- Г-н Лазаров, третият ви филм „Стадото“ тръгна по кината на 21 февруари. Каква е неговата история?
- В най-оголен прочит – взаимодействията добро-недобро, вяра-неверие.
- Главната героиня Тарика е момиче с особени способности, което живее в погранична местност. Как се изгражда подобен труден образ и каква подготовка ви бе необходима, преди да започнете снимки?
- Не мисля, че такива образи на персонажи се изграждат трудно или лесно. Голямото движение към създаването на такъв образ е изборът на актьор, който да го въплъти. Това е крачката, която оживява персонажите. Пренася ги от един невидим свят на въображението в света на конкретното видимо. За наш късмет попаднахме на особено талантлива актриса – Весела Вълчева.
Захари Бахаров и Весела Вълчева като баща и дъщеря в Стадото.
- Защо хората трудно приемат различните, особено в България?
- Едва ли има ясен отговор на този въпрос. Навсякъде различните се приемат предизвикателно. Може би човек се усеща уютно сред себеподобни. Различното често се възприема като бунт. Сиреч – заплаха от промени. А промяната е неясно бъдеще. Това поражда тревога и групово неодобрение. Има периоди от миналото, когато различните, дори юродивите, са били възприемани като мили на Бога. Днес живеем в различни времена.
- Али, в чиято роля ще видим Захари Бахаров, подкрепя дъщеря си и е готов да направи всичко, за да я защити. Сложността и любовта от връзката между баща и дъщеря – как успяхте да я изградите?
- Мисля, че взаимоотношенията между баща и дъщеря са изпълнени с лекота и любов. Имам дъщеря, Мария. Сърцето ми знае, че нашето леко общуване е неосъзнато. 1+1=1. Това е формулата, в която сме разположени двамата.
- На какво е готов един баща в името на децата си?
- На много повече, отколкото е готов за себе си.
- Как премина снимачният процес? Какви бяха трудностите и съответно кой е любимият ви момент?
- Признавам, нямам много спомени от снимките. Обичайните предизвикателства, нищо извън нормалното.
- Във всички ваши филми разглеждате природата като персонаж. И в този ли е така?
- Да. Така е и в „Стадото“.
Природата е като главно действащо лице
- Филмът вече имаше своята премиера не само в България, но и в чужбина. Какво ви казаха хората, след като го изгледаха?
- Филмът срещна публика в различни, много далечни географски територии. Удивително е колко сме близки хората, когато общуваме през красивото, през смисленото. Филмът е възприеман еднакво въпреки културните различия и традиции.
- „Стадото“ е последният до момента български филм, сниман на лента. Какво ви привлича в този тип кино?
- Това, че филмът е заснет на лента не определя типа кино, както го наричате. Харесвам този процес поради много причини. Заснел съм и трите си пълнометражни филма на филмова лента. Изкушава ме визуалната естетика, може би оттам идва мотивацията за този процес.
- В главните роли на „Стадото“ ще видим Весела Вълчева и Захари Бахаров – страхотен избор! Защо се спряхте на тях?
- Защото са талантливи. И защото отговарят на представата ми за персонажите.
Бахаров в Стадото
- Композитор е Пенка Кунева, прославила България по целия свят и носителка на „Грами“. Музиката обикновено е герой във всеки филм. Разкажете ни за съвместната ви работа.
- Пенка Кунева е един от най-особено надарените автори, с които съм имал удоволствието да общувам. Не казвам да работя, защото с Пенка този процес е радостно общуване. „Стадото“ е втори филм, който създаваме заедно. Надявам се да имаме взаимната радост да създаваме още филми занапред.
- Готов ли сте вече с нова история, която да разкажете?
- Имам идея за следващ филм. На изминалата сесия на НФЦ проектът не беше одобрен от Националната художествена комисия. Ще опитаме отново на следващата сесия. Надявам се комисията да открие художествен потенциал.
- От 2019 г. сте председател на Съюза на българските филмови дейци. Свидетели сме почти ежедневно на „стрелички“, които представителите на БГ киното си прехвърлят. Какво толкова се дели в българското кино?
- Ако трябва да опростя отговора – напрежението се предизвиква от различните разбирания за кино. Пазарно насочено и художествено кино. Държавата, представена от Министерство на културата, регулира този процес в зависимост от разбиранията си за обществена полза. Стига да се спазва добър тон и да се придържаме към истината, което често не е така, аз възприемам различията позитивно.
Ние сме различни и в това е силата на нашата гилдия. Вярвам, че културната политика на държавата ще защити обществения интерес и няма да загърби художественото начало при създаване на произведения на изкуството. Политиката на Съюза на българските филмови дейци, най-голямата и авторитетна организация в областта на киното в България, от 90 години защитава една единствена позиция – киното да бъде възприемано като изкуство. Всички дейности на съюза са подчинени на тази простичка идеология.
- Какво бихте променил вие и нужна ли е всъщност някаква промяна?
- Надявам се само на добър тон, позоваване на истини и висока експертиза при споделяне на различните възгледи. Вярвам, че общуването между нас може да преминава с повече самочувствие и осъзнаване на отговорността да бъдеш автентичен кинаджия.
- Къде е позиционирано българското кино в Европа?
- Българското кино винаги е имало своето особено, достойно място на картата на европейското и световно кино. Така е било в миналото, вярвам така ще бъде и занапред
- Какво пожелавате на читателите на „Телеграф“?
-Да разпознават истината и да я отстояват на висока цена.
Филмът
„Стадото“ разказва за Али и дъщеря му Тарика, които живеят мирно, но изолирано от общността си в българско село. Тарика е започнала да развива „крила на пеперуда“ – костно заболяване, което е наследила от майка си и което дълго време е будило суеверия в селото. Али подкрепя дъщеря си и е готов да направи всичко, за да я защити, когато нетърпимостта на малкото им населено място се превръща в заплаха.
Сюжетът се развива в българско село
„От години се интересувам от отношението на обществото към различния човек. Вълнува ме как се поражда усещането за страх от непознатото, ксенофобията и неприемането на невидимото. Обяснявам си тези тревоги на модерния човек с неговото безразличие към Бог. Човекът обаче е Божествено създание“, споделя режисьорът Милко Лазаров.
В ролите на Тарика и Али са Весела Вълчева и Захари Бахаров, а редом с тях на екран гледаме Иван Савов, Иван Бърнев, Валерия Върбанова и Христос Стергиоглу. Сценарият е дело на Екатерина Чурилова, Симеон Венциславов и Милко Лазаров. Оператор e Калоян Божилов. Сценографията и костюмографията са поверени съответно на Ивайло Петров и Кирил Наумов. Композитор е Пенка Кунева.
Милко Лазаров с наградата за култура на Столична община
Филмът е продуциран от Веселка Кирякова, РЕД КАРПЕТ, в копродукция с ZDF/ARTE, 42film – Германия и AMOUR FOU – Люксембург. Финансиран от ИА Национален филмов център, Eurimages, MitteldeutscheMedienförderung, FilmFundLuxembourg, CreativeEurope Media. Разпространител за България – Purple Rain.
Това е той:
-Роден е на 28 август 1967 г. в София
-Завършил кино- и телевизионна режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Владислав Икономов
-Преподава "Експериментално кино и инсценизация" в Кинофакултета на НАТФИЗ
-Председател на Съюза на българските филмови дейци
-Режисьор на филмите „Отчуждение”, „Áга“ и „Стадото“
Екатерина Томова
