- Господин Бачийски, откъде да си осигурим свежо ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“? От ТВЕЛ, „Уестингхауз“ или „Фраматом“? Преди седмица по време на заседание на енергийната комисия в парламента се опитаха да пришпорят Агенцията за ядрено регулиране да лицензира по-бързо горивото на „Уестингхауз“. Това безопасно ли е за АЕЦ „Козлодуй“?
- Разбирам безпокойството и на правителството, и на обществото по този актуален въпрос, защото никой не може да предвиди какво ще се случи. Нещата в момента изглеждат добре – ядреното гориво не е под санкции, но не се знае какво ще се случва в близките години. Нищо чудно то да попадне под тези санкции. Така че напълно основателна е загрижеността на определени кръгове, на част от обществото за осигуряване на друго освен руско гориво. Това, което ме притеснява обаче, е, че с изказванията, които се правят, повече, отколкото трябва, се насочва вниманието към Агенцията за ядрено регулиране. Създава се впечатлението, че ние, агенцията, сме пречка за такава диверсификация.
- Никога не сте били пречка...
- Така е, но Агенцията за ядрено регулиране бе посочена като проблем. Процесът на лицензиране на ядреното гориво е строго регламентиран от закона и от Наредбата за издаване на разрешение и лицензии. Там много ясно е казано какво трябва да направи лицензиантът (АЕЦ „Козлодуй“), за да получи разрешение да използва едно или друго гориво. Всяка една промяна, която съществено касае безопасността, трябва да има разрешение или санкция от АЯР. Първата стъпка е лицензиантът да подаде заявление с необходимите документи, с които обосновава и доказва безопасността на ядреното гориво. Тази оценка трябва да съдържа различни аспекти – механично поведение на горивото, неутронно физични характеристики, поведение на горивото при нормална експлоатация и при отклонение от нея, при аварии. След подаване на тези документи агенцията трябва да извърши т.нар. регулаторен преглед.
Ядреното гориво може да стане опасно, ако не се познават неговите характеристики и ако не се знае при какви условия може да работи, какво може да понася, как ще се държи при авария... то може да стане опасно. Затова ние като агенция трябва да сме сигурни, че когато допускаме новото ядрено гориво за експлоатация, неговата безопасност е доказана.
- Как се изпитва?
- Част от документите, които се представят, са не само анализи и разчети. Показан е експлоатационният опит – къде горивото е работило, какви отклонения и характеристики е показало. Безопасността има приоритет над всички останали дейности, свързани с ядрената енергия и източниците на йонизиращо лъчение. Затова във всички свои действия в оценката, която правим, трябва да се интересуваме единствено от това дали е осигурена безопасността. След аварията във Фукушима с особена острота беше поставен въпросът за независимостта на регулиращия орган, за да може да направи безпристрастна, точна и приемлива оценка на безопасността на един или друг вид дейност, в случая на ядреното гориво. ЕС включи в директивите категорично изискване да се осигурява действителна независимост на регулаторните органи. Нашият закон за безопасно използване на атомната енергия също беше променен и в него беше казано, че когато използваме ядрената енергия, трябва да гарантираме, че това се прави по такъв начин, че хората, околната среда, всичко, което сме построили с ръцете и труда си като общество, да не бъде застрашено и засегнато от вредното въздействие на йонизиращото лъчение. Когато върху нас няма натиск, обществото много повече ще ни вярва, че не сме допуснали да се използва нещо, което не е безопасно.
- Всъщност какво трябва да направите?
- Трябва да прегледаме документите, които ни бъдат предоставени, и да видим дали в тях се съдържат всички необходими доказателства, които гарантират безопасността на ядреното гориво. Как то се държи в условията на активната зона, какво е поведението му при експлоатация и при отклонения. Какви вреди ще нанесе, ако възникне аварийна ситуация или, не дай Боже – възникне тежка авария. Когато се налага, възлагаме външна експертиза.
- А преди това АЕЦ „Козлодуй“ трябва ли да прави някакви опити с новото гориво?
- Не. Това е подход, който лично смятам за неподходящ за България.
- Защо?
- Някои страни вкарват в експлоатация ограничен брой касети в активната зона, така наречените тестови сборки. За България не е подходящо такъв тип изпитание - да се сложат касети от новото гориво да работят 4 години и след това да се направи пълна зарядка, ако всичко е нормално. За нас е много по-подходящо да използваме опит, доказан с работа в други централи. Документацията за експлоатационен опит, съвместимост със системата за вътрешно реакторен контрол – всичко това трябва да бъде готово и представено в АЕЦ „Козлодуй“ в средата на следващата година.
