Г оце Делчев е една от безспорните велики личности в българската история. Той е апостол на всички останали под робство българи. В Северна Македония и дори в много среди у нас обаче от години също има неразбиране на идеите, за които се е борил Гоце Делчев. Като вариант ни се натрапва позицията, че той е етнически българин, борил се за свободата на Македония.
Гоце Делчев е една от безспорните велики личности в българската история. Той е апостол на всички останали под робство българи. В Северна Македония и дори в много среди у нас обаче от години също има неразбиране на идеите, за които се е борил Гоце Делчев. Като вариант ни се натрапва позицията, че той е етнически българин, борил се за свободата на Македония.
Точно това е компромисът, предлаган ни от Скопие, на който очевидно нашите управници се бяха съгласили. Обаче в този случай е вярно единствено, че е българин и това е видно и от български, и от турски, и от сръбски и гръцки документи, а също и от публикации в чуждестранни вестници от онова време. Истината е, че Гоце Делчев се е борил за свободата на всички българи, останали под турско робство в началото на миналия век в Македония и Одринска Тракия. Затова и създадената от него революционна организация се е наричала Македоно-Одринска.
Идеята за съвместно честване на Гоце Делчев е добра. Обаче всяко хубаво намерение, не е ли обезпечено както трябва, лесно може да се провали. Точно това стана в момента. Добрите намерения на премиера Кирил Петков засега удрят на камък, тъй като се основаваха на добри пожелания, несъобразени с независещите само от нас реалности. Освен това неговото твърдение, че тези чествания са пробив в отношенията между двете страни, не са верни, защото такива прояви имаше и по времето на предишното управление - Борисов и Заев заедно отбелязаха паметта на Гоце Делчев и в Скопие, и в Благоевград.
От друга страна, сегашният отказ на Скопие да участва в договореното честване на 150-годишнината е шамар за външната ни политика и премиера Петков, който заяви, че той е факторът, който я формира. А с отсъствието си висшите политици от Северна Македония принизиха Гоце Делчев. Така подадената от България ръка увисна в пространството и в Скопие на практика признаха, че гостуването на нашия министър-председател не ги вълнува и за тях има по-важни неща от двустранните отношения.
До този резултат се стигна поради липсата на необходимите познания у хората в България, ръководещи външната ни политика. Те нямат представа кой стои насреща от северномакедонска страна, какви са неговите политически традиции и приемственост. Бяхме критични, че Борисов беше самонадеян и не допускаше диалог с гражданското общество по отношение на Македония. „Продължаваме промяната“ дойде с идеята за поправяне на грешките на ГЕРБ, но се повтаря същата недиалогичност. Нашите политици очевидно са поели някакъв ангажимент към външни сили и без да направят задълбочен анализ, на практика вредят на българския национален интерес, дори и в идеята им да заобиколят решенията на последния Консултативен съвет по национална сигурност, който потвърди необходимостта от удовлетворяването на пакета наши условия 5+1, дадени на Скопие, за да се вдигане ветото.
Северна Македония е самостоятелна държава от 30 години и пред света се представя като жертва, но в същото време продължава старата югославска политика. Ние всъщност имаме срещу себе си едни марионетки на Белград, които са на власт край Вардар. България няма проблем с обикновените хора оттатък границата, а с тези, които провеждат там политика, враждебна на нейните граждани.
По време на заседанията на Комисията по историческите въпроси споровете бяха не само около личността на Гоце Делчев. Според мен въпросната комисия трябва да промени стила си на работа и да е по-открита. Дори е хубаво нейните заседания да се излъчват директно в социалните мрежи и по този начин повече хора да разберат истината.
Монитор
