- Г-жо Славкова, какво показаха резултатите от парламентарния вот?
- Искам да акцентирам на няколко неща. Резултатите показват на първо място една реабилитирана в не малка степен ГЕРБ. Самият факт, че са първа политическа сила след негативните настроения към тях и загубата на предишните избори, сочат именно някакъв вид реабилитация в общественото съзнание. Другият важен акцент са резултатите на „Продължаваме промяната“ като втора сила. Те показаха, че все пак вълната, която партията започна на миналия вот, и темата за корупцията, благодарение на която дойдоха на власт през ноември, отново съществува в общественото съзнание и не е забравена. Отново се открояват два полюса - ГЕРБ и „Продължаваме промяната“, както преди време имахме ГЕРБ и БСП. На тези избори виждаме и едно силно ДПС, въпреки че имаше по-ниска избирателна активност в Турция и загуба на гласове. Но у нас виждаме стабилно ДПС, което сме наблюдавали преди и сме свикнали да заема балансьорска позиция. В същото време имаме една изключително отслабена БСП, с ниски резултатите, каквито може би и партията не е очаквала. В качеството си на партньор в предишния кабинет тя се опита да прокара някакви политики. Но бих казала, че разбитата формация и битката, която Корнелия Нинова водеше във вътрешно партиен план, даде отражение върху резултата на червените. Също така много техни симпатизанти не отидоха да гласуват, защото се притесняваха от машинното гласуване. Сегашният резултат всъщност превръща БСП в малка политическа формация.
- Кой обаче е изненадата на вота?
- В някаква степен „Възраждане“ са изненада.
- Или по-скоро отпадането на „Има такъв народ“?
- Всъщност изненадата не е една. Всяка формация крие в себе си такава. „Възраждане“ удвоиха резултата си само за година дори със скандалите около тях. Виждаме, че има възход при тях и привличане на нов електорат. При предварителните данни на „Тренд“ подреждането им беше доста по-високо, но там не бяха отчетени още събитията в Русия и анексирането на Донецк и Луганск. Може би това е оказало до някаква степен влияние върху симпатизантите им и те са се отказали да отидат за гласуват. Така че не можем да не отбележим, че този възход е налице. За „Демократична България“ можем да кажем, че няма толкова силни резултати, каквито очаквания може би имаха самите те. Данните показват, че хората, които са гласували първоначално за тях и след това се ориентираха към „Продължаваме промяната“, не са се върнали. Така че тази тенденция продължава и „Демократична България“ са потърпевши от това, че двете формации се борят за един електорат. Ще наблюдаваме тази битка и на другите избори. Особена изненада е и влизането на „Български възход“. В някаква степен хората възприемат Стефан Янев като близък до президента Румен Радев, което е преляло някаква легитимност върху „Български възход“. Така че конфликтът между Радев и Янев явно не е бил достатъчно добре разбран от избирателите. От друга страна, Янев вече е достатъчно разпознаваем и той успя да спечели електорална подкрепа. Партията му черпи от хора, които миналата година са гласували и за „Продължаваме промяната“. Това са избирателите, които се доверяват на нови политически субекти. Също така черпи и от електората на БСП. Що се отнася до „Има такъв народ“, може би очакванията, че феновете на Слави Трифонов ще гласуват за тях, не се оказаха верни. В най-малък дял гласуващите са от категорията 18-29 години - 12,7%, следвани от най-възрастните, които са около 14% от гласуващите за тях. Тук нека спомена, че при формата на предишната коалиция и напускането на ИТН бе очаквано, че ще има предсрочни избори. Но
аз винаги съм казвала, че по-големият въпрос е, че ако в следващия парламент влязат същите политически формации, но с различна подредба, изходът за съставянето на кабинет няма да е ясен. Още в нощта след вота Кирил Петков и Асен Василев бяха категорични, че отказват да правят опит и да водят разговори за съставяне на редовно правителство в рамките на този парламент, и смятам, че няма да променят позицията си. По-скоро тласкат ситуацията към нови предсрочни избори, вероятно с тезата, че ако мобилизират повече хора, ще станат първа политическа сила. Но знаете, че по конституция, ако първият не състави кабинет, то проучвателният мандат отива при втората политическа сила. Не знам дали изказването им е плод от силна емоция от случващото се или от липсата на опит, трудно ми е да кажа, но според мен политическите партии трябва да разговарят помежду си. При наше проучване на нагласите на българите стана ясно, че 69% от хората очакват някаква форма на редовен кабинет.
- Коя обаче е най-възможната конфигурация?