- Горивото на „Уестингхауз“ само за 5-и блок ли става?
- Да. Само за 5-и блок. Ако лицензиантът АЕЦ „Козлодуй“ реши, че трябва да слага американско гориво на 6-и блок, този процес трябва да започне наново, защото горивата на 5-и и 6-и блок са различни.
- Тогава от „Фраматом“ ли ще осигурим гориво за 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“?
- Горивото, което ще се произвежда от „Фраматом“ в Германия, е на практика лицензионно гориво. То ще бъде произвеждано по документацията, доставена от ТВЕЛ. То е предназначено за 6-и блок на нашата централа. Има договор, според който „Фраматом“ ще ни доставя по две доставки за 6-и блок всяка година до 2025 г. В момента горивото, което имаме на разположение, ще ни стигне до 2028 година. Едно такова лицензиране с всички документи е процес от порядъка на 3-4 години. За разработката на документите за горивото от „Уестингхауз“ за 5-и блок договорът е сключен през 2021 г.
- Трябва ли да се отказваме от горивото на ТВЕЛ, нали държим на диверсификацията?
- Всяко едно гориво, ако е безопасно, е добро. Ние от АЯР нямаме предпочитания. Дали горивото е икономично или не, не е работа на агенцията. Затова трябва да има търг. За нас всяко гориво, за което е доказано, че е безопасно, е приемливо.
- Изведнъж Европейската комисия реши, че атомната енергия е зелена. Зелена ли е ?
- Тя, че е зелена, зелена е. Само че Европейската комисия не е решила, че тя е зелена, а че е преходна. Тя може да бъде търпяна при определени условия за определен период от време. Ако иска някой да експлоатира старите си съоръжения, може да го прави до 2040 година. Ако иска след 2045 година да строи нови, трябва да изпълни няколко условия. Едното от тях е да има дълбоко хранилище за високо активните отпадъци. Второто условие е да се използва така нареченото устойчиво на аварии гориво. Това е бъдещето.
- Всъщност има ли такова гориво?
- В момента няма и всички регулатори, не само АЯР, обмисляме как ще бъде лицензирано едно такова гориво. Голямо предизвикателство, което трябва да бъде организирано по най-добрия начин. Едно гориво, колкото по-безопасно е, колкото по-тежки условия може да понесе, толкова по-добре.
- Това е изискване за бъдещите АЕЦ?
- И за съществуващите да се премине към такъв тип гориво. Но това едва ли е възможно в сроковете, които са поставени от Европейската комисия. Тя не казва, че непременно централите трябва да използват такова гориво. Тя казва, че ако някоя централа иска да продължи да работи, ако иска да строи нови централи, трябва да бъде сложено такова гориво. Правилно. Само че това изисква време.
- Как контролирате АЕЦ „Козлодуй“?
- Контролът е регламентиран в закона. Има три вида контрол. Превантивен, текущ и последващ. Превантивен контрол осъществяваме, когато издаваме разрешение, лицензия. Поставяме определени условия, при които да работи, с какъв персонал, изисквания, които обезпечават безопасността. При всяка промяна оценяваме как влияе на безопасността. Извършваме периодични и тематични инспекции и правим предписания, а след това контролираме как те се изпълняват. Имаме и текущ контрол – наше звено от експерти присъства на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ и контролира ежедневната работа на централата и на ДП РАО. Тоест следи дали няма отклонения от текущи параметри, от изисквания, дали не се нарушават някакви процедури, които са свързани с безопасността. Имаме специална регулация, която казва какви са възможните събития и за кои от тях централата трябва да ни уведоми.
- Защо променяте Наредбата за аварийно планиране и аварийна готовност?
- Промените в наредбата са свързани с нови документи и изисквания на Международната агенция за атомна енергия. Асоциацията на западноевропейските регулатори, на която България е член, също излезе със свои изисквания към аварийната готовност. Досега аварийният план третираше само възникване на авария в един блок, как да се действа при авария само на един блок. Но след аварията във Фукушима стана ясно, че един блок може да повлияе на аварията в друг блок. Затова се поставят изисквания вътрешните аварийни планове да отчитат възможността да възникне авария едновременно в няколко съоръжения, разположени на една площадка. Друго важно изискване е да бъдат прецизирани изискванията към превоза на радиоактивни вещества.
- Превозват ли се през България радиоактивни материали, вещества?
