И звестният български художник Чавдар Петров навърши 70 години. За своя юбилей на „Шипка“ 6 той представи изложбата „Стъпки във времето“, на която изложи непоказвани в годините свои творби от различи периоди. Роден на 14 октомври 1955 г. в русенското село Екзарх Йосифово, той завинаги свързва съдбата и своя живот, творчеството си с голямата европейска река Дунав. Затова и казва, че за него „реката е вдъхновение, необходимост и верен приятел“. А Видин и крайдунавският парк е „едно от най-хубавите места в България и не само“. Защото, твърди Чарли, както го наричат приятелите, „живея във Видин и се чувствам много добре тук, където изживях най-хубавите моменти в живота си, където мога да рисувам спокойно и се чувствам свободен“.
Синьо
Основният акцент в творчеството ми са река Дунав, водата, природата й и нейните обитатели, разказва художникът и не скрива, че те са изобразени по своеобразен начин като някакъв фантасмагоричен, сюрреалистичен свят. Неслучайни са и картините му, изкуствоведите, казват, че е „впечатляващо умението му да разглобява видимото и да го преподрежда в свой специфичен абстрактен свят. Реката е неговият живописен изказ на красивата метафора за пътуването, а подводният свят се слива с реалния живот на брега по завладяващ живописен начин“. Запитан кой е любимият му свят, Чавдар е категоричен - „синьото във всичките му нюанси – от бледосиньо, почти бяло, през наситено тюркоазено до тъмновиолетово“. Но това не означава, че талантливият художник не е майстор на монохромната живопис, за което свидетелстват нощните му пейзажи, оцветени във всички нюанси на сивото до черно, и изпълнени с релефна техника. А запомнящи се за публиката са неговите мащабни платна с контрастните цветни петна в пламтящо червено и топло оранжево, вдъхновени от изгрева и огъня.
Компромиси
С носталгия и много любов Чавдар си спомня миналото и прави ретроспекция на своя живот. Спомня си за детските години, в които живее на село заедно с баба си и дядо и учи до 4-ти клас в местното училище. Родителите му работят в голям завод в Русе и си идват на село само в неделния ден. Рисува от малък, прерисува скици на Чудомир, Борис Ангелушев. Обяснява своята дарба с ген, наследен от майка си, която обичала да рисува. Случайно разбира, че има Художествена гимназия в Казанлък, в която може да учи след полагане на изпити. От цяла Северна България са приети само пет момчета, сред които е и той. Четирите години в художественото училище минават неусетно. След завършване на училището през 1974 г. отива войник и служи в Сливен.
Кандидатства и се записва специалност "Живопис" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Преподава му Янаки Манасиев, голям живописец, който вдъхновява студентите си, и за него Чавдар си спомня, че „той ни научи как да мислим, как да гледаме на живописта. И на първо място да се отнасяме сериозно към живописта и никога да не правим компромиси“.
Париж
След завършването на университета се връща и живее в Русе, където работи като художник на свободна практика и в дунавския град създава семейство. Обгазяването на Русе е причината семейството на Чавдар - съпругата му Ваня и малкият им син Явор, да се премести във Видин. Избират града на Дунав, защото съпругата му е от Димово и той отново ще е близо до голямата река. Следват години, в които Чавдар започва работа като учител във видинското училище по изкуствата и прекарва много часове в своето ателие. Идват и първите му творчески изяви и самостоятелни изложби. Винаги ще си спомня далечната 1995 г., когато сбъдва една своя мечта - заминава на специализация в ателиетата на Cite des arts в Париж, посещенията в многобройните ателиета и срещи с художници на Монмартър, с родственици на големия експресионист, роден във Видин, Жул Паскин.
Внуците в София и Ирландия
Днес работи като художник на свободна практика и рисува това, което му харесва и го прави щастлив. Щастлив и горд е със своето семейство. Обичан и добър е дядо Чарли за внучките си – Яна на 7 години и шестгодишната Мила и двегодишния Ясен, деца на неговите любими - дъщеря му Елица и сина му Явор. За съжаление те не живеят във Видин, а в София и далеч в Ирландия, но затова пък летата и времето прекарано с тях е истинско щастие и време да ги поглези. Неотлъчно с него, в радост и мъка, в несгоди и щастие е неговата съпруга Ваня, без която той споделя, че трудно би живял, оправял се в ежедневните грижи и творил.
И само с два цвята да направиш нещо
- Съжаляваш ли за нещо?
- За нищо не съжалявам и нищо не бих променил в своя живот, ако трябваше да се върна отначало.
- Какво е за теб изкуството?
- Ще цитирам Оскар Уайлд: "Изкуството е единственото сериозно нещо в света. И художникът е единственият човек, който никога не е сериозен".
- Какво е за теб рисуването?
- Това е страст. Аз, ако не рисувам, не знам какво ще правя! Рисуването в повечето случаи е мисловен процес. Дори когато вървя по улицата и през нощта си мисля за работите, които създавам. Всеки ден рисувам, така се чувствам свободен. И рисувам това, което искам, и отдавна не се съобразявам с хората. Оценката идва с времето.
- Какво е за теб живописта?
- Живописта е усещане. Може и само с два цвята да направиш нещо. За мен живописта е съдба, късмет! Това е моето съществуване. Ако не рисувам, не знам какво ще правя!
*Автор: Ирена Данаилова
