- Тони, Драго, изненадахте публиката с дуета „А навън вали“. Как се роди тази песен?
Тони: - Идеята е на Стефан Диомов, който преди около 2 г. ми се обади и ми каза: „Мисля една песен за теб и Драго“.
Драго: - За мен историята на тази песен започва още от предаването „Чай“ преди 25 г., когато записвах авторски песни и издавах албуми. Имах комплиментите на маестро Стефан Диомов и неговото обещание някога да ми напише песен. Всеки път като се виждахме и станеше дума за това, той ми казваше, че му е трудно да ме усети, за да напише песен точно за мен, да ми подхожда. Сравняваше начина ми на пеене с този на големи имена в българската музика, за което му благодаря, но някак си не се случваше във времето да имам негова песен. И свикнах с тая мисъл. През годините изградихме здраво и искрено приятелство - мога да кажа, че ми е един от най-близките хора сред най-изявените дейци на културата в България. Но никога повече не стана дума за песен. До един случаен неочакван ден, в който ми се обади и каза: „Драго, никога не съм забравил, че съм ти обещал песен. Мисля, че имаме нещо, което може да изпеете двамата с Тони“.
- Как реагирахте в този момент?
- Ахнах! Не знаех как да реагирам! Отдавна спрях да записвам песни, написани за мен. Но в този момент се случи нещо като по филмите – ефектът как изведнъж времето спира и се отваря пред мен. Но имах някакво вътрешно съмнение и си казах – а дано, ама надали...
- Защо?
- Инстинктивно се хванах за част от думите в текста, без въобще да знам кой е авторът. Казах на Диомов, че трябва да се пипне още, което според мен го обиди. После разбрах, че стихотворението е на д-р Джина Дундова и като се видяхме на един концерт в НДК, по изражението на лицето разбрах, че е обидена.
- Какво се случи след това?
- Остана настрана за известно време. После имаше идея да бъде част от проекта на Игор Марковски „Пеещи артисти“. Стефан Диомов е известен с това, че не си оставя нещата недовършени и се зае да ни организира да направим тази песен. За първи път я изпяхме на рождения ден на Тони в зала 1 на НДК на 10 януари т.г. Текстът беше променен и аз не го знаех, та излязох с лист в ръката.
Тони: - То си стана като моя традиция на всеки концерт да представям нова песен. Затова реших да я изпеем съвсем лекичко, ънплъгт, да видим как ще се приеме.
Драго: - После слушахме записа и си видях слабите моменти, върху които трябва да работя, но пак не си давахме зор да я записваме.
Тони: - Светльо Лобошки направи аранжимента за концерта през юни, но на мен не ми стигаха думичките – пеех едно и също. Затова се обадих на Диомов и го помолих Джина да напише още един куплет. Тя реагира веднага и на концерта през юни я представихме в НДК. Този път я направихме като етюд. Режисьорът Христо Симеонов ни даде един голям хубав шарен чадър и каза: „Представете си, че както вървите един до друг, прескачате локви“. Завъртяхме сцената на НДК и стана много симпатично. После видях клипче във фейсбука на Джина точно от този момент.
- Оттогава чак сега ли я записахте?
Тони: - В края на юли Драго дойде в Бургас да води „Бургас и морето“ и тогава между репетициите записа своята партия, а по-миналата седмица записах и моята. В последните години основно записвам в студиото на Нивелин Мирков – той направи смесването и мастера. Но се наложи Драго на два пъти даже я записва, защото първият път нещо не се получи. От Диомов ли се притесни, не знам какво стана... Явно не му е било ден. Защото на другия ден е отишъл сам в студиото, все едно друг човек. Даже аз записвах по неговите фрази, за да сме ритмични. Но с тази история песента ми стана още по-скъпа.
- Драго, какво стана, че не можахте да я изпеете?
- Аз си пеех по мой си начин соловата част, но Диомов каза, че не е това мелодията, друга е. Казах му, че никой от публиката не знае как точно е и ще я чуе, както аз съм я изпял. Общо взето, изложих се. Тони се разочарова от мене, разсърди се. Диомов също. Казах на Нивелин, че никога не ми се е случвало да записвам сутрин, но го попитах на другия ден дали има един свободен час. Отидох и я изпях от раз. Трябваше ми да вляза в състоянието на песента. В нея има известна доза театралност, моята част е по-речитативна. Една изповед или откровение между двама души, които са се разминали във времето.
- Вие сте близки приятели отдавна. Досега не ви ли беше хрумвало да направите дует?
Тони: - Пели сме заедно стотици пъти „За кой ли път“. Пригласял ми е на различни песни на много концерти и участия. Вероятно вътре в нас е имало подобно желание, но сега се роди песента.
Драго: - Не си правя илюзии, че „А навън вали“ ще стане толкова популярна, колкото „За кой ли път“. Тони има прекрасни дуети, но този е различен от всички останали. И двамата усещаме, че песента е много специална. Едновременно тъжна и оптимистична. С едни и същи думи те натъжава, но и ти дава надежда. Тя е дует между двама толкова близки, които се обичат, както се обичат влюбените. Като брат и сестра сме. Усещам връзката ни като кръвна. И тази песен е като лек за нашето искрено приятелство. То е и моето своеобразно завръщане на музикалната сцена, и то с песен от човек като Стефан Диомов. През лятото пуснах една песен - „Летят самолети“, сега ми предстои още една, но за дуета не смеех да се похваля, докато не го пуснаха онзи ден по БГ радио. Беше като мечта, която стана реалност преди два дни.