- Внасят се, превозват се, но това подлежи на разрешение от АЯР. Организацията или фирмата, която иска да осъществи превоза, се обръща към нас, като ни предоставя необходимите документи, че тази дейност ще бъде извършена безопасно, по съответен начин. Ние поставяме допълнителни условия как да бъде извършен този превоз, за да се осигури защитата. Как да се действа, ако при такъв превоз възникне аварийна ситуация, ако камион се обърне, ако се разхерметизира контейнер с радиактивни материали.
- Войната в Украйна заплашва ли България с радиоактивно замърсяване? Наскоро се разпространи информация, че йодни таблетки от резерва щели да се раздават на общините...
- Не знам за такова решение и то е неправилно. Йод не бива да се употребява така – има опасност.
- Какво ще стане, ако има инцидент в Запорожката АЕЦ?
- В АЯР се опитахме да анализираме подобен случай. Направихме предварителна оценка с програмите, които имаме, за разпространението и въздействието на радиоактивните вещества. С подобна програма работи и Международната агенция за атомна енергия МААЕ. За да можем да кажем какво може да се случи, трябва да знаем какво всъщност се е случило. Какъв е видът на радиоактивните вещества. Трябва да знаем количеството – как ще излезе, какво е разхерметизирано. Доколко е пострадала обвивката на реактора, която задържа радиоактивните вещества вътре в централата. Трябва да знаем посоката и скоростта на вятъра, за да знаем накъде ще тръгне замърсяването. Скоростта, с която се разпространява това радиоактивно замърсяване.
Заложихме в програмата най-неблагоприятните условия - голямо разхерметизиране, изхвърляне на гориво, което е работило в реактора повече време, тоест съдържа повече радионуклеиди, които са опасни за хората. Програмата показа, че в най-неблагоприятния случай ще бъде засегната част от Североизточна България, крайбрежието около Варна. При такова замърсяване няма да се наложат най-тежките мерки. Евентуално може да се наложи йодна профилактика за част от населението. Но пак казвам – йодната профилактика е много специфична мярка и не трябва да се прилага от всички. Йодът може да бъде опасен.
- При такава авария в Запорожие ще реагират ли информационните табла над входа на АЯР, Министерството на енергетиката и други важни места, които показват радиационния фон.
- Таблата няма да реагират, защото датчиците им са тук. Чак ако замърсяването стигне дотук, таблата ще светнат. Но има национална система за екологичен мониторинг, която следи радиационната обстановка на територията на страната. Ние, за да бъдем готови, трябва да реагираме много по-рано. Организацията е заложена в плановете и тя ще влезе в действие, когато се наложи. Първо ние като агенция ще получим от засегнатата страна, примерно Украйна, информация. Имаме споразумение с тях за обмен на такава информация. Ако те не ни уведомят, може да ни уведоми Международната агенция: „Внимавайте, случило се е това и това, почвайте да се подготвяте“. Вторият източник е нашата мониторингова система. Третият източник е, когато Европейската система за оповестяване ни извести. Част от информацията освен в АЯР пристига и в МВР. Екоминистерството следи системата за мониторинг. За да съберем Националния щаб, трябва първо да оценим обстановката – наистина ли замърсяването ще дойде тук, какво е замърсяването. Защото е излишно да се всява паника и се вдига цялата държава на крак, ако няма опасност. Тук започва взаимодействието между трите структури – Министерството на околната среда и водите, АЯР и МВР. Оценяваме обстановката и ако тя налага някакви мерки, се свиква Националният щаб.
- И какви са мерките?
- В момента, когато разбереш, че има радиоактивно замърсяване във въздуха, трябва да влезеш на закрито, да си затвориш прозорците, да ползваш бутилирана вода, консерви предимно, да не се пие вода от крана... Това е първата мярка. Ако си навън - трябва да закопчаем ризата си, да ползваме маските, които всички имаме покрай ковид пандемията. Следваща мярка, ако се налага, е йодната профилактика за част от населението, ако е засегнато. И накрая, ако замърсяването е голямо, започва евакуацията. Човек трябва да е подготвен.
Това е той:
Завършил е през 1984 г. Енерго-машиностроителния факултет на Техническия университет в София, специалност “Топло и ядрена енергетика”
Започва професионалната си кариера в АЕЦ „Козлодуй“ в турбинен цех на блокове от 1 до 4
През 1985 г. преминава на работа на 5-и и 6-и блок и участва във въвеждането им в експлоатация
От 2010 до 2016 г. работи като ръководител управление „Експлоатация“, а от октомври 2016 г. до март 2019 г. е заместник изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй“
Таня Киркова
