- Г-н Александров, нужно ли е поведението или дисциплината на учениците да подлежи на оценка?
- Това е една идея, която среща съпротива сред родителските организации, а до известна степен и в Министерството на образованието. Но дисциплината на учениците може да се отчита и в различна форма. Например ние в 51-во училище по всеки един предмет имаме критерии за оценяване. В тях е разписано как се формират срочната и годишната оценка. Посочено е например, че 20% от оценката е по проекти, 30% от класни работи, описана е тежестта на всяка оценка, защото едно е да те изпитат за три минути, друго е при класна работа, която е върху целия материал. И в тези критерии за оценяване ние сме поставили 20% за работа в екип, отношение към учебния процес и т.н., което на практика включва и дисциплината. Това е друг начин да бъде взето предвид при оценяването какво е отношението на ученика към учебния процес. Според мен всяко училище трябва да има разписани такива вътрешни критерии за оценяване, и то по всеки предмет, защото да се поставя обща оценка за поведение, е нещо много сумарно и до известна степен субективно. Има ученици, които спазват чудесна дисциплина по едни предмети, а по други не.
- И от какво според вас зависи това? Защото едно е даден ученик да има кардинални проблеми с дисциплината, съвсем друго е да бъде за пример в някои часове, а в други да се държи неприемливо...
- Това всъщност е по-масовото явление. Учениците да са дисциплинирани например по математика и български език и в часовете по музика и физическо да е точно обратното. Причините са различни. Една от тях е, че децата имат различни интереси. Друга е майсторството на различните учители. Някои просто успяват да грабнат децата и да приковат вниманието им, при други това се случва по-трудно. Отделно от това някои предмети са официално неглижирани както от родителите, така и от децата. За родителите оценките по тези предмети са маловажни и следователно децата не виждат необходимост да полагат старание за тях. Още повече че това са оценки, които не са балообразуващи. Не на последно място обаче е форматът на изпитите. Когато в края на 7-и клас знаеш, че ти предстои изпит по математика и български език, ти си по-мотивиран да се стараеш, да внимаваш в тези часове и да спазваш дисциплината.
- Нужни ли са обаче повече възможности за санкциониране на ученици, които не спазват дисциплината, защото въвеждането на подобна оценка се разглежда и като такъв способ?
- Единият вариант са повече възможности, а другият е улесняване на съществуващите санкции. Забележката, предупрежденията за преместване, преместването в друга паралелка или училище, тези процедури в момента са много усложнени, защото са по АПК (Административнопроцесуалния кодекс, б.р.). В много случаи това отказва учителите да предложат санкция за даден ученик. Това, което аз предлагам, е по-леките санкции да не бъдат по АПК и в този смисъл да не подлежат на съдебно обжалване.
- Как стоят нещата в момента, какво отказва учителите?
- Сега, за да наложиш определена санкция, изписваш 4 протокола, в които да докажеш, че си предприел мерки, за да избегнеш дадени прояви. Но по същество санкцията от страна на училището представлява дефиниране на проблема и, от друга страна, обжалването на тази санкция е бягство от проблема. Затова ние искаме да има облекчен начин, с който училището да каже на родителите: „Уважаеми родители, има някакъв проблем, нека заедно да направим нещо“, и след това да се съберем при психолога и там да се каже: училището трябва да направи 1-2-3, родителите трябва да направят 1-2-3, от детето се очаква да направи 1-2-3. В момента във всички протоколи описваме какво е направил класният ръководител, какво е направил психологът, какво е направил екипът за подкрепа, но там няма глава, в която да се описва какво е предприело семейството. Факт е, че някои деца нямат семейство или родителите са в чужбина, но това също би могло да бъде описано. В противен случай всички тези едностранни изисквания показват едно недоверие към училището.
- А кооперативни ли са самите родители, когато има някакъв проблем с детето?
- Бих казал, че повечето родители са, особено когато става дума за сравнително малки провинения. Но дори 2 или 3 родители да има, които не са кооперативни, това може да вкара не само класния ръководител, а и цялото училище в проблем, защото те всеки ден могат да пишат жалби до различни институции. Тези жалби са без такси, могат да се подават онлайн и дори анонимно, но от тях произтичат проверки. И вероятно около 15% от тези проверки са основателни, но при повечето от тях нищо не се установява, а родителите продължават да пишат жалби и да предизвикват нови проверки.
