- Г-н Вълев, започнаха снимките на най-новия ви проект – филма „Чалга“, заснет изцяло с мобилен телефон. Как минаха първите пет снимачни дни до момента?
- Казано честно, пет дни са нищо за целите и спрямо програмата, която сме направили за снимки. Не крия, че проектът е много амбициозен и през цялото време вървим на ръба. Засега ръбът е нещо хубаво, но съм с ясното съзнание, че трябва да се вземат бързи решения, което е опасно. Трябва да обмисляме внимателно нещата. За 5 снимачни дни вече имаме над 8 часа суров материал, което хората, които се занимават с кино, знаят, че не е никак лошо. Тепърва задействаме машината. „Чалга“ е независим проект, сниман по неконвенционален начин, така че ние нямаме сигурността на рутината. Всичко е ново, по съвсем нов начин тече механиката на снимачния процес. Опитваме се да сме много бързи, много мобилни. Снимаме на истински локации, сред истински хора. Всички ни подкрепят. Попадайки на 4-5 локации на ден, това, което виждаме аз и моят екип, е само любов и подкрепа. За което съм изключително благодарен на всички, замесени в този филм.
- Колко трудно е да се снима независим филм в трудните времена, в които живеем днес – след COVID пандемията и всички кризи, които ни заобикалят? Сигурно коства сериозни усилия и труд. Няма как да стане и без финансиране... Как се справяте?
- Какво първо означава „независим филм“ или така нареченият independent film. Това е филм, в който авторите не са зависими от финансови структури, които определят посоката, в която да се развива филмът, подхода към него, жанра и стилистиката. Имаме горчиви спомени от други филми, в които сме участвали, които са били зависими – филми, които са на телевизии, филми, които са на корпорации, и дори филми, които са с държавно финансиране от НФЦ или БНТ. В тях авторите правим нещо, даваме всичко от себе си и на финала двама-трима души сядат в една стая, гледат и казват: „Оттук ще паднат 10 минути, оттам ще паднат 15 минути“. Абсолютно без всякакъв респект към труда, към опита за творчество, който ние сме направили. И тъй като те дават парите, се получава тази конфликтна и тежка ситуация за авторите. Не можело да се каже определена дума, някой политик се бил обидил, друг се бил разпознал във филма, трета си мисли, че тя е прототип на някой герой. Общо взето това е зависимостта. За зрителите това е зависим филм.
- А как изглежда независимата продукция?
- Независим филм е, когато тези фактори не са определящи за разказа. Така че аз съм изключително благодарен на всички приятели и партньори, без които този филм щеше да бъде невъзможен. Аз съм длъжен да изразя голямата си почит, респект и уважение към всички, които помагат на този филм, те не са никак малко - Winbet, Samsung, “Инса Ойл“, ICE Vape, “Златни пясъци“ АД, естествено нашите домакини от хотел „Интернационал“ в Златни пясъци, общините Бургас и Перник, Областна дирекция на МВР – гр. Варна, пристанище – гр. Варна, разбира се, моите приятели от варненските клубове и ресторанти „Старият чинар“ и The Brick. Общо взето много са хората, които помагат на филма и без тях този проект нямаше как да се случи. Така че аз и моят екип, всички, които работим в този филм, ще сме им вечно благодарни и вечно задължени. Защото най-важното нещо е, че те не използват този филм, за да рекламират продуктите си, а да заявят своята твърда обществена позиция по определени процеси, които се случват в обществото в България в началото на 21-ви век. И заставайки зад такъв културен проект, те абсолютно демонстрират своето отношение към българската култура и кино.
- Прави впечатление, че няколко пъти казвате думата „приятели“ за хората, които ви подкрепят.
