П рез януари в лозовия сектор се извършват сравнително малко както агротехнически, така и растителнозащитни мероприятия. Какво можем да направим преди настъпващия след седмица Трифон Зарезан, когато по традиция е първата пролетна резитба.
В слънчевите и по-топли дни трябва да се обследват лозите с по-високи формировки за установяване на зараза от червен овощен акар и жълт ябълков акар, неприятели, които често нападат лозовите насаждения и причиняват значителна вреда. Тези неприятели зимуват като яйца по чеповете на лозята и около пъпките на лозовите пръчки и в пукнатините на кората. С тези проверки ще се установи плътността на вредителите и ще се набележат мерки за борба с тях през вегетационния период.
Повечето от земеделските стопани, които ще създават нови лозови насаждения, закупуват необходимия им лозов посадъчен материал през есента и го съхраняват до пролетта на следващата година. За да не се допусне заразяване от чернилка, е необходимо да се създаде оптимален режим на съхранение. Трябва да се поддържа влажност на въздуха около 60-65% и влажност на пясъка 3-5%, а температурата на въздуха да бъде от порядъка на 2-6 градуса по Целзий. При повишаване на тази температура над 8-10 градуса има опасност от прорастване на пъпките.
Известни са над 20 000 сорта.
През януари често температурите падат до много ниски стойности. Необходимо е да се знае, че температури под минус 20 градуса могат да доведат до измръзване на част от пъпките на лозовите насаждения. В края на месеца трябва да се извърши обследване за наличие на такова измръзване. Ако е налице, пъпките и дървесината почерняват. Тази преценка е необходима за правилното нормиране на добива през следващата година чрез резитбата.
За наличие на измръзнали пъпки по младите лози от евентуални много ниски нощни температури проверката може да се направи и в началото на февруари. По принцип старите и опитни лозари правят този оглед именно през първите дни на февруари. Как да разберем дали пъпките са повредени от студа, съветват агрономите. Когато разрежете пъпките, те трябва да са светлозелени на цвят, а не някои части от тях да са придобили кафяв или черен оттенък. В по-топлите зимни дни е хубаво да се обследват растенията и за наличие на акари, които нанасят много сериозни повреди по насажденията.
Добивите зависят от това как сме се грижили за лозичките.
Известни са 20 000 сорта
Лоза (Vitis) е род многогодишни растения от семейство Лозови (Vitaceae). Включва около 70 вида, разпространени в умерения пояс на Северното полукълбо, главно в субтропични области на Европа, Средна Азия, Северна Африка и Северна Америка според Уикипедия. Палеоботаническите изследвания доказват, че лозата се е появила на Земята преди човека. Смята се, че дивата лоза е окултурена около 7000 г. пр.н.е. в районите на Задкавказието, земите около Каспийско и Черно море, Мала Азия и Месопотамия. От тези области лозата е пренесена на Балканския полуостров около 3090 пр.н.е., по-късно – и в други страни на Европа. В България расте Vitis vinifera. Известни са около 20 000 сорта, в България – около 2000, около 100 от които са местни (аборигенни). В България промишлени десертни сортове са Болгар, България, Италия, Кардинал, Мискет хамбургски, Супер ран Болгар, Царица на лозята.
