- Г-жо Христова, какъв е вашият коментар за социално-икономическата обстановка в България 4 месеца преди официално да сменим лева с еврото?
- Има какво да се коментира от гледна точка на сложността и трудностите, както за държавата, така и за хората. Знаете, че се направи бюджет, който бе до голяма степен обвързан с това да отговорим на критериите за членство в еврозоната. Слушаме какви ли не коментари, че това са само счетоводни еквилибристики и т.н., но аз по-скоро бих казала, че това наистина са големи усилия. Очевидно с голямо напрежение ще се изпълнят приходите, особено от ДДС. Тъй като това беше едно ново правителство, нямаше време да се прецизира разходната част. Тук е моментът да отворя скоба и да не пропусна да кажа, че ние все пак имаме бюджет, който е влязъл в сила от 1 април, а не както е нормално и обичайно от началото на годината. Действително не стигна времето за анализ и за оптимизиране на разходната част, която според мен е доста сериозна. Защото все пак приходите трябва да могат да посрещнат тези увеличени разходи.
- Откъде в най-голяма степен дойдоха тези харчове?
- И друг път сме го коментирали с вас, че в период от 4-5 години бяхме свидетели на едни неразумни политически решения, свързани с преизчисляване на пенсиите. Те са последица от политическата нестабилност и са свързани с чисто популистки желания на политиците да се харесат, тъй като в този период бяхме почти постоянно в предизборна ситуация. Направиха се промени в пенсионната система, за които твърдя, че не бяха съобразени с основния принцип – пенсията на човека да е в съответствие с неговия финансов личен принос по време на трудовия му стаж.
- Какво по-конкретно може да кажем за настоящата финансова ситуация, след като вече отминава и вторият месец от второто полугодие?
- Към средата на годината имаме 40% от очаквания дефицит до края на годината, който в крайна сметка трябва да успеем да го вкараме в рамките на 3% и да търсим решения за редукции, свързани с военни разходи, каквато е общата европейска политика. Този дефицит вече възлиза на около 1,2-1,3%, така че може да имаме надежда, че ще спазим критериите и рамките на бюджета. Надявам се, че ще има постъпления от Плана за възстановяване и устойчивост, също така се надявам, че ще има постъпления от Фонда за справедлив преход. Освен това от опита ми през годините за работа с държавния бюджет знам, че каквито мерки са предприети за увеличаване на приходите и за борба със сивата икономика, те всъщност дават ефект някъде през септември обикновено. Затова е хубаво да изчакаме и да видим какви ще бъдат финансовите показатели на държавата за третото тримесечие.
- Нека обаче да кажем нещо и за финансовото състояние на хората. Има ли обективни причини търговците все по-осезаемо да вдигат цените?
- То така е заложено – в търговията се търси максимална печалба. Голяма част от търговците ще се възползват от ситуацията заради неизвестности, свързани с приемането на еврото. Те започнаха да повишават цените още в първата половина на годината. Иначе, ако трябва да погледнем основните ценообразуващи икономически фактори, те не са се променили неблагоприятно, за да доведат до поскъпване. Не са увеличени данъците и осигуровките, не са увеличени съществено заплатите, няма съществен ръст при цените на енергията и горивата. Има минимални увеличения от 1 юли, но цените започнаха да растат много преди това. Тези цени на тока не биха довели до такова увеличение, каквото действително наблюдаваме при някои стоки.
- Наскоро излезе проучване, според което повече от 30% от разходите на българина са за храна, какво говори това?
- Мисля, че структурата на разходите на българите е неблагоприятна. Трябва да имаме предвид, че една голяма част от разходите са задължителни. Това са т. нар. режийни за издръжка, за отопление, за осветление, за вода, за обслужване на наеми и жилищни кредити...
Според мен е подобрение това, че за второто тримесечие са се повишили с 20% разходите за свободно време, култура и развлечения. В крайна сметка това прави хората социални същества.
- А как се движи съотношението между ръста на инфлацията и доходите?
- На годишна база инфлацията от юли 2024 г. до юли 2025 г. е 5,3%. За един месец – юли спрямо юни тази година е 1,7%. Иначе в последните 5 години, които хващат и една част от годините на пандемия – от юли 2020 г. до юли 2025 г. инфлацията е 41 или 42 процента. Но според най-новите данни за доходите през второто тримесечие на тази година, на човек от домакинството се падат общо доходи 3620 лева, а общите разходи са 3157 лева. Следователно имаме някаква положителна разлика, която може да покрие това, което се случва и се очаква да се случва. Но това с цените си мисля, че първо е едно недобросъвестно възползване от периода, в който се намираме, и от страха, който има особено при по-възрастните хора. Но това не е без значение, защото това вече представлява нашето население. Пак от последните данни на статистиката видяхме, че в 5 области на България населението над 65-годишна възраст е около половината. Някъде е над 40%, някъде е над 42%, накъде е дори над 45%. Затова препоръчвам държавата да активизира и насочи кампанията за разясняване на случващото се покрай смяната на лева с европейската валута към тази група.
- Какво притеснява пенсионерите най-много според вас?
- Те имат своите страхове и притеснения за това как ще се справят. Възникват въпроси от сорта на: „Добре, аз като взимам 700 лева пенсия, с 350 евро какво ще направя?“. Ами би трябвало да е същото. Някои си мислят, че просто в буквален смисъл ще им намалят пенсиите и трябва да им се обясни, че няма такъв замисъл. Други пък, които са работещи хора, се притесняват промяната да не предизвика промяна и в трудовия им договор, при която работодателят да заложи по-неблагоприятни клаузи за тях. На тях също трябва да им се обясни, че това няма да се случи и няма причина за нов трудов договор и някакви допълнения и споразумения към него. Заплатата ще е същата, но изразена в евро, по курса, който е фиксиран и с който сме наясно. Слава Богу България е една от малкото държави, които влизат в еврозоната, след като дълго време са имали фиксиран курс към еврото. Това има значение. Няма да има изненади от това да се появи по-неблагоприятен курс или нещо такова.