- Много странно е при мен как се развиват нещата в живота ми. В една голяма част от него аз съм длъжен да бъда изолиран, длъжен съм да бъда самотен, не в лошия смисъл на думата. Защото това провокира в мен определени творчески механизми, които ми позволяват да мога да пиша, да режисирам, да играя. И понякога се налага да се отделя от моите приятели и близки. Но правейки този филм, осъзнавам много неща за моя живот. Осъзнавам, че аз съм един изключително щастлив човек. Защото, когато имам тези приятели зад гърба си, които наистина ме подкрепят и вярват с мен, това е огромна чест. Това са хора, при които отивам, разказвам си идеята и те застават зад мен и казват: “Мариане, вярваме в теб!“. И в същото време не знам дали става ясно и същевременно каква е отговорността, която аз поемам. Това не е просто филм с държавно финансиране, при който (за съжаление) не носиш общо взето почти никаква отговорност. За съжаление така стоят нещата в България при филмите с държавно финансиране – нямаш отговорност пред зрители, нямаш отговорност пред публика, нямаш отговорност пред никой, но когато компании и общини като тези, които вече изброих, застанат зад мен, това ме кара да летя. Кара ме да нося тази огромна отговорност и да се изправя пред този филм и да се преборя с него, и да разкажа тази важна за всички нас и обществото, в което живеем, история. Това е целият смисъл да направя този филм. Вече отдавна надминах границите на его, на слава, на известност, на пари, на това да се доказваме колко сме добри, колко сме велики. Изобщо не ме интересуват тези неща! Не че някога са ме интересували, но сега съвсем не ми пука. Сега единственото нещо, което искам да защитя, е моят екип, моите партньори, моите спомоществователи, моите приятели. Всички тези стотици хора, които стоят зад този проект. Буквално над 500-600 души ще работят по този филм.
- Плътно до вас стои и Димитър Гочев. Всички ви свързват вас двамата с „Под прикритие“. 10 години по-късно отново сте рамо до рамо. Какво е да работите заедно?
- С Димитър Гочев сме приятели повече от 30 години. Всеки, който го познава, знае какво може. Аз го наричам Маестро – той е изключителен талант. Очите на Димитър Гочев са нещо, което е уникално само по себе си. Начинът, по който той вижда сцените, начинът, по който ги осветява, композира... отношението му. Тази изключителна нежност, която притежава като човек и като творец, е едно от най-силните оръжия на бъдещия филм според мен. Димитър Гочев е човек, до когото аз мога само да стоя, да го гледам как работи и да благодаря на Господ, че ме срещна с него. Вчера буквално ме разплака, когато видях колко обича героите във филма, какво отношение има към тях като оператор и как ги снима. Страхотен!
- Героите ги пазите в тайна, ще издадете ли обаче поне няколко имена, които ще видим в тази лента? Самият вие ще участвате ли?
- Не че е пълна тайна, просто може би ще дойде точният момент, в който ще кажа кои са главните герои. Те са две момичета на около 20 години. След около почти двегодишно мислене се спряхме на тези две красиви и талантливи лица. Колкото до самия мен – аз не съм голям фен на това да се саморежисирам. Не съм нито Чарли Чаплин, нито Клинт Истууд, за да участвам в своите филми. Не съм толкова талантлив. Но тук ще направя едно малко изключение, като изиграя една малка роля. Като в тази роля аз няма да играя, а ще си бъда аз – като Мариан. Разбира се, огромно щастие е, че проектът е подкрепен с участието на актьори като Виктор Калев, Любо Нейков, Кръстю Лафазанов и още много известни, сериозни имена от гилдията. Около 70-80 актьори сме в този филм, като нашата задача като по-опитни е да се навържем около цялостната история, която се води от тези две млади, прекрасни момичета, които са в главните роли.
- Трудно ли е да се режисираш сам?
- То е невъзможно. Абсолютно невъзможно е – освен ако не си гений. Всичко останало е провал. Но това е мое мнение. Доста хора вярват, че могат да го направят, аз го нямам този капацитет. Твърде много време ми отнема да обмисля нещата. От две години работя по този сценарий, който е претърпял над 20 драфта. Над 20 коренно различни сценария, за да стигна до този. Надявам се да е било за добро. Ще видим, когато гледаме филма. Аз самият нямам представа какво ще се случи. Знам само, че трябва да работим неистово, с много страст, с много любов към това, което правим. И после само зрителят може да прецени дали са се случили нещата или не.
