Р азвитието на технологиите позволява реализация на идеята за персонален полет, под формата на най-различни летателни средства. Това са няколко от най-впечатляващите разработки, които имат за цел да направят полета за всеки по-достъпен. Компанията Horizon Aeronautics разработва, подобно на мотоциклет, електрическо летателно средство с вертикално излитане (eVTOL), използващо сложната роторна система „Blainjett“, състояща се от две плочи с променлив наклон.
Задвижващата система на Blainjett използва накланящи се плочи и циклични контроли, които разпределят тягата при въртене на горния ротор при вертолетите. Всяка лопатка на ротора може да променя ъгъла си независимо, който се определя от ъгъла на накланящата се плоча. Когато накланящата се плоча е равна, при издигане и спускане, се променя ъгъла на всички лопатки едновременно.
Докато цикличното управление позволява пилотите на вертолети да накланят плочата. Например, когато пилота премести контролния лост напред, плочата се накланя така, че докато се въртят, лопатките постепенно променят ъгъла си.
Когато преминават над предната част на вертолета ъгъла на наклон е малък, докато преминавайки над задната част ъгъла се увеличава, за да се генерира повече подемна сила.
Това води до несиметрична подемна сила, повдигайки повече задната плоча вертолета се накланя напред и ускорява в тази посока. Цикличният контрол позволява това във всяка посока и прави полета на вертолетите толкова динамичен.
Иновацията на Blainjett разделя на две половини накланящата се плоча. Плочата пак се накланя, при подаване на циклични команди, но тази система позволява допълнително да се променя нивото на едната половина от плочата, по-високо или по-ниско от другата половина. Изработена от гъвкава стомана подвижна свръзка, позволява на плочите плавно да променят нивото си, докато се въртят.
Това е важно защото, когато вертолетът ускорява напред, се получава асиметрия при подемната сила. При високи скорости лопатките генерират допълнителна подемна сила, докато се движат напред срещу въздушния поток, и по-малко отзад, когато се движат по въздушния поток, което води до ограничаване на скоростта, над която вертолетът ще се преобърне и ще падне.
Blainjett твърди, че новата система осигурява по-бърз преход между половините, увеличавайки средния ъгъл на наклон при отстъпващата страна и намалявайки го при напредващата страна. По този начин може по-ефективно да се балансира асиметрията на подемната сила и да се увеличи максималната скорост.
Това ще е от полза за Horizon, при разработването на eVTOL наподобяващ воден скутер. С тегло от около 380 кг и приблизителни размери от 3,58 м x 1,270 м, летящият мотоциклет ще може да превозва от един до трима, изключително безстрашни пътника. Летящият мотоциклет е оборудван с шест големи ротора, разположени в линия по три, от всяка страна.
Проектирани, само половината от всяка перка да се показва от корпуса. Системата на Blainjett позволява лопатките на роторите да са напълно равни, докато преминават през корпуса, а при излизане да променят ъгъла си.
Системата позволява променлива подемна сила, както и до известна степен векторна тяга. Най-важното е, че предоставя на Horizon по-ефективна роторна система с голям диаметър, която е много по-ефективна от повече на брой малки ротори. Това е конкретно решение на специфичен проблем, за много специфичен тип превозно средство. Навярно, летящият мотоциклет няма да е подходящ за полет на голяма височина, от гледна точка на безопасността.
Друг интересен проект за персонален eVTOL е едноместната летяща чиния Zero на компанията Zeva, която с висока скорост издига пилота към небето, с главата напред. Корпусът, с формата на диск, е изработен от щампован композитен материал и изпълнява също функцията на крило, генериращо подемна сила. Това е една от най-странните концепции за въздухоплавателно средство, изискваща доста смелост, но уникалната форма предоставя някои интересни предимства.
Основното е, размерът в сравнение с други eVTOL, който е малко по-голям от този на голям мотоциклет. Това означава, че при кацне ще е необходимо по-малка площадка, което предлага допълнителна гъвкавост, при ограничени пространства. Друго предимство е, максимално опростения дизайн, при който липсват насочващи се ротори или отделни системи за вертикално издигане и хоризонтален полет, осигуряващ бърз, пъргав и ефективен полет, както при режим на зависване, така и при хоризонтален полет, с изключително ниски произведени разходи.
Според Zeva, по-голямата част от пътуването до работното място, се извършва самостоятелно, така че теглото на празните места е ненужно. Едноместната летяща чиния развива скорост до 257 км/ч и има обсег до 80 км, като може да намери приложения в развиващите се страни, особено тези с много острови.
От всички eVTOL летателни средства, това би трябвало да е на челното място за любителите на адреналина, заради полета в стил Супермен и гледките. Наскоро, компанията пусна видео от първите си тестове без обезопасителна връзка, което не е особено вълнуващо. Прототипа не е пилотиран от човек и не преминава към хоризонтален полет, въпреки че може да видите тестов полет на прототип в мащаб 1:6, заснет през 2019 г., което дава представа за това, колко бърз и динамичен ще бъде полета на Zero. Изглежда, за Zeva, функцията е над формата, като по този начин видеото на Zeva служи за добра отправна точка към видео показващо теста на друг eVTOL прототип, летящия супер автомобил Volar на компанията Bellwether.
И двата проекта са на ранен етап и демонстрират само излитане, зависване и основни маневри в полет стил дрон. Но изглежда, че докато от Bellwether са вложи всичко във външния вид, управлявайки нещо, което изглежда като обикновен дрон с футуристичен карбонов корпус, Zeva иска да предложи уникално различна и интересна динамика на полета. Дали един ден, уличния трафик ще се пренесе във въздуха, съвсем скоро предстой да разберем.
Източник: Horizon Aeronautics, Blainjett, PRNewswire, Zeva Aero, Bellwether
Николай Ваташки