- Извън политическите критики от опозицията и популизма как институциите могат ефективно да се намесят при регулацията на цените в условията на пазарна икономика?
- Доколкото имам наблюдения, главно в Европа, не знам да е имало положителен резултат някъде от опити на държавите да влияят пряко върху ценообразуването с таван на надценки, таван на цени на определени стоки и т.н. При директна намеса не се постига търсеният ефект, но това не значи, че държавата няма роля. Индиректно тя много може да повлияе върху ценообразуването. Най-напред с една добра информация за гражданите като потребители и по-ясни етикети. Защото много често хората изразходват своите средства, като си мислят, че купуват продукт, който всъщност не е точно такъв. Например вие видели ли сте в някой магазин хубав етикет на някоя буца сирене, на който да пише, че този продукт всъщност не е направен от прясно мляко. Има нормативния израз „имитиращ продукт“, но дори това не е ясно на хората. Просто трябва да пише: „Този продукт не е изработен от прясно мляко“. Защото човекът плаща немалко, а всъщност не си купува млечен продукт. Също така от гледна точка на нелоялната конкуренция трябва да е ясно, че някои цени е възможно да са по-високи, защото този бизнесмен и търговски субект, който ги предлага, си прави всички плащания към държавата и към служителите. Друг, който е в сивата икономика, който не прави трудови договори, който не внася ДДС, осигуровки, нищо чудно и контрабандно да внася стоки, за които не плаща акцизи, ами, разбира се, че той ще може да си позволи да предлага по-ниска крайна цена. Не обсъждаме качеството на тези стоки. Тези неща държавата може и трябва да наблюдава. Но тя може да има роля главно по отношение на подвеждащата информация. Разбира се, нейно задължение е и да подпомага уязвимите хора и групи в обществото чрез своята социална политика. Говорим за такива, които или живеят сами, или по различни причини няма кой да им помогне и не могат да се справят сами.
- Но, както сме говорили с вас, нека това да се случва извън пенсионната система, нали?
- Точно така. Голям проблем е, че все още няма едно обществено осъзнаване за характера на пенсионната система. Необходимо ни е това нещо. Да е ясно, че пенсиите са върху основата и в съответствие с личния финансов принос на човека. Много пъти са ме питали: Да де, ама аз съм работил 40 години, пък взимам минималната пенсия?! Това е възможно и то не е свързано само със стажа. После, като разговарям с такива хора, се разбира, че голяма част от тях са работили на половин работен ден, други са били на минимална заплата... Няма как, пенсиите са свързани с приноса. Оттам нататък, ако човек е с влошено здраве или има други проблеми, за него са различните видове социално подпомагане – и месечно, и за отопление през зимата, и за лечение... Време е да правим разлика и да убеждаваме хората. Защото точно така се случва големият дефицит на държавата, която участва с половината пари за пенсии, защото не стигат парите от вноски. Има много плащания, които не са свързани с осигурителния принос на човека, а има и един етичен елемент като гарантирана минимална пенсия. Правителството всяка година я определя и в последните години се индексира по швейцарското правило, но защо трябва да бъде гарантирана. Става въпрос за стотици хиляди хора, на които се допълва пенсията. Защото като се сметне по универсалната формула за всички, се получава по-ниска сума и трябва да му се добавя. Нека да получава реалната пенсионна сума човекът, а след като се оцени имущественият му и финансов статус, защото е възможно да има други доходи, да му се даде социална помощ.
- Как да обясним разбираемо на работещите хора защо за една година най-масово предпочитаната пожизнена пенсия по втория стълб е нараснала средно само с 2 лева?
- Тези поколения, които започнаха да получават пенсия по втория стълб, са междинни. Виждате, че в солидарния или първия стълб трудовият стаж е между 36 и 40 години. Вторият стълб е на половината. Той действа от 2001 година и няма как да покаже ефективност. Освен това той е неглижиран от гледна точка на тези 5% от осигурителната вноска, не от дохода, които отиват в него. Разбрах, че има подготвен законопроект, като се учудвам, че не се активизира неговото приемане. В него е заложено да има мултифондове, защото вторият стълб може да бъде много по-полезен на по-младите поколения, които имат по-дълъг хоризонт. Те могат да имат право на избор как да се инвестират парите, натрупани по тяхната партида – дали по-рисково, със среден риск или по-консервативно. Младите могат да рискуват и да получат по-голяма доходност. Важно е хората да знаят и това, че тези пари си остават на човека и се унаследяват. Те не се губят. Честното е, че всеки момент може да се види с какво разполага в личната си партида. При доживотното изплащане, дори да не стигне личната партида, се добавя от специален фонд и човек пак може да получава парите до края на живота си. Гарантирана е и сумата, която е от осигурителния принос на човека, тя няма как да бъде намалена или загубена.
ТОВА Е ТЯ:
- От 2001 г. работи в Министерството на труда и социалната политика
- На 17 юли 2003 г. е избрана за ресорен министър в правителството на Симеон Сакскобургготски
- След изборите през 2005 г. е избрана за депутат от групата на НДСВ в 39-ото народно събрание
- Избрана е за наблюдател в Европейския парламент, а след 1 януари 2007 г. и за евродепутат до провеждането на избори
- В Европейския парламент е член на Комисията по заетост и социални въпроси
- През 2009 г. е избрана за председател на НДСВ. Оттегля се от лидерския пост заради изборната загуба на парламентарните избори през 2013 г.
Людмил Христов
