Б ихме могли да купим голяма база въпроси за бъдещите национални външни оценявания и държавни зрелостни изпити и да ги адаптираме към нашите условия. Или да взаимстваме от опита, който имат Естония, Полша, Финландия. Това каза пред „Телеграф“ директорът на столичното 51-во училище „Елисавета Багряна“ и председател на Сдружението на директорите в средното образование в Република България Асен Александров.
Предложението му идва на фона на лошите резултати, които постигнаха тазгодишните зрелостници и седмокласници. „НВО-тата трябва да измерват уменията им да мислят творчески, да имат критичен поглед върху ситуациите, да могат да извличат информация от даден текст, трябва да измерват техните умения във всички дисциплини“, смята той. Според Александров в 7-и клас трябва да има три типа изпити - единият да е по подобие на PISA - „Четивна грамотност и български език“, другият да е практически задачи по математика и третият да е по природни науки. „Не може такива важни предмети като физика, химия, биология, география, а при четивната грамотност - история, гражданско образование, да се неглижират и да не се измерват резултатите от тях“, убеден е директорът.
Диян Стаматов, който е директор на 119 СУ "Акад. Михаил Арнаудов" и председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България, е категоричен, че не трябва да се фаворизират само математиката и БЕЛ, като предлага към сегашните въпроси да се добавят и от други дисциплини.
Още
Стаматов смята, че трябва да се променят датите за всички изпити на външното оценяване. Те трябва да са в последната седмица на юни, а не в средата, както бяха тази година. Така учениците няма да губят мотивация и учебен материал. След изпитите те спират да учат и смятат, че всичко вече е приключило, а учебната година още не е свършила“, коментира той. Стаматов добави, че единствено държавните зрелостни изпити са си на мястото. Той смята още, че трябва да се променят и критериите за оценяване.
Председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева се обяви за промяна във времетраенето в различните модули. „Да се увеличи времето на първия модул и да се намали на последния по БЕЛ“, заяви тя. Такева призова да се изследва и дали самите задачи по математика и упражненията на български и литература не са твърде сложни за учениците. „Тестовите задачи не са съобразени с тестонауката и по този начин ние сами си правим харакири“, смята Такева и добави, че за този анализ ще са необходими поне 6 месеца.
Факт
Бъдещите промени могат да станат факт най-рано през учебна година 2024/2025, тъй като сега няма време за сериозни реформи. Преди да се направят каквито и да било промени, предстоят дебати в съсловието, обществено обсъждане и законодателни промени, обясниха експертите. Единственото изменение, което може да се случи, е смяната на датите за провеждане на НВО-тата за 4-ти, 7-и и 10-и клас. Сериозните реформи могат да станат факт най-рано от учебна година 2024/2025, прогнозират запознати.
Ще има промени в изпитите
Министърът на образованието проф. Галин Цоков обяви, че ще има промени в матурите, защото образованието трябва да формира умения и компетентности, а не да кара децата да наизустяват дати и факти. „В предходните години учителите са успели да вдигнат нивото на тестовите задачи, за да провокират по-високите нива на мислене на учениците. Това обаче затруднява зрелостниците през последните две години. Това показва първоначалният анализ на данните. Ето защо в хода на учебната година ще се търсят възможности за по-добра подготовка на децата“, коментира Цоков в телевизионно студио. От думите му стана ясно, че се планира промяна и на самите задачи на матурата по математика и те ще станат по-практически. Според него това ще помогне на учениците да придобият умения, които ще им трябват, за да се справят в живота.
МОН да разработи мотивационна политика за учениците
Министерството на образованието да разработи програма за мотивиране на учениците. Това предлага председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева. Според нея ниските резултати от матурите не са заради учителите или недобра материална база, а именно заради липсата на интерес и желание у децата да усвояват знания. „Имам личен пример с дете, което го питах какво ще прави след 12-и клас, а то ми отговори, че иска да работи и да е самостоятелно“, каза тя, което според нея е притеснително, защото подрастващите трябва да са готови да учат през целия живот, а не само в училище.
Владимир Христовски
