Уникалното мъжко хоро на Калофер се готви да кандидатства за прочутия Списък на природното и културното наследство на ЮНЕСКО. Идеята за това е на кмета на Калофер Румен Стоянов, който е твърдо решен през 2017 г. да направи първите стъпки за реализирането й. Според Стоянов мъжкото хоро отговаря на изискванията на световната организация и включването на обичая в списъка ще допринесе за популяризирането на българските традиции по цял свят.
„Мъжкото хоро в Калофер е люлката на българщината.
Можем да направим постъпки да кандидатстваме за списъка на ЮНЕСКО, тъй като обичаят е емблема не само на Калофер, но вече и на България по целия свят”, казва Румен Стоянов. По думите му вече ненапразно и снимки на нагазилите в река Тунджа, облечени в народни носии с бели везани ризи и червени пояси с потури мъже, се появяват по различни реклами. „На летището в София съм виждал реклама със снимката на мъжкото ни хоро и надпис „Това е България”. Раздаваха и календари, на които отгоре пак беше нашето хоро”, каза кметът на Калофер.
Нововъведения в мъжкото хоро няма как да се вкарват, тъй като обичаят се прави по един и същ начин от столетия. „Няма как да правим нови неща, защото хората идват в Калофер за това, което и миналата, и по-миналата, и по-предишни години са видели. Ние се стараем само да го запазим, което е най-важното”, обясни градоначалникът.
Румен Стоянов е категоричен, че
изискванията от миналата година към желаещите мъже
да се включат в хорото ще важат и на 6 януари 2017 г. За да не се опорочава празникът от външни хора, които не познават добре традицията, калоферци искат в реката първи да влязат местните мъже. Едва след тях в ледените води на Тунджа могат да нагазят външни хора и политици, тъй като интересът и от последните да се включат в мъжкото хоро бил голям, обясни кметът на Калофер.
„Хора от цяла България, от цял свят идват заради калоферското мъжко хоро. Да не стане така, че да го изопачим и да не прилича вече на онова хоро, което си е наистина наше. Затова
трябва да запазим традицията такава, каквато
е била от столетия. Проблемът става, когато влязат чужди хора в реката. Политици, които искат, нека да дойдат, но ще бъдат на по-заден план. Ще влязат в реката след калоферци”, казва Румен Стоянов.
По това време на годината в Калофер вече е абсурдно да се намери свободна стая в хотел или в къща за гости за нощта срещу Богоявление. Легловата база се резервирала няколко месеца по-рано. Още от лятото на 2016 г. всичко било запълнено, обяснява още кметът.
„Не спират да се обаждат хора от цялата страна да търсят места за нощуване на 5 срещу 6 януари, но няма. Всичко е запазено”, казва той.
По около 7000 - 8000 човека идват всяка година в навечерието на Богоявление в Калофер, за да станат част от обичая. Преди няколко години, когато празникът е бил в неделя, в града на Ботев имало над 15 000 гости.
Монитор