- Това реалност ли е, или е хипотеза?
- За съжаление е реалност. Дори в момента на бюрото си имам една папка с жалби от един родител. И с времето това обезверява учителите, затова спират да налагат санкции на учениците, а те от своя страна продължават да бъдат недисциплинирани, защото се чувстват безнаказани. И така стигаме до случаи като този във Френската гимназия, където отново е виновен директорът, че не е изключил ученика. А каква е отговорността на съучениците, които не са сигнализирали в полицията, че той ходи на училище с оръжие? Каква е ролята на родителите? Тези въпроси си задавам.
- Ще ви върна на жалбите на родителите, защото събудихте интереса ми. Можете ли да дадете пример за конкретна жалба, с какви мотиви и към кого се отправя - към учителя, към директора, към училището?
- Жалбите са много различни, но мога да ви дам пример за едно дело, което вече шест години се точи. Родител изпраща на училище детето си със записващо устройство, макар че според нашия правилник е забранено. В часа учителят преподава една притча и прави извод, който родителят, когато чува записа, приема за лична обида и завежда съдебно дело. На първа инстанция спечелихме, но делото продължава, затова не мога да бъда по-конкретен. Друг случай - ученик е санкциониран за провинение и родителят пуска жалба, че не е уведомен писмено от училището. В действителност учителката се е обадила на родителя, че трябва да дойде, за да разговаря с комисията, но не е пуснала нито имейл, нито писмо. Сега той твърди, че не е уведомен и тъй като самата процедура не е спазена, санкцията на ученика ще падне, защото няма писмено доказателство, че родителят е поканен. И въпреки че е тотално ясно какво се е случило и защо е наложена санкцията, в съда тя ще падне.
- Добре, след всичко, което разказахте дотук, колко деца са наказани във вашето училище през изминалата година?
- Мисля, че са само три или четири. Но ние сме елитно училище, тук учениците спазват дисциплина, родителите са кооперативни. Въпросът е, че усложнените процедури не ни позволяват да имаме ясна представа за поведението на децата в училищата. И в тази връзка вместо забележки и предупреждения за преместване ние обмисляме да въведем друга форма - уведомително писмо 1 и 2. Дори не е санкция. В уведомителното писмо ние казваме на родителя: „За този период вашето дете е направило тези и тези нарушения на дисциплината. Молим за вашето съдействие“, и можем да дадем някакви препоръки. Това и в момента се прави в електронния дневник, но изглежда че родителите не взимат сериозно забележките там.
- При предишен разговор споменахте, че дори след 20 забележки в е-дневника нищо не следва...
- Да, макар че и след уведомителното писмо нищо няма да следва, но все пак това е документ от училището, подписан от класния ръководител и директора, с изходящ номер и т.н. Такова уведомително писмо ще изпращаме, когато ученикът е натрупал повече провинения. След това ще изпращаме уведомително писмо 2, в което освен че казваме какво е направило детето, молим родителя да дойде в училището в определен ден и час, за да поговори с комисията. Ние имаме специална комисия, която се занимава точно с такива проблеми. Но дебело подчертавам, че с второто писмо ние молим, защото никъде в закона не е разписано, че когато училището повика родителя, той е задължен да отиде.
- А какви все пак са най-честите нарушения от страна на учениците?
- Най-често се проявяват в междучасието - тютюнопушене, обиди, агресивно поведение. Имаме и оплаквания от деца за обиди срещу тях в социалните мрежи. В тези случаи най-често се намесват психолозите, защото пък такова нещо е трудно доказуемо. Ние се опитахме преди няколко години да санкционираме едни ученици, защото обидите, които бяха публикували, бяха много груби, но се оказа, че не можем да изпълним критериите по протоколите, защото доказателството е много трудно.
- То не е ли черно на бяло?
- Не, защото може да бъде изтрито. Освен това ние не сме юристи, ние сме учители. Няма как да докажем, че конкретният ученик е написал това лично и трябва да бъде санкциониран. Той може да отрече или да каже, че се е пошегувал, или че написаното е в отговор на нещо друго, което произтича от предходна комуникация. Разбирате ли? А ние не сме съд.
