В първия Закон за общините и градското управление, създаден през 1882 г., кметът има огромен брой задължения. Той отговаря за пътищата, училището, черквата, но е длъжен да надзирава и публичния дом. След Освобождението проституцията е била не само легална, но от тази дейност са постъпвали приходи в общинския бюджет. Освен тази любопитна подробност според закона местният управник дава позволение за откриване на кафенета, гостилници, хотели, ханове. Кметовете позволяват и запрещават много неща в подопечната си община, но са и натоварени с грижата „за арестуването на багабонтите и ония, които правят скандал нощно време“. Те отговарят в цялост за живота на хората в селото и града, включително и да „заповядват чистенето на гъсениците от дърветата“. Като изключим това, че някои техни права и „обязаности“ изглеждат симпатично архаични, законът от 1882 г. е основа на Закона за местното самоуправление и местната администрация, от който се ръководят кметствата и днес, а структурата е непроменена в същината си.
Законът
Годишнината от създаването и обнародването на Закона за общините и градското управление беше отбелязана на традиционната среща на кметовете, организирана от Националното сдружение на общините. Законът е създаден с Указ от княз Алексндър I Батенберг, по предложение на министъра на вътрешните дела, по това време Димитър Агура. Обнародван е на 23 септември 1882 г. в Русе. Още в началото се казва, че „всяка община е един малък образец от цялото отечество, а напредъкът на общините съставлява напредъка на целия народ“, слова, които звучат актуално и днес. Разликата от сегашната уредба е, че кметът е представител едновременно на правителствената власт и на интересите на общината. Обитателите на населеното място обаче не са просто жители, а „общинници“, тоест членове на общност. Както и днес, общината се управлява от общински съвет, който се избира на четири години. Висшата власт обаче може „да разтуря тези, които не изпълняват задълженията си, и да ги заместят с други“. Между другото за отсъствие на общински съветник без оправдателни причини се налага глоба, която все пак не може да е повече от 20 тогавашни лева. Съветът заседава четири пъти в годината и с една извънредна сесия между две редовни, ако се наложи. Заседанията се провеждат при закрити врати. Интересна подробност е, че след всяко заседание се подписва протокол, надлежно списван от секретаря на общината. Той се подписва от всички членове на съвета, като „за неграмотните подписват грамотните им другари тозчас след прочитанието на протокола“. Никой общински съветник обаче не може да участва в заседание, касаещо личните му интереси и интересите на негови роднини.
Касата
Общинската каса се пълни, както и сега, с местни налози, с глоби, наложени от общинския съд, от патенти и от доброволни „даждия“, дарения и завещания. Общинският съвет решава за арендите, тарифата за гробовете, бюджетите на общински училища и черкви. Той гласува заеми, които могат да се изплатят за три години, предназначени за пътища и извънредни разноски. Между другото членовете на общината трябва да дават доброволен труд за поддръжка на пътищата, но той не може да е повече от четири дни в годината. Богатите обаче могат да се откупят с пари от повинността. Кметът събира общинските доходи, прави бюджет, който се одобрява от окръжния управител, и в началото на втората година представя общинските сметки на общинския съвет. Тъй като практиката показвала, че приходите винаги са по-малко от разходите, ако сметките не излизат, могат да се обжалват при мировия съдия. Съветът разрешава отпускането на общински капитали с лихва, които да се изплащат с налозите. Интересна е общинската тарифа за местни данъци и такси. Кметството прибира 2% от продажбата на едрия добитък. В касата влизат 1 лев за добиче, за свиня таксата е 40 ст., за овца и коза се плаща по 20 ст., а за агне, яре и прасенце - 10 ст. 25% от патента на кръчми, гостилници, кафенета и хотели, както вече споменахме - публични домове, също се начисляват на общинската каса. За впрегатните коне плащането е като за добиче, но пък таксата за луксозните коне е 15 лв., нещо като данък лукс. Общината прибира и 5% от сумите на арендите и наемите. В закона пише също, че „заплатата на кмета не може да е по-долу от 400 лева, да е не по-малка от 1200 лева в общини с 5000 жители и 3000 лева с 10 000 жители“. Заплатата на кметския помощник пък е половината на кметската, но както кметската, така и на помощника се определят от общинския съвет. Още оттогава за преписи, актове и други документи се плаща в общината.
Не пускат адвокати в местното съдилище
За разлика от сега кметът е и общински съдия, тъй като по онова време съществуват общински съдилища. Местният съд се занимава само с въпроси на общността. Кметът е председател на съдилището и съдия, помагат му двама заседатели със съвещателен глас. Заседанията се провеждат публично в неделя в общинската управа. Решението се изнася до 15 дни и не подлежи на обжалване. Не се допуска ходатайство на адвокати и пълномощници, а глобите, наложени от общинското съдилище, постъпват в общинската каса. Може да ги унищожава само мировият съдия.
Както и в днешни времена, окръжният управител или околийският началник може да отмени заповедите на кмета. Когато кметът не изпълнява задълженията си, окръжният управител му напомня, тоест прави му забележка и уведомява министъра на вътрешните дела. „Разтурването“ на общинския съвет в градовете става с княжески указ, а на селските общини - със заповед на министъра на вътрешните дела. Когато се извършва разбойничество обаче, „кметът арестува злосторника с помощта на жителите и го предава на съда“, ако има полиция, е освободен от задължението да бъде и местен шериф. Но едно от най-съществените му задължения е да изготвя списъци „на младите момци, които са станали на възраст, за да се повикат във войската“.
Сияна Севова