- Разкажете ни малко повече какво е да снимаш филм с мобилен телефон?
- Процесът, който изживяваме, е вълнуващ – изключително неконвенционален. Много особен, трябваше ми много време, за да подготвя екипа на тази вълна, защото никой не е снимал по този начин. Снимаме със Samsung Galaxy S22 Ultra, който се държи прекрасно като камера. Снимаме на 8К, 24 фрейма в секунда. Удивително е какво се случва с технологиите и ще е нелепо, ако не ги използваме в полза на историята, която разказваме. Доста мислих дали да кажа изобщо, че филмът е заснет с телефон, тъй като понякога зрителите могат да бъдат предубедени и да кажат: „Как да отида да гледам филм, който е заснет с телефон?“. Но после си казах – защо да лъжа? Филмът е заснет с телефон, но по всички правила при правенето на кино. И това, че е заснет с телефон, ще е последното нещо, което ще вълнува зрителя. Това е просто технология!
- Да повдигнем и малко завесата – защо „Чалга“? Има ли нещо общо с жанра музика и ще има ли обидени изпълнители?
- Филмът е свързан с музиката, но последното нещо, което свързвам, е чалгата и музиката. Синонимът на думата „чалга“ според мен е повърхностност. Чалга можем да намерим във възпитанието на децата ни, чалга можем да намерим в поведението на определени кръгове от хора. Чалга можем да намерим в средствата за масова информация. Чалга виждаме непрекъснато в медии, телевизии. Чалга виждаме в Инстаграм, във Фейсбук, в социални мрежи. Чалга виждаме във фалшивите модели за подражание, които следваме. Чалга виждаме в самите нас...
Историята е за момиче, което мечтае да стане певица и преследва мечтите си. Някъде по пътя към тези мечти тя намира приятелство. На финала е изправена пред важен, духовен, личностен избор – дали да избере сбъднатите си мечти или приятелството. Повече не бих могъл да разкажа, дори да и искам. (Усмихва се). Нито защитавам, нито отричам чалгата, а се опитвам да разказвам една история честно и почтено. Без да соча с пръст, с доза хумор. Иска ми се да мога да задавам въпроси, без да давам отговори. Вярвам, че зрителите са достатъчно интелигентни и емоционални и те сами ще намерят отговор на въпросите, които задавам. Като творец нямам право да правя пропаганда. Най-важното нещо е този филм да стигне до хората. Едни ще го харесат, други ще го отрекат, но взаимовръзката между зрителя и автора всъщност е изкуството.
- Какви са разликите между режисьорския ви дебют „Лошо момиче“ и настоящия проект „Чалга“?
- „Лошо момиче“ е много скъп за мен филм. Той е малък, драматичен, минималистичен филм. „Чалга“ е много голям като мащаб, дори чисто локационно и като сцени е около 10-ина пъти по-голям от „Лошо момиче“. Също така и като каст, актьорите тук са много повече, работата също. Но се надявам емоционалността да си остане еднакво пропорционална и за двата филма. Много са различни.
- В кои градове ще снимате освен Варна и Златни пясъци?
- Перник, София, Стара Загора и Бургас. Навсякъде намерихме подкрепа и съмишленици, които вярват в мен, и това ме прави много щастлив човек.
- Кога се очаква да излезе филмът на голям екран?
- Много ми се иска в края на февруари, началото на март 2023 г.
Това е той:
Роден е на 11 април 1969 г. във Варна
Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на професор Енчо Халачев
Първият филм, в който се снима, е "Граница"
Ролята, с която печели изключителна зрителска любов и става изключително популярен, е Росен Гацов-Куката в сериала "Под прикритие"
Режисьорският дебют на Мариан Вълев е филмът "Лошо момиче"
Елизабет Методиева
