2500 щайги череши стигат за закупуване на един автомобил марка „Порше“ от 250 хил. лв. Луксозната покупка е напълно постижима за един сезон при реколтата от 20 дка овошки в района на Кюстендил, изчисли „Телеграф“.
До това се стигна, след като снимка с луксозния автомобил с багажник, пълен с няколко бокса сочни череши, буквално разцепи социалните мрежи за седмица. Поршето с черешите се появи под пост Cherry dealer/Дилър на череши/ в Кюстендил, първоначално в групи за забавление, след това в милионерски клубове с безчет споделяния. Коментарите под него са от „Осанна“ до „Разпни го“. В дългия списък с мнения, много от тях на чужденци, възмутено коментират, че черешите в България са по-скъпи от самата кола.
Подобен разход обаче може да си го позволи прекупвач, докато производител трябва да копае и пръска 53 години дръвчетата, без да харчи, за да шофира собствено „Порше“.
Сметки
Прости сметки показват, че 250 хил. лв., колкото горе-долу струва луксозното возило, са равни на 2500 щайги череши от по 10 кг, при цена от 10 лв. на кг, каквато средно засече по пазарите „Телеграф“. Една щайга с 10 кг плод струва 100 лв. За да се събере сумата от 250 хил. лв., са необходими 2500 щайги или 2500 кг, равни на 25 т.
Според Милен Михалков, производител от района на Кюстендил, средният добив там от декар е 1,5 т. Това означава, че за лъскавата покупка е нужна реколтата на черешова градина от 20 дка за един сезон, която се равнява на 30 т. Добивите от разликата между 25 т и 30-те тона слагаме в графата – разходи и загуби, каквито търговците имат. Дори от тези 5 тона, след като мине данъчно облагане, ако всичко е декларирано, пак остава печалба, която чисто възлиза на 67 320 лв.
Производител
Не така вдъхновяващо стоят нещата при самите производители на череши, видно от аритметиката. Ако един овощар реши да си купи „Порше“ за 250 хил. лв., то той трябва да събира всичко получено в продължение на 53 години. Според Михалков и колегата му Кирил Димитров от Дупница череши се изкупуват от двама бизнесмени в района - единият от които е италианец, за 1,20 лв. на кг, като цената може да падне и на 70 ст. Приемаме, че цялата реколта е по 1,20 лв. за кг, което прави 3600 лв. От тях 1950 лв. са за труда на берачите, които получават по 65 ст. за предаден килограм. Така за собственика на овощната градина от продажбата на реколтата остават 1650 лв. Към тази сума прибавяме и годишните субсидии за дка и обвързано подпомагане, които за 20 дка са 5 хил. лв. и стават общо 6650 лв. От тях изваждаме 2 хил. лв за препарати, техника, данъци и разходи и така в края на сезона остават 4650 лв. Проста сметка показва, че са нужни 53 г. пестене, обясни Милен Михалков.
Италианец държи пазара
Кирил Димитров отглежда около 100 дка черешови насаждения между Кюстендил и Дупница. Реколтата тази година е нормална, въпреки че от ранните череши доста не са се опрашили и количеството е по-малко.
„Проблемът е, че се изсипаха доста дъждове, които напукаха плода, а така никой не го иска. Продължат ли валежите още седмица, ще съсипят и средно ранните. Затова голяма част от тях ще минат през казан и ще станат ракия. В последните години това ни спасява – търсенето на череши за ракия“, разказа овощарят. И не сме ние, които караме скъпите коли. Те и печалбите са за търговците, за нас е само работата и мъката, допълва той.
Кирил Димитров плаща на берачите по 70 ст. за кг череши, с останалите разходите му се вдигат до 1 лев, а изкупвачът, който е италианец, дава по 1,20-1,30 за килограм. Като прибави и похарчените пари за транспорт, за да закара продукцията до изкупвателния пункт, то сметката става пито-платено, печалба почти няма. Затова и много овощари вече са намалили драстично отглежданите площи с черешови насаждения. Същото смята да направи и той. Реализира около 30 тона от черешите, останалите 30 т си остават по дърветата.
Много от производителите преди години предавали черешите си на предприятията за преработка на плодове и зеленчуци, но фабриките отдавна са унищожени. На практика един италианец държи целия пазар на череши в Кюстендилско, а като монополист не си дава зор да вдига изкупните цени. „Въртим се в омагьосан кръг, само тичане и мъка за нас. Намаляваме производството, ако така продължава, то след години ще ядем само вносни череши“, твърди Кирил Димитров.
Светлана Трифоновска
