Л егендарният български войвода Алабака и правнукът му, 34-годишният Ламбе Алабаковски, са нагледно доказателство как след 100 години сръбски терор и физическо изтребление на десетки хиляди българи във Вардарско се променя етническата принадлежност на населението.
Днешните българи в Северна Македония, които въпреки продължаващия тормоз не се страхуват да заявяват своята принадлежност, наричат подалите се на дебългаризацията ЕНИЧАРИ! Наследниците на войводата Алабака приемат псевдонима му за свое фамилно име, но сърбоманите „качват“ правнука му Ламбе на СКИ и той вече се именува не Алабаков, а Алабаковски?!
Войводата Иван Наумов-Алабака
Паспорт
Кафанскиот певач Ламбе е живял няколко години в САЩ, където също демонстрирал омразата си към всичко българско. Това не му попречило обаче, когато се завърнал в Битоля, да кандидатства за българско гражданство, за да шета свободно из Европа с български паспорт. Разбира се, изровил документите на дедите си, с които се доказва българската им принадлежност.
Но извадил „късата клечка“, защото българските дипломати в консулството ни в Битоля са били запознати с неговите агресивни антибългарски прояви в САЩ и Битоля и паспортът му е отказан. На 4 юни Ламбе подпалва с туба бензин вратата на българския културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля.
Животопис
Четникът Стефан Аврамов, бродил с войводата Алабака из македонските планини, станал по-късно журналист и писател в София, описва в книгата си „Орлите на Бабуна“ войводата Иван Наумов: „Алабака или Алябака беше висок, широкоплещ и силен мъж с тъмно лице и черна коса, което го караше да изглежда като мавър.
Това беше причината той да получи прякора си Алабак. Погледът му на орел, войнствен дух, походка, смелост, себеотрицание и вяра в каузата го издигнаха в очите на приятелите и противниците му.
По време на битките както с турци, така и със сърби, той атакува като разярен лъв, носейки своите събратя борци за свобода. В районите на Велес, Прилеп и Поречие той беше единственият лидер, който изплаши сръбската пропаганда, чиито агенти се отнасяха към него като към непобедим и неуязвим!“
Страшилището за турци и сърби Иван Наумов–Алабака е роден през 1878 г. в село Ораовец, Велешко, в бедно българско семейство. Поради липса на средства родителите му не могат да изучат Иван и той отива да си вади сам хляба в тогава българския град Солун.
Там се запалва по революционните идеи на ВМОРО, основано няколко години по-рано, и около 1900 г. е привлечен в организацията от Михаил Апостолов-Попето. После работи за кратко като бакалин в Драма и Кавала.
Един ден на 1902 година турчин се опитва да ограби бакалницата, Алабака го ликвидира и поема по трудния път на борбата. Минава в нелегалност и забягва чак в София. Още същата година се връща като редови четник в Одринско и Пашмаклийско.
Крушево
От началото на 1903 година е избран за организационен войвода в Крушевско. По време на Илинденското въстание е войвода на една от четите, която завладява и опожарява турската казарма в град Крушево. Оттам четата се снабдява с 25 коня, натоварени с оръжие. Макар и за няколко дни се установява славната Крушевска република под ръководството на Питу Гули.
След потушаването на въстанието се оттегля отново в София. През 1904 година Алабака е арестуван заедно с Мамин Колю след неуспешен атентат срещу турския консул, ранен е само гавазинът на консула. След шест месеца е отново на свобода и като войвода на чета Алабака влиза отново в Македония.
При настъпилите разногласия във ВМОРО той е на страната на Борис Сарафов. Обикаля като войвода Велешко, Прилепско, Кичевско и Поречието, но поради конфликт с велешкия войвода Стефан Димитров му е наредено от организацията да не се връща там.
През декември 1904 година заедно с войводата Боби Стойчев комитите са разбити в сражение от турска потеря - убити са 16 от 20-те комитите на Алабака. Същата година четата на Алабака води престрелка с четата на „централиста“ Стефан Димитров, като накрая се разделят с разбирателство. На следващата 1905 година Алабака проявява милост и само прогонва Димитър Чуповски и четата му от Македония заради просръбска и антибългарска пропаганда всред населението.
Ренегат
Освен с турските войски четата на Алабака се сражава и срещу новопоявилите се чети на сръбската въоръжена пропаганда. От Белград изпращат в района ренегата Григор Соколов. Възползвайки се от междуособиците между "централисткия" войвода Стефан Димитров и "сарафиския" Иван Наумов-Алабака, ренегатът прониква в областта Азот и подсилва организационно сръбските чети.
Веднъж утвърдила се в Битолския революционен окръг, въоръжената сръбска пропаганда успява да завладее още няколко български екзархийски села до средата на 1905 г.
Едно от най-значимите сражения срещу сърби, което води четата на Алабака и в което участва брат му Павел Наумов, се води на 6 август 1905 година край село Крапа, Велешко.
В това сражение комитите от сборната чета на ВМОРО дават решителен отпор на нахлулата в района сръбска пропагандна чета на ренегата Григор Соколов и сърбина Тренко Крапянин. От четата на Алабака са тежко ранени брат му Павел Наумов и Стефан Аврамов.
Години по-късно Стефан Аврамов описва в книгата си „Орлите на Бабуна“ подробно сражението край село Крапа и умението на войводата Алабака да измъкне живи другарите си от сръбската обсада.
Четникът Стефан Аврамов написва книгата Орлите на Бабуна
Предадени са дословно цветистите закани на ренегата Григор Соколов към Алабака: „Ой, Алабак, бугарско куче, ако ми паднеш во ръка, жив ке те дерам!“ А когато българската чета разбива обсадата и се отдалечава от заложения капан, носейки на ръце двамата си ранени другари, родоотстъпникът Соколов изпада в ярост и крещи подире им: „Ой, мори, дива мечко Алабако, ако ти не си овде, сите бугараши живи ке ви одерам!“
Ножот
През лятото на 1907 г. Алабака отново влиза в Македония като войвода на една от най-големите организационни чети, състояща се от 60 души, повечето от които дезертирали войници от Българската армия, решили да се бият за свободата на Македония. Тази чета участва в сражението на връх Ножот и Попадийските чукари през юли 1907 година.
В баталните битки се включват и дошлите от България чети – на Тане Николов, Михаил Чаков, Христо Цветков, прилепските районни чети на Гьоре Спирков и Мирчо Найдов и селските чети на Секула Ораовдолски и Велко Попадийски. Алабака отново успява да извади почти без загуби своята чета.
В героичното няколкодневно сражение многоброен турски аскер обграждат комитите, които са предадени от своите „братя“ сърби. Останалите на върха малцина живи четници, които не успяват да разкъсат обръча и да се измъкнат предпочели да се взривят с бомби, но да не се предадат живи.
На 24 август 1907 година, връщайки се от конгреса на Битолския революционен окръг на ВМОРО в Пространската планина, на който конгрес е избран за окръжен ревизор на четите, Алабака е убит с двама свои четници край село Белица, Кичевско. Той и другарите му стават свидетели на отвличането от арнаути на девойка от с. Белица.
Двама от четниците на Алабака
Те се намесват, за да спасят момичето, но схватката с бандитите скоро се превръща в битка с турски аскер. Турците пристигнали веднага по сигнал от други арнаути. Жителите на село Белица погребали Иван Наумов-Алабака под олтара на местната църква.
Румен Жерев
