия истината и само истината“.
Ведомост
Всички членове на ЕП получават едно и също месечно възнаграждение, което е равно на 38,5% от основната заплата на съдия в Съда на ЕС. Това означава бруто по 10 075,18 евро и 7853,89 евро нето след приспадане на данъците на ЕС и социалноосигурителните вноски (данните са валидни към 1 юли 2023 г.). По фиксирания курс на еврото това прави точно 15 360, 87 лева чисто. Тъй като държавите членки могат да налагат допълнителни национални данъци, крайните нетни стойности зависят от данъчния режим на родната страна на депутата.
Освен това бившите евродепутати имат право на пенсия при навършване на 63 години. Нейният размер е 3,5% от заплатата им за всяка пълна година като депутати. При сегашното ниво на заплатите депутат, който изкара целия си мандат, след навършване на 63 години ще получава около 1760 евро всеки месец към основната си пенсия.
Надбавки
В допълнение към заплатата си евродепутатите, подобно на членовете на националните парламенти, имат право на надбавки и представителни разходи, които покриват тези, направени при изпълнение на техните парламентарни задължения често извън родината им. Така например надбавката за офис разходи (4950 евро на месец), която позволява на членовете на ЕП да покриват разходи като наемане на офиси в държавата членка, в която са избрани, закупуване на IT хардуер и софтуер, офис консумативи, мобилни телефони/абонаменти и интернет абонаменти. Дневните (350 евро на ден), известни още като надбавка за пребиваване, покриват настаняване, храна и свързаните с това разходи за всеки ден, през който член на Европейския парламент е в някое от седалищата му по служба. В края на своя мандат членовете на ЕП имат право и на преходна надбавка, равняваща се на една месечна заплата за година от мандата, за период от не повече от две години. От Брюксел плащат и 2/3 от медицинските разходи на членовете си.
Сътрудници
Всеки евродепутат се явява и работодател и има възможност и за разходи за сътрудници за близо 25 000 евро. Парите за сътрудници и за офис разходи често са ставали причина за спорове и подозрения за злоупотреби.
„Има контрольори и сериозен мониторинг по отношение на това как се изразходват средствата за сътрудници. Веднага се проверява, ако се види, че някой получава по-висока заплата от средната например. Проучва се какво налага това, каква е квалификацията. Отчитането на тези средства е задължително и при най-малките пропуски депутатите доплащат с лични средства“, коментира пред „Телеграф“ доскорошният евродепутат Петър Витанов (четете негов коментар на стр. 10).
Като цяло сътрудниците са два вида. От една страна, става въпрос за такива, които са базирани в Брюксел. За тях се предоставя общ бюджет на политическите семейства в ЕП. Другите сътрудници работят в офиси на евродепутатите в държавите, в които са избрани. Съмнение, че чрез парите за офиси депутатите финансират партиите, от които са избрани, има почти във всички страни членки. А преди Европарламентът изрично забрани служебни пари за сътрудници да се дават на роднини. Практиката показва, че разследването на евентуални злоупотреби с парите за офиси и сътрудници се разследва от местните власти. Засега у нас такива разследвания няма.
Избор
Всеки от депутатите сам преценява как да устрои живота си през времето на мандата. Немалко пътуват всеки понеделник до Брюксел и в четвъртък се връщат в родините си. Други се преместват заедно със семействата си и предпочитат да наемат постоянно жилище с парите за дневни. Има и такива, които инвестират в собствени имоти в Белгия. „Случаите наистина са различни. Аз лично виждам така нещата, че трябва да съм по-близо до хората, които са ме избрали, и да съм наясно с тяхното мнение и желанието им за промени в общите политики. Може би това е за сметка на по-доброто образование на децата или на нещо друго, но е въпрос на лично виждане“, коментира още Витанов.
Имат бюджет да водят в ЕП по 110 души годишно
Всеки евродепутат може да заведе до 110 души в Брюксел или Страсбург годишно. За това от финансовия отдел на ЕП превеждат по 450 евро на човек, като има и известни условия какви обекти и събития задължително трябва да се посетят. Тези средства обаче минават през отделните политически семейства.
„В Страсбург е по-скъпо, но в Брюксел тези средства могат да покрият и пътя, и престоя, и част от изхранването. Ако не стигнат, финансираме със собствени средства конференциите, които организираме“, каза още Петър Витанов.
Пътуват до Страсбург с електромобили
Членовете на ЕП могат да използват служебни превозни средства, за да присъстват на срещи или събития в Брюксел или Страсбург.
„Когато имаме заседания в Страсбург, ни возят с електромобили. Мога да ви кажа от опит, че техният пробег реално не е такъв, какъвто е заложен в спецификациите на тези коли, които ни натрапват с екологични аргументи. Спираме да зареждат батерии в Люксембург и не съм сигурен, че реално замърсяват по-малко от дизела“, каза пред „Телеграф“ друг от доскорошните ни евродепутати - режисьорът Андрей Слабаков.
*По темата работиха: Любмил Христов и Тихомира Михайлов