- Има два пътя, по които можем да разсъждаваме. Единият е да се гледа чисто аритметично на случващото се, който за съжаление е грешен. Тук може да кажем, че той няма как да доведе до дълготрайно управление. Затова е по-добре да се гледа втория път, който е някакъв вид разбирателство между партиите. Смятам, че разговор между ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ засега няма да се осъществи, Кирил Петков и Асен Василев зачеркнаха тази възможност. Така опциите пред ГЕРБ не са толкова позитивни. Създаването на четирипартийна коалиция е малко сложно. Ако ГЕРБ се опитат да се обединят с ДПС, със сигурност ще им трябва още някой. „Възраждане“ казаха, че няма да участват в такъв кабинет. От друга страна, са трудни разговорите с БСП, които също заявиха, че няма да се коалират с ГЕРБ и ДПС. Така че ако има разбирателство между ГЕРБ и „Демократична България“ на базата на евроатлантически ценности, през призмата на това партиите да преведат държавата през кризите, трябва да се види чисто аритметично дали броят на депутатите е достатъчен за сформиране на кабинет, а тук по-скоро не е така. Все пак целта на едно управление не е да има просто 121 народни представители, а много повече, за да бъде по-дългосрочен животът му. Така че двата пътя, за които споменах, по-скоро трябва да са паралелни.
- Доколко е възможно съставянето на програмен кабинет с ясна програма и хоризонт?
- Това е един от вариантите, който се коментира още преди изборите и последната седмица от кампанията. Ако все пак партиите преодолеят различията, ако успеят да премахнат червените линии и да намерят теми, които обединяват партиите, най-вероятно ще може да се състави по-технократски кабинет. Някакво експертно правителство, без ярки политически лица. Но това от днешна гледна точка ми се струва малко трудно, защото все пак политическите партии искат да владеят ситуацията. Защото в един момент ти носиш отговорност за нещо, в което не си убеден дали ще сработи. Това може да окаже влияние след това върху резултатите ти на следващи избори. Партиите и в този момент мислят през призмата на следващи избори. Това е моето усещане, не мислят за създаването на кабинет. Всъщност от „Продължаваме промяната“ най-ярко още в нощта след вота продължиха да говорят кампанийно. Заявиха, че ГЕРБ са първа сила и затова трябва да носят отговорността за създаването на кабинет, да се коалират с ДПС. Въпросът е в червените линии, защото идва големият казус за разговор между „Демократична България“ и ДПС. И това може би ще бъде по-голямата дилема от разговора на „Демократична България“ с ГЕРБ.
- Избирателната активност този път обаче наистина е рекордна. Това важи и за чужбина, на какво се дължи?
- Така е. Но бих казала, че този път нямаше какво толкова да мотивира сънародниците ни в чужбина да гласуват. Миналата година ситуацията и кампанията бяха други, която провокира силен вот зад граница. Сега ниската избирателна активност показва най-вече традиционната политическа апатия и отказа на голяма част от обществото да гласува. Също така на хората им писна да ходят на избори, миналата година три пъти се явиха пред машините. Тази година отново. Сега се създава и усещането, че тези избори също няма да решат политическата криза у нас, а напротив. Нагласата е, че ще се ходи на нови и може би затова хората са демотивирани да отидат до секциите. Както споменах, на някои места възрастните избиратели имат притеснение и от гласуване с машините, всичко това оказа влияние да достигнем до дъното за най-ниска избирателна активност. Безинтересната кампания също изигра своята роля. Може би гражданите виждат и че партиите се интересуват по-скоро от техните интереси, отколкото от обществените. Всичко това доведе да осъмнем с изключително ниска избирателна активност и за съжаление тази тенденция няма да се промени скоро. Надявам се все пак този процес да не е необратим.
- Вече се заговори, че е по-добре да има правителство с кратък мандат до местните избори и заедно с тях да се проведат парламентарни. Как ви се струва тази хипотеза?
- Вече ще влизаме в различни хипотези. Нека да видим дали изобщо ще има разговори между партиите и до какво ще доведе той. Трябва да проследим посланията, едва тогава можем да прогнозираме съставянето или дълголетието на даден кабинет. Така че трябва да видим първо дали ще има кабинет, преди да дискутираме неговия живот.
Това е тя:
Бакалавър по социология и магистър по политически мениджмънт в СУ „Св. Климент Охридски“
Съосновател на Изследователски център „Тренд“. Агенцията е основана през 2016 г. и е член на Европейската асоциация за социални и маркетингови проучвания (ESOMAR)
Евелина Славкова има зад гърба си проведени повече от 200 електорални, социални и маркетингови проучвания, анализатор на актуалните политически и социални събития по българските медии
Яна Йорданова
