С лед поредното си силно изпълнение в шоуто „Денсинг Старс“ тя се показа едновременно силна и слаба, както често се случва на майките. По-хубава от всякога, вече на 50 г., Мис Италия '91 Мартина Коломбари се хвърли в прегръдките на единственото си дете Акиле и двамата се разцелуваха бурно. Всичко това се случи дни след като синът й, легендата на Милан Алесандро „Били“ Костакурта, разказа драматичната си история. В подкаста на Лука Касадей One More Time той говори за наркотиците и късната диагноза ADHD (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност), довели го до ръба.
Просълзената Коломбари се развълнува: „Бях много щастлива, че изпълних най-красивия си танц, знаейки, че синът ми е в залата. Неговите очи също бяха влажни, прекрасен момент на емоции и съпричастност. Когато ме прегърна, чух: „Браво, мамо!“. Акиле вече е двуметров, но за мен той винаги ще си остане моето малко момче, на което пеех приспивни песнички. Беше ми тъжно, че имам само едно дете, но не се появиха повече. Така че Акиле е всичко за мен. Трудностите не ме направиха по-силна майка, а майка, която винаги е до него“.
Тя обаче не пожела да коментира признанията на сина си, преди ги е обсъдила с него: „Беше интензивен уикенд, но ще поговорим за това спокойно, защото никога не знам как да се справя с неговата крехкост“. Казва това по-скоро с усмивка на облекчение, смесено с гордост, защото въпреки че пътят не е лесен за тях, Мартина най-накрая усеща, че нещата се подреждат. И тъй като с Акиле и с 59-годишния й съпруг не са единствените хора в това положение, тя иска да сподели натрупания опит, съвети и информация с другите.
„Мама плачеше много – спомня си Акиле, който също като нея работи като модел. - Единственият път, когато татко пророни сълзи, бе, когато ме отведоха. Всеки ден молех да бъда евтаназиран, защото не чувствах нищо и исках да умра. Тогава го видях да плаче и това ме спря“.
Разказът на Акиле за случилото се през последните 6 г. започва така: „На 13 пропуших. На 18-ия си рожден ден опитах мескалин (халюциноген - б.р.). После започнаха боевете, гневът, алкохолът. Веднъж, пиян, се сбих с полицията. Полицаят ме удари, а аз реагирах с безумна агресия. След това ме изпратиха на първото ми принудително лечение. Общо – седем такива“.
„Започнах да продавам трева. По време на карантината всички бяха заключени, но аз имах мрежа. Арестуваха ме, когато бях на 15 и половина. 16-ия си рожден ден отпразнувах в център за терапия. Не издържах повече. Една нощ, когато беше останал само един служител, го разсеях, взех ключовете за лазарета и влязох вътре. Там имаше метадон. Седем бутилки. Изпих ги всички и се заключих в банята. Исках да се самоубия“.
„Пожарникарите пристигнаха и разбиха вратата, след това и линейката – продължи Акиле. - Никой лекар не можа да ми каже как съм все още жив, защото еквивалентът на 7 бутилки метадон е около 35 или 42 грама хероин. Хората умират само с един грам“.
Чувствал се различно в центровете за лечение, които са били много, включително в Майорка. „В Падуа всичко вървеше добре, но в Милано ме вързаха за леглото за три дни, защото бях ударил някого по рамото. Крещях, защото бях с вързани ръце и крака, а трябваше да се изпишкам“.
Всичко се преобърнало по време на престоя му в швейцарска клиника през май 2024 г., в която се регистрира, след като „прекалява“ по време на пътуване в Колумбия. „Предупредиха ме: „Ако беше останал навън още 10 дни, щеше да си мъртъв“. Пулсът ми беше 150. Там разбрах, че имам ADHD. Преди това в осми клас ме скъсаха за поведение. В гимназията ме изключиха след три месеца. Никой не разбираше защо. В Швейцария ми заявиха: „Тук си и можеш да избираш. Ако искаш да вземаш наркотици, можеш да отидеш и да правиш, каквото искаш. Ако имаш нужда от помощ, ще ти помогнем. Те промениха живота ми, благодарение на тях вече съм чист. Подходът им те кара наистина да разбереш важните неща. Ще им бъда благодарен до края на живота си“.
„Опитвах се да се самолекувам с наркотици. Просто мозъкът ми не произвежда достатъчно допамин. Сега приемам риталин. През първия месец, в който го взимах, можех да прочета книга за 2-3 часа и да напиша 40-50 страници на компютъра за 3 часа – неща, които преди бяха невъзможни. Откакто родителите ми завършиха курс за помощ на хора с ADHD, отношенията ни се промениха драстично. Преди, когато се карахме у дома, излизах и разбивах врати. Това повече не се е случвало, защото сега те знаят как да казват „не“.
Когато рехабилитацията му приключила, бившият защитник на Италия, а сега футболен коментатор, отишъл да вземе сина си: „На небето имаше двойна дъга. Прегърнах го и му казах: „Виждаш ли, успяхме. Спрях. Ще продължа. Дори небето ни го казва“. Това беше един от най-красивите моменти в живота ми. Сега искам да давам и да лекувам с любов. Малко неща вече ме правят истински щастлив. Едно от тях са децата със синдром на Даун. Те не са избрали страданието си и заслужават помощ“.
Мечтата му е да създаде центрове с коне за хипотерапия, болници и екскурзии за децата. „Те трябва да са на брега на морето, всяко дете трябва да има свой собствен лабрадор, който да го води да плува. Да има и деца от Африка, защото във вуду религията, ако си албинос, аутист или имаш синдром на Даун, те убиват. Искам да ги спася. Искам всяко дете да види своята дъга“.
Днес, след 21 години възходи и падения, Акиле се гордее с постигнатото: „Успях да се освободя от всичките си травми. Не се срамувам от случилото се, защото в крайна сметка съм нормален човек. Научих се да не забравям тези травми, а да ги ценя.“
Легендата остана без баща, майка и сестра
Личният живот на Костакурта е осеян с трудности. На 17 той губи баща си Джузепе, а по-рано е починала сестричката му Изабела. През 2021 г. след пътен инцидент загина майката на Били – Маргерита (87), която отгледала сама тримата си синове. „Когато вдигнах телефона и чух брат ми да казва: „Мама е мъртва“, замръзнах. Това отне цялата болка в тялото, която бях натрупал през цялата си кариера: рамо, коляно, ухо“, доверява Костакурта, който между 1994 и 1996 г. е женен за Флориана Лаинати, но голямата му любов се оказва Мартина Коломбари.
Тя става негова съпруга през 2004 г., след като е имала връзка със скиора Алберто Томба. „Бяхме в съседни стаи в хотел в Милано – връща се назад актрисата. - Запознахме се и той ме покани на гости. Мама ми позволи да отида да видя Алберто, но ме посъветва да не оставам дълго в стаята му. Треперех, докато вървях към него, ужасена от неизвестното. В крайна сметка всичко се случи толкова мимолетно! Преди да се усетя, правихме любов. Били пък беше много учтив. Срещахме се три седмици, преди да спим заедно. Когато ме покани на поредната вечеря, си казах: „Какво, по дяволите, правим! Тази вечеря ни отнема твърде много от времето“.
