Ф отограф запечатва София в 160 кадъра. Изложбата на Иван Шишиев „Етюд-и-те на София“ ще бъде отворена до септември и всеки ще може да я види. Снимките са изложени в Столична община и са тематично подредени на всеки етаж – градски пейзажи, църкви, събития.
“Не съм от София, а от село Петрово. Израснах с гледката на Южен Пирин. Идвайки в столицата, видях колко е различно и започнах да снимам“, разказа той пред „Телеграф“. Не скри, че изключително много се дразнел на твърдения, че градът е мръсен за разлика от Париж например. За да докаже, че това не е вярно, започва да снима през 2015 г.
Началото
„Върнах се от едно пътуване на автостоп от Европа. Обикалях 3 месеца, за да разгледам катедралите в Западна Европа. Снимам вече 8 години. За това „Етюд-и-те на София“ се превърна в хрониката на града“, спомня си началото Иван.
Споделя, че не използва фотошоп. Прибягва до него, но само за корекция на температурата и светлината, а не за манипулация на средата.
„Много мразя изтриване или добавяне на неща“, посочи и призна, че не знае как да наслагва обекти в кадър. Не знаел как, а и го мързи. Дава пример с борбата с кабелите в градската среда. Старае се или да ги избегне, или така да ги позиционира, че да се впишат. „Когато нещо не може да го избегнеш, се опитай да го сложиш така в кадър, че да изглежда красиво“, разкри рецептата си.
Историите
Историите на Шишиев са много и най-различни. Част от снимките го отвеждат по покривите, защото не снима с дрон. Качва се на всички знакови имоти в града. Последният, на който “каца“ през лятото, е на бившия Партиен дом, точно до пилона, където е била петолъчката. Сред завоеванията е и покривът на КНСБ. Произведението на Павел Койчев – „Водна паша“ в Южен парк, му коства доста усилия. „Трябваше да бъде много рано сутринта, когато самата вода се изпарява. Това, което се вижда като ефект, не е фотошоп. Аз това не мога да го направя с тази програма. Процеса го снимам на живо. Когато е залез, той се е случил, а не е защото ми се е искало да го направи“, обясни Шишиев. Разказа също, че злото винаги е голямо и заради това св. Георги го пробожда отдолу, а не отгоре в 25-метровия стенопис на Bozko, който се намира на ул. „Триадица“ 6.
Според Иван снимката е доказателство, че нещо го е имало. Споменатите избледняват, фотосите не. „Нещо, което липсва, е статуята на козлето на Софийския университет. Тя изчезна, не знам къде. Има неща, които се появяват за кратко и след това изчезват. Някои ги връщат, някои ги променят“, обясни фотографът и добави, че някои имоти биват пребоядисани, което също води до промени в облика на града.
Романтика
Според фотографа романтика има в целия град. „Тя може да бъде както в Борисовата градина, така и в Западен парк, Нов български университет. Аз съм се научил да гледам града през гледната точка на чужденеца. Когато идва чужденецът, той просто ахва. Той гледа добрите неща, той не гледа лошите“, смята Шишиев. Духът на София според него е на „Графа“. Той е железният гръбнак, по който преминават трамваите.
Оттук насетне пред фотографа предстои да издаде втората част на албума „Етюд-и-те на София“. Разкри, че от 2 години снима и Балканите, за да покажете какво представляват те. В далечно бъдеще планира да заснеме и Средна Азия.
След септември изложбата ще гостува в столични училища, тъй като там според него са бъдещите управленци. “Те трябва да си обичат града, да го познават и затова ще им покажем красотите му”, обеща Шишиев.
Новите емблеми: Славейковците и Алеко
“Емблемите на града са много и всички ги знаем – Ларгото, „Св. Александър Невски“ и др., но днес имаме и нови. Сред тях са Славейковците, на Алеко. Не разбрах как от едно ъгълче се превърнаха в място за срещи в града“, сподели Иван Шишиев. Едно от най-емблематичните за него места е и спирка „Вишнева“, която е уникална и не може да се направи на друго място, най-малкото защото не всеки има привилегията да разполага с гора и преминаващ трамвай.
Владимир Христовски