- И кога се сблъсквате с подобни проблеми, в кой клас започва да се случва по-често нарушаването на дисциплината?
- Шести и седми клас са най-трудни, защото психиката на учениците още не е укрепнала, те са хем деца, хем юноши. По-палави са, по-шумни, по-непредвидими.
- В седми клас на учениците им предстои и първият по-сериозен изпит, което вероятно също оказва влияние...
- Да, това засяга дори и шестокласниците, защото за много от по-амбициозните родители изпитът след седми клас е изпитът на живота. Той определя къде отиваш. Оттук натам всеки ученик, който има желание, би могъл да стане студент след завършването. Затова голяма част от родителите определят именно изпита след 7-и клас като най-важен. За някои това е събитие, равносилно на женитбата (смее се). Това обаче създава голямо напрежение за тези деца, които са на 13-14 години. И едно от нещата, които трябва да променим, е така да създадем тази система и да проведем тези изпити, че да свалим това напрежение до минимум. Освен това според мен този изпит трябва да е интердисциплинарен и да включва въпроси от всички предмети. Да изисква от децата да учат през цялото време и да развиват уменията си, а не да отидат на частни уроци, да наизустят 30 теми и 20 алгоритъма за решаване на математически задачи.
- Това ли според вас се случва в момента – наизустяване, или казано по друг начин, зубрене за изпита?
- Да. Знаете ли какво сме правили? Ученици изкарват 5 по български език и 5 по математика на изпитите. Абсолютно същите задачи им ги даваме след седем месеца и те масово изкарват по-ниски оценки. Защото са забравили това, което са научили. Те са били тренирани само за изпита. И за да избегнем това, според мен най-добрият вариант е изпитът след 7-и клас да е като изпита за PISA. Все пак те са меродавни за цяла Европа.
- Това напрежение, за което говорите при учениците, отразява ли се и на учителите?
- Абсолютно. През последните 5 години всяка година по това време учители по БЕЛ и математика, на които не им издържат нервите, подават заявление за напускане. Те са подложени на тотален натиск от родителите за по-високи оценки. Ученикът има тройка и две четворки, родителят звъни: „Изпитайте го за шестица“. Какво значи това, вие ми кажете.
- Промяна във формата на изпитите ще реши ли този проблем?
- Най-малкото децата ще бъдат по-подготвени, защото ще се изискват базисни познания по повече предмети. И няма да говорим за наизустяване, а за натрупване на знания, за да могат да се справят добре. Защото сега ние не знаем какво е общото ниво на учениците. Ние просто им казваме в 7-и клас: „От вас се очаква да можете да пишете грамотно, да правите преразказ и да решавате задачи от определен тип“. Според мен в 7-и клас трябва да изследваме как мислят. А това не става с преразказ.
- Това обаче не минава ли през цялостна реформа на учебните програми, учебното съдържание?
- Според мен учебните програми трябва да бъдат насочени към това да развиват определени умения, например критично мислене, филтриране на информация. Това са неща, които ще им бъдат необходими и в живота.
- Има ли как те да влязат в часовете?
- Разбира се. Бихме могли например да им даваме тестови задачи да разпознаят от две твърдения кое е достоверното и да обосноват мнението си. Да насочим вниманието им към изкуствения интелект и да го използваме за развитие на критичното мислене. Защото той ни изправя именно пред предизвикателството да филтрираме информацията. Последните изследвания показват, че в желанието си да отговори свързано и убедително, изкуственият интелект често дава отговори, които не са на 100% достоверни, макар да звучат така. Защото този интелект претърсва базата данни, за да намери информация по въпроса, който му е зададен, но в тази база данни има много статии и материали, които не са със стопроцентова истинност. Така че това е бъдещето и това е едно от предизвикателствата и пред учениците, и пред учителите. Но за да се справим с тях, за да променим нещата, за да стимулираме интересите им, е нужно да променим нагласите и на учителите, и на родителите за това какво трябва да бъде постигнато в училище.
Това е той:
Асен Александров е завършил математика в ПУ „Паисий Хилендарски“ и информатика в СУ „Св. Климент Охридски“
Директор е на 51-во СУ „Елисавета Багряна“ в София
Председател е на Сдружението на директорите в системата на средното образование в Република България
Поли Пантева
