0

П ървият филм на режисьора Златан Дудов - „Куле Вампе“ (“Празни стомаси“) от 1932 г. ще бъде показан в Дома на киното утре. Любопитна подробност е, че лентата е била забранена от нацистите преди 90 г., разкри пред „Телеграф“ кинокритикът доц. д-р Александър Донев.

Катастрофа

Златан Дудов е българин от Цариброд, роден на една и съща дата с цар Борис III. Завършва гимназия в София и заминава на 19 години в Германия да учи за актьор. Завършва театрознание, асистент е на Фриц Ланг в "Метрополис" (1926), режисьор на първите пиеси на Брехт. "Куле Вампе" е забранен от нацистите и Дудов емигрира във Франция през 1934, оттам заминава в Швейцария през 1940, където остава до 1946. Завръща се в Берлин и основава ДЕФА, киностудията на ГДР. Там създава 7 филма, някои от които са най-гледаните в страната, награждавани както в ГДР, така и на международни фестивали (Карлови Вари, Локарно). Загива при автомобилна катастрофа по време на снимките на последния си филм "Кристине" на 12 юли 1963.

Три гроша

Дудов започва театралното си сътрудничество с Бертолд Брехт още в края на 20-те години в Германия като режисьор на някои от първите му пиеси. Противно на легендите, именно Дудов е автор на идеята за филма "Куле Вампе" и той кани Брехт само като сътрудник за създаване на сценария, казва Донев. Третият съавтор при написването му е писателят Ернст Отвалд, който е бил важен за Дудов за пресъздаване на автентичния берлински диалект.

Дудов е съавтор на Брехт и при създаване на оригиналния сценарий за екранизиране на най-известната пиеса на Брехт "Опера за три гроша", но той е отхвърлен от филмовото студио и то прави доста буквална филмова версия на театралния текст. По-късно именно Дудов дава идеята на Брехт за неговата пиеса за гражданската война в Испания "Пушките на сеньора Карар" (1937), която Дудов поставя в Париж с немски артисти емигранти, добавя кинокритикът. Той е първият режисьор и на следващата пиеса на Брехт "Страх и мизерия в Третия райх" (1938).

Има две номинации за „Оскар“

Въпреки че не е член на комунистическата партия, Дудов попада в полезрението на френската тайна полиция заради левите си убеждения и контактите си с германски писатели комунисти, емигрирали във Франция. Няколко месеца преди окупирането на Париж от Хитлер Дудов е арестуван от парижката полиция и е определен за изпращане в един от жестоките френски концентрационни лагери - Ла Верне, близо до границата с Испания.

Благодарение на застъпничеството на френски интелектуалци и българските дипломати в Париж, както и заради факта, че има редовен паспорт на български гражданин, той все пак е освободен и решава да се завърне в България. По пътя той се разболява и решават с бременната му жена да спрат за малко по-дълго в Швейцария. Очевидно заради присъединяването на Царство България към Тристранния пакт Дудов се отказва да се върне в България и остава в италианската част на Швейцария до края на войната.

Има предположения, че тук е работил под чуждо име (като емигрант няма право на работа в киното) като сценарист и консултант за филмовата фирма "Презенс", казва Александър Донев. Той има отдавнашни контакти с нея, тъй като тя всъщност помага за завършването на първия му филм "Куле Вампе". Впрочем именно в края на войната с два свои последователни филма "Презенс" получава номинации за "Оскар" и за "Златен глобус".