Г реди пред руското училище, златна арка пред "Александър Невски" - все запъртъци, от които София не се нуждае или са по-скоро ненужен ексцентризъм, особено в началото на коронясването на новия кмет.
Подозирам, че симпатичното момче изобщо не е наясно по каква линия са пристигнали тези арки, както и гредите пред руското училище на улица "Шишман". Предположението беше, че те са складирани там временно, но такова подредено складиране, о, Господи, сполай ти, не бях виждал.
Като отминем това естествено естетическо събитие след смяна на определена власт с друга, питам се - къде е столичната празничност, оповестена с едни странни (да бъда приличен) сенки на кървоока Снежанка и други загадъчни същества от джендър или друга митология. Предпразнична София е ежедневна, зъзнещо-сива, предсказуема, приветлива по един обичаен начин, в който няма камбанен звън, няма златисти пируети, които да ни отвлекат от сивото русло на обичайното. Няма съпричастието с други градове, на които се възхищаваме, няма подаръка, на който се надяваме като малки деца - тази снежна романтика, тази извънредност, отблъскване на тревожността, чрез средствата на илюминацията, загадъчността и човечността.
Но - напреки има греди, пръснати като сперматозоиди в най-централната част, прекосявана от чужденци и бдителни софиянци. И тогава, как да бъде отговорено на недоволни столичани вповече, че тази претенция за градско облагородяване е просто вповече... Самият аз, крачейки на път за вкъщи, едва не се спънах в дървесния лабиринт, преведен на езика на старата градска душа, като набързо складирани дървесини. От икебана дървесата ги боли, припомня добрият стар, дори super star (в някои котловинни полета) Деян Неделчев.
В дните на модата на изкуствения интелект, може ли да се приеме, че тук човешки фактор не е участвал, а група електрони/електроди са участвали във формирането на ценралната ни градска среда. Докъде финансовият, очевидно не естетически интерес, говори тук и какви са зaлозите за пред бъдещето? Ще кимне ли бъдещето учтиво на това архитектурно „старание“ или ще отмине посипаните с дървесина тротоари, дори изкуственият интелект едва ли ще може да каже. Буре/носните/ бурета пред "Александър Невски" са еманация на търговския дух пред Коледа, при все че, казано е – Вън търговците от храма. И прави са те - търговците са извън храма, ама току пред него. Ядец, пак не минават номерата търговски, пред лицето на Бога те са едни и същи с бакалски тефтери на измяната, на мазните търговски портфейли, на банкнотната суетност, която няма край, нито мяра.
Дали изкуствен интелект би преподредил това лъкатушене между келепира и достойнството? Много ми се иска това да бъде балансирано и стъкмено естетически. Защото днес, пресичайки центъра на столицата виси от жиците коледния дух на мракобесието, на спареното и мухлясало далечно минало, в което си правехме гирлянди от памук и снежинки от цветни блокчета. Хрупаме ли, хрупаме днешните естетически заблуди, които обслужват някаква сиротна временност, без далекогледство и уважение към традициите и бъдещето. Далекогледство, което граничи с късогледтството на обреченост, в каквато дефакто живеем. А в това няма нищо празнично, нито вдъхновяващо. Просто, като емоцията на един изкуствен интелект, на който само изкуственото му е... естествено.
Хора, пазете се!
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Лорд Евгени Минчев
