- Г-жо Скорчева, поздравления! И за вас, и за целия екип на филма „Уроците на Блага“, който получи три отличия за българското кино на фестивала в Карлови Вари, сред които и голямата награда "Кристален глобус". С какви чувства приехте наградата и доколко за вас е важна тя?
- Наградите не са най-важното нещо, но, разбира се, са от значение. Това е вид признание, което не е с връзки, приятелства или по симпатия дадено. Има смисъл и е хубаво. Това са напълно непознати хора за нас, които оценяват това, което сме направили, и е чудесно. Не само за мен. Мисля, че това е повод за празнуване на всички, които имат отношение към културата, на добронамерените хора. Щастлива съм, че можахме да им осигурим такава добра новина. И да се надяваме, че ще можем още.
- Премиерната прожекция на „Уроците на Блага“ беше именно в Чехия. Какво ви казаха хората в залата, след като го гледаха?
- Отзвукът беше грандиозен. Мога да кажа дори неочакван за нас. Наистина не предполагахме, че така ще бъде приет филмът. Почти всички, които бяхме там, като изключим оператора, режисьора и монтажистката, не бяхме гледали „Уроците на Блага“. Аз самата бях зашеметена от мащаба на филма, не очаквах, че е чак толкова голям. Прекрасно усещане имах за този филм. Още докато течеше, ми направи впечатление реакцията на публиката, защото актьорите чуват винаги това. Залата беше с 1400 места, като дори на пътеките имаше хора и бяха заети. Имаше правостоящи и ми направи впечатление, че повечето бяха млади хора. Цялата публика едновременно се смееше, едновременно затаяваше дъх, едновременно си поемаше дъх.
Беше най-прекрасното усещане, което един актьор може да си пожелае. И когато филмът свърши и хората станаха на крака, те започнаха да се обръщат към нас и да ни ръкопляскат. Ние седяхме по средата на залата. Беше прекрасно усещане. Аз станах последна от екипа, просто се замотах с чантата, с очилата и когато станах, аплодисментите се увеличиха. Моите прекрасни, безкрайно чувствителни и сензитивни колеги се отдръпнаха от мен, направиха ми кръг и залата започна да ме аплодира и така около 10 минути може би. Това е най-прекрасното преживяване от цялото ми пребиваване там, включително и от връчването на наградата. Това ме удовлетвори повече. Беше великолепно.
- Не сте се снимали в киното от 30 години. Защо се доверихте на Стефан Командарев и се върнахте на голям екран? Сигурна съм, че и други негови колеги са ви търсили през годините.
- През последните 20 години не са ме търсили, забравиха ме хората. А аз не направих усилие да им припомням за себе си. Затова за мен беше страшно изумление, когато ми се обади Стефан. Приех моментално, след като прочетох сценария на един дъх. Темата ме вълнува. Не толкова за телефонните измами, а за отношението към възрастните хора. За тяхното битуване, което е ужасно. Ролята беше огромно предизвикателство, защото е много различна от мен. Беше гигантска актьорска задача. И направо, честно казано, се почувствах като спечелила шестица от тотото, защото една 70-годишна актриса, след като категорично се е отказала от тази работа да получи такава задача, толкова мащабна е много малък шанс. Това беше друг момент на щастие.
- Лесно ли бе за вас да се върнете отново на снимачната площадка?
- О, да, това не се забравя. Актьорите трупат и добавят само към способността си да играят. Разбира се, говоря за добрите актьори. Казвам го без притеснение, защото това не е моя заслуга, а Божа дарба. Аз съм получила много Божи дарове и съм му много благодарна за това.
- Какво дадохте от себе си за образа на главната героиня Блага?
- Във всеки образ ние сме ние. Просто няма как да сме друг човек. Актьорите не влизат в чужда кожа. Във всеки човек се съдържат елементите на качества, които притежава всеки един от останалите хора. При всеки от нас само съотношенията са различни. Във всеки един от нас има убиец, жертвоготовен човек, има всичко. Просто зависи от обстоятелствата кой ще се прояви повече. Затова аз това променям. Съотношенията.
- Вие самата попадали ли сте в капана на ало-измамниците, в който попада Блага?
-Обаждали са ми се няколко пъти и всеки един от тях ми е било много смешно. Аз съм актриса, мен не могат да ме излъжат. Моята сила е в общуването. В това да ловя неискреност. Спомням си един от последните случаи, в които ми казаха: „Мамо, ударих колата“ и аз им казах: „Браво, върни се и я удари още един път“ (смее се).
- А защо според вас толкова възрастни хора се доверяват и си дават спестяванията?
- Възрастните хора са живели във време, в което институциите са имали огромен авторитет, не като сега. Те са били лъгани много на едро, но на дребно не бяха. Свикнали са да се доверяват. Не допускат, че могат да ги излъжат така грозно. Точно затова жертвите на тези телефонни измамници са възрастни и деца, защото те си приличат по психика. Често това са интелигентни и високо образовани хора, защото те се доверяват по-лесно заради по-високата етика, която носят.