Тони: - Благодарна съм на БГ радио, че в мига, в който я изпратих на Наско, на другия ден бях в чужбина, но я чух в ефир. Чудех се дали пак да я пеем на предстоящия концерт на 10 януари 2026 г. в зала 1 на НДК, но като видях отзивите, се обадих на лидера на бенда ми Светльо Михайлов и му казах, че ще я включим.
- Какви са отзивите?
Драго: - Много хора ми се обаждат, явно въздейства. Казват, че гласовете ни си пасват.
Тони: - Преди два дни бях в Русе, където за 13-а поредна година съм жури на конкурса „Северно сияние“. Директорът Вили Икономов ми е много близък и понеже на откриването винаги изпълнявам 4-5 песни, той ми каза: „Моля ти се, ако може да изпееш песента с Дражко“. Казах му, че ми е толкова нова, че не съм й научила още текста. Но те ми го разпечатаха и като излязох на сцената, казах: „Малко професионално ще подходя, че ще си чета текста“... Като свърши, дойде едно момиче да се снимаме и каза: „Въобще не сте права! Аз я знам вече наизуст“. Писаха ми, че много им харесва. Думите хващат за гърлото, музиката – също.
- Диомов разказвал ли ви е как я е написал?
Тони: - Вероятно първо музиката е направил. Той рядко пише по готови стихотворения. Както „Обещания“, „Летен дъжд“ и „Нито ден е, нито вечер“. Но те са извънредни случаи. Не сме говорили още за клип с Драго, но Диомов иска да й направим. Но имам толкова много пътувания, че не знам кога. Другата седмица снимаме четвърти дует с братя Аргирови. После имам концерт в Будапеща, който е на същата дата с този на Стефан Димитров, заради което няма да мога да бъда, и се извинявам, че казах „Да“, като ме покани, а не си записах датата.
- Какво друго ви предстои до края на годината?
Тони: - Ще пусна още три нови песни. Другата седмица записвам „Цяла вечност сняг“, която досега съм изпълнявала само на живо на концертите с едни рамки за картини. „Няма драма“ на Вида Пиронкова също само на турнето съм я пяла. А скоро се роди още една джиджана песен – даде ми я Косьо Филипов. Музиката и текстът са негови. Много е заразяваща, в хубавия смисъл на думата. Казва се „Ноември“. Като ми се обади, каза: „Имаш песен „Октомври“, сега ти предлагам и „Ноември“. Аз му отвърнах, че ще ги пея една след друга. Както казах преди малко, имаме и четвърти дует с Благовест и Светослав Аргирови, но те ще кажат кога смятат да го пускат.
- Тони, преди седмица реагирахте остро на коментар на Азис в подкаст, че нямало работещи поп певци, нито хитове в жанра, а концертите само с евтини билети. Обидена ли сте?
- Не съм обидена. За какво? Не, аз просто апострофирам този самозабравил се човек. Грозно е изказването му. Език мой - враг мой - това е положението. Аз не се припознавам в това, което той е казал, но е отвратително да говориш така. На базата на кое? Че си измисляш някакви неща за себе си, които нямат потвърждение? Те си купуват гледания като луди - това го знаят всички. И се подписвам под всяка своя сричка. Ами за данъците? Кое не е вярно? А за плейбеците? А за кавърите, дето няма една авторска песен... кое не е вярно? Не отричам неговите качества, но къде са му концертите? Искам да видя концертите му в Турция - да видя пълна панорама на това, което е пял. В противен случай това не е вярно. Да е жив и здрав! Аз нямах лошо отношение към него, но след тези изблици и простотии, дето ги избълва... Той нулира всички! Любо Киров ли не пълни? Миро ли не пълни? Орлин ли? Кой? Васил ли? Лили Иванова дори няма да я споменавам. На какво основание? Казва - направо ме е срам от тях. Аз нямам от какво да се срамувам, нито тия, които ги изредих, нито още които не съм казала... В качеството си на какъв се срамуваш? Че ти си целият изтъкан от лъжи! Безобразно е! Гледай си твоята писта! Аз не се занимавам с него. Той защо се занимава с нас?
- Как всъщност научихте за това?
- Вечерта, като излезе това нещо, бяхме на вечеря с Благо Солов и дъщеря ми. Излязох отвън да пуша и едно момиче с три момчета си тръгваха - тя дойде, каза страшни думи за мен, прегърнах я. Едно от момчетата после дойде и каза: "Аз съм Александър Влог, ние сме се виждали". И по-късно вечерта ми излезе откъсът от подкаста му с изказванията на Азис. Въобще не ме интересува. Аз съм на години, в които вече толерантността ми се изчерпа. Не можеш така да обобщаваш, да слагаш такива етикети, да правиш такива обидни изказвания. Когато той има постиженията на тези, които обижда накуп, тогава нещо може да каже. Нека да си сложи неговите концерти срещу техните. Мен да ме остави настрана. Той си има своята фенска маса - живи и здрави да са, да го подкрепят. Но да не се занимава с нашите хора.
Лео Богдановски
