Пет са големите скандали, които Скопие предизвика и които вбесиха София след първите години на самостоятелното съществуване на бившата югославска република Македония, днес Северна Македония. След като първи ги признахме на 15 януари 1992 г. за независима държава, македонците така й не ни благодариха, а напротив, започнаха да си присвояват историята ни и да заличават всичко българско по техните земи.
В антибългарската пропаганда официалните институции на Скопи не се посвениха да посегнат на най свято нещо - децата.
Затвор
Съдебната сага със Спаска Митрова, която цели 5 години трябваше да води дела, за да запази родителските си права над дъщеря си Сузана, бе превърната в политически въпрос заради българското й гражданство. Случаят най-точно бе отразен така: „Татко сърбин, майка бугарка, бебето со македонска судбина“.
Измъчената майка прекара три месеца в македонския затвор „Идризово“, обвинена за това, че е нарекла съдиите „удбаши"(удбаши са наричани сътрудниците на югославските тайни служби (УДБА), които са издевателствали над българите в Македония - б.р.). Правото на Спаска накрая спечели, но самата тя се разболя от рак и почина през 2020 г.
Гробове
Друго, което София няма как да преглътне, са оскверняването на българските военни гробища и паметници. На територията на Северна Македония през 1945 г. военните гробища са били 471 и почти всички са частично или изцяло унищожени. И не само по Титово време, когато през 1966 г. се провежда масова акция с такава цел. През октомври 2021 година българското военно гробище на гара Дреново е разрушено поради строеж на магистрален път, а костите на нашите воини са изхвърлени заедно с пръстта. По този начин Скопие наруши редица международни закони и най вече Протокол 1, точка 4b към Женевската конвенция. Същата съдба споделят и други две български военни гробища и тленните останки на погребани в тях войници в района на Кавадарци. През 2018-2019 г. властите съвсем умишлено прекарват през тях трасето на строящата се магистрала. И, разбира се, безброй солови акции. През септември 2016 г., само ден след откриването й, бе разбита паметната плоча на загиналите български офицери и войници на Каймакчалан. Групата „патриоти“ беше водена от журналиста Миленко Неделковски, който дори излъчваше в Интернет вандалщината си.
Плочата
Сред най-запомнящите се прояви, които тровят отношенията София – Скопие, е вандалщината по отношение на паметната плоча на Мара Бунева в северномакедонската столица. Мара Бунева застрелва през 1928 г. прокурора на Скопска област Велимир Прелич, след което се самоубива. Чупенето на плочата й може да се ползва като медицинска диагноза за антибългарската параноя, тресяща управляващите в Скопие. След освобождението на Вардарска Македония през 1941 г. на мястото на атентата на стария Камен мост на Вардар е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация през 1944 г. тя веднага е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. След 1992 г . плочата многократно е възстановявана и отново чупена, а на 13 януари 2007 г, по повод на годишнината от смъртта й в Скопие македонски и български граждани, събрали се да се поклонят пред паметта й, са бити и обиждани от организирана група футболни ултраси.
Пропаганда
За целите на антибългарската пропаганда е впрегнат дори футболът. През 2001 г. бе заснет филмът "Трето полувреме". Кинопродукцията е обявена за "проект от национален интерес" и е отпуснат огромният за подобен тип филми бюджет от 2 150 000 евро. Целта на филма, чийто сюжет е финала за Царската купа през 1942 г. в Скопие между местния “Македония“ и „Левски“, е българите за пореден път да бъдат представени като зверове окупатори, целящи да убият треньора на македонския отбор от еврейски произход, докато зрителите по трибуните скандират против "българската фашистка окупация". Филмът брутално спекулира с трагичната съдба на еврейското население от Македония и Тракия. Българите са представени като нацисти, но не и германците, които реално са извършили депортацията. Плод на тази пропаганда са и десетките поругавания на българския трикольор. Последният случай е от ноември 2021 г., когато младежи от ВМРО-ДПМНЕ опожариха българско знаме в скопския квартал „Гази Баба“. След горенето на българските знамена палежът на българският културен център „Иван Михайлов“ в Битоля бе неизбежен. А призналият се за подпалвач Ламбе Алабаковски вече е на път да се превърне в поредния национален герой на новата държава с още по-ново име - Република Северна Македония.
Атина ги отказа от Звездата на Виргина
Гърция показа как трябва да се отказва Скопие от фалшифицирането на историята. Забраната да се използва Звездата от Вергина на всякакви публични места бе едно от условията да се подпише през 2019 г. договорът за добросъседство между двете страни като част от спора за името на югозападната ни съседка. Звездата от Вергина бе изобразена върху първия флаг на страната. Гърция обяви, че това е незаконно присвояване на чисто елински символ и символ за териториални претенции към Егейска Македония. Така в крайна сметка Република Северна Македония бе принудена да се откаже от този древен символ. Така изведнъж и населението й от „антични македонци“ станаха само „антифашисти“, които нямайки откъде да вземат, отново опряха до българската история и ревностно настояват, че Самуил, Гоце и безчет комити са чисти македонци.
Константин Събчев