- Какви са уроците, които вие самата научихте от Блага?
- Първо научих, че да отстояваш себе си има смисъл. Това винаги се отплаща. Научих, че може да се работи в изключително ведра, приятелска и позитивна атмосфера с изключителни професионалисти, които се защитават и пазят един друг. Които не си забиват ножове в гърба, в които няма злоба. Всички в този екип са не просто професионалисти, а приятели, съмишленици. Аз обичам всеки един от тези хора. До последния човек. Един от най-добрите ми приятели е шофьорът на буса, който ни возеше. Стефан е направил невероятен екип, това е негова заслуга. Умението на добрия мениджър да подбере качествен екип. Разбрах, че може и така да се работи. Досега не беше ми се случвало. Винаги е имало нещо тъмничко, нещо грозничко, нещо хлъзгаво, което не мирише добре. Сега нямаше!
- Мислили ли сте през последните 30 години, в които не снимахте, че ще се върнете в киното?
-Не, бях се отказала от това. Доста нереалистично е, когато наближаваш 70-те, да очакваш, че някой ще ти подари такъв дар от съдбата. Не съм очаквала. Затова ви казах, че съм го възприела като печалба от тотото. Даже и повече!
- Наистина ли Баба Ванга ви е предрекла това завръщане и награда?
- Не, не ми е предричала такова нещо. Вярвам, че съществуват паралелни светове. Целият научен свят вярва. Не разчитам само на това. Ванга ми каза нещо съвсем друго, нещо много по-общо. Три пъти съм ходила при нея и бях изумена и трите пъти от разговорите с нея. Тя е проводник на тази блокова вселена и може да прескача през различните плоскости, в които ние живеем паралелно. Но всички такива хора не могат да посочат време, когато предсказанията им ще се сбъднат, защото всичко се случва едновременно. Има смисъл да се вярва, и то да се вярва в хубави неща. Всяко нещо, което ни дава повод да помислим за нещо хубаво, аз го приемам. И вярвам в него.
- Как се справяте с негативните коментари?
- На мен ми е смешно. Да имаш коментар за нещо, което не познаваш, е нелепо. Тези хора не се научиха, че лошите емоции тровят преди всичко тях. На тях им донасят лоша карма. Че колкото по-лоши емоции изпитват, толкова по-лоши неща ще им се случват. Не я разбраха тази връзка. Колкото повече един човек се държи добре с останалите и е почтен към себе си и другите хора, толкова по-качествен ще бъде животът му и ще му се случват по-добри неща.
- Гледате ли актуално българско кино?
- Гледам, да. Аз се отказах от киното, защото дойде един ужасен период и нямаше смисъл да се работи. Когато тази дупка започна да се запълва, първото нещо беше тиня. Едва след това започнаха да се появяват качествени неща и аз ги гледам. На Стефан Командарев съм гледала всички филми. И не само негови, но и други неща харесвам. Даже напоследък, колкото и да е странно, започнах да харесвам и някои сериали от съвременните. За съжаление в сериалите не се справят все още много добре. Но не знам как се правят те днес. По-рано сериалите се правеха, както се правеше игрално кино. Сега дочувам, че не се работи така и може би затова често няма добро качество.
- Актьорството липсваше ли ви през последните години?
- В началото не, защото нямаше за какво да ми липсва. После, когато започнаха да се появяват някакви други добри неща, си казах, че може би си струва да се върна, но вече бях на доста години. Освен това не съм спирала да играя. Играя вкъщи, играя в парка, играя с кучето си. Под игра имам предвид актьорски задачи. Поставям си ги и изпълнявам. Понеже имам много развинтено въображение и все още не съм загубила способността за визуализация, ми е лесно да си представям всякакви неща и да ги превръщам в игра. Аз например говоря от името на кучето си с всички, които се обръщат към него. Той е с много категоричен и ясен характер, с ясни белези и маниер на говорене. Има дефект в говоренето, който моето куче смята за качество. Такива етюди учат студентите в първи курс – на вяра и наивност. Там се учат да изобразява предмети, животни, такива неща.
- Какво пожелавате на читателите на „Телеграф“?
- Да бъдат добронамерени. Да се опитат да бъдат по-емпатични. Да се харесват едни други повече в обкръжението си. Да си правят комплименти, дребни подаръци, не е задължително да са купени с пари. Просто е хубаво да се усмихваме повече и да се опитаме да станем по-добри, защото и животът ни ще стане по-добър.
Това е тя:
- Родена е на 8 март 1954 г. в Пловдив
- Завършва техникум по строителство и архитектура, след което ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ и по-късно мениджмънт и маркетинг на застрахователния бизнес
- Сред най-известните й роли са Вероника и Тони във филмите „Адаптация“ (1979) и „Ева на третия етаж“ (1987)
- Изиграва главната роля в последния филм на Стефан Командарев „Уроците на Блага“
Екатерина Томова
