О ткакто се разчу, че един човек от Русе изработва и дарява инвалидни колички за кучета и котки, пред автосервиза на малката уличка „Екзарх Йосиф” в квартал „Новата махала” спират все повече хора.
ЖАНЕТА ЙОРДАНОВА
Някои носят на ръце любимците си и идват, за да получат новите им „крачета”, които добротворецът Димитър Димитров е измайсторил. 50-годишният мъж намира време между ремонта на колите, с който изкарва прехраната си, да изработи поредната проходилка за някое страдащо животинче – простреляно с пушка, блъснато от автомобил или обездвижено заради болест.
Методика
Освен обичайните за един сервиз авточасти тук от известно време се събират и употребявани детски колички. Донасят ги хора, които са чули, че колелетата им могат да послужат на Димитър да изработи проходилка за някое по-едро куче. За котките не са подходящи – за тях трябват леки колелца, които се купуват. Необходими са още няколко алуминиеви тръби, ремъци, катарами и два-три часа напълно безвъзмезден труд. Докато прави поредната проходилка, в краката на Димитър се умилкват три едномесечни котенца и сякаш го молят да им обърне внимание. Част от интериора на автосервиза са и котките Цонка, Виолетка, Фифка и Шошка - обичайна компания за човек, който обожава животните и природата.
Началото
Общо 49 инвалидни колички за кучета и котки от цялата страна е изработил до момента Димитър. Започнал преди три-четири месеца, за да помогне на своя позната от Фейсбук групите за защита на животните. Ротвайлерът й се разболял тежко, а една инвалидна количка за едро животно струвала 700-800 долара – инвестиция, каквато не всеки може да си позволи за своя домашен любимец. Тогава Митко се заел със задачата. Проучил добре въпроса в специализираните сайтове, търсил ден-два нужните части и накрая сглобил проходилката. Материалите в нея стрували не повече от 10-15 лева. За съжаление ротвайлерът не могъл да я използва дълго, защото починал, но след този първи случай русенецът разбрал, че работата не е сложна и може да продължи да помага на пострадалите четириноги да имат по-качествен живот.
Етика
„Не приемам евтаназията в случаите, когато някое животно се обездвижи частично след инцидент или просто заболее. Ние убиваме ли хората, които имат проблеми с придвижването? Защо тогава животните да нямат шанс? Те имат право на живот толкова, колкото и ние”, обяснява философията си Димитър. Освен това животните не приемали толкова трагично инвалидизирането и бързо връщали радостта си от живота, стига да има кой да полага грижи за тях. Доказателство са множеството клипове, които русенецът получава от „прохождането” на кучетата и котките, на които е помогнал. До седмица повечето свиквали с инвалидната количка и дори се впускали в игри.
Истории
Димитър помни имената на всички животни, за които е изработил проходилка до момента. Знае и техните истории – на Рони, Рая, Ричко, Фреди, Рей, Мари-Мари – котката със собствен профил във Фейсбук. Последните две колички е изпратил към Пазарджик и Радомир - за блъснато от автомобил улично куче, което добри хора прибрали, и за домашен любимец, страдащ от заболяване.
Откакто добротворството му доби популярност, Димитър получава поръчки от цялата страна. Комуникацията не е трудна - стопаните измерват и му дават необходимите мерки, а той изработва количката и я изпраща по куриерска фирма. Първите проходилки изпратил за своя сметка, но тъй като поръчките за страната са нараснали, хората вече си поемат разходите по транспортирането. Други любители на животните, дори и да нямали нужда от услугата му, изпращали дребни суми за материалите, за да може да продължи да помага на нуждаещите се четириноги.
Около 40 процента от количките на Димитър са предназначени за котки. На пазара една проходилка за дребно животно струва най-малко 200 долара и не са много стопаните, които могат да си позволят такъв разход. Изработва и колички за животни с пострадали предни лапички и такава поръчка му отнема обикновено повече време.
Случаите, довели до обездвижването на животинките, са най-различни, а някои – ужасяващи, разказва русенецът. „Каквото е отношението на определен човек към животните, такова е и отношението му към хората, към горите, към реките, към цялата природа. Какъв човек е този, който пробва пушката си по улично коте или куче и го оставя да умре в адски мъки?”, възмущава се Димитър.
Състрадание
Наблюденията му са, че напоследък все повече стават хората, които помагат на животните и ги прибират, ако ги намерят пострадали на улицата или на пътя. „Щом в животното е останала искрица живот, тя трябва да се поддържа. То има право на съществуване на тази планета”, смята русенецът. Не одобрява тоталната кастрация на уличните котки и кучета като начин за намаляване на популацията им. „Не знаем дали не си вършим мечешка услуга, като продължаваме да сваляме популацията с кастрации. В един момент може да не остане улична котка и тогава плъховете ще ни изядат. Природата си знае работата, тя сама си регулира процесите”, убеден е русенецът.
Мечта
Мечтата му е заедно с приятели да се създаде нещо като фонд, като здравна каса в помощ на уличните животни – когато някое от тях пострада, да има „готови” средства за лечението му. „Има много хора, които искат да дарят, а не знаят как да помогнат”, казва Димитър. С този фонд ще отпадне и необходимостта да се публикуват касови бележки във фейсбук групите, за да се възстановят средствата на хората, които са завели пострадалото четириного на ветеринарен лекар. Но идеята е още в зародиш и е въпрос на време как ще се организира и осъществи на практика.
Продължава про боно, дори и поръчките да растат
Димитър се съгласява да разкаже пред журналисти за своето начинание единствено защото смята, че това може да помогне за каузата му. Не търси известност за себе си, а само радостта в очите насреща му. И тъй като историята му набира скорост, вероятно и поръчките му ще нараснат. Но колкото и да са много, все ще намери време да ги изпълни и е категоричен, че от това бизнес няма да прави.
